Решение № 18315 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18315 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110134785 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. против „Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че против нея е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 36524/2015г. на СРС, 66- ти състав , като е образувано ИД ***, предявява иск за признаване за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла давност, сумата от 3515,36 лева - главница, законна лихва, и 589,99 лева лихва, и разноски 455,80 лева, по изпълнителния лист.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва допустимостта на производството, като счита, че същото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и основателността на иска, като сочи, всяко писмено искане по образуваното ИД води до прекъсване на давността. Счита, че давността за вземането е 5 годишна, като твърди извършването на изпълнителни действия по ИД. Сочи, че със ЗМДПВИП, давностният срок е бил спрян.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по ч.грд.№

36524/2015г. на СРС, образувано по заявление на ответното дружество от дата 26.6.2015г., на 2.7.2015г.СРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане на ответника против ищцата за: сумата от 3515,36 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2012 г. до м.04.2014 г. ведно със законна лихва за периода от 26.6.2015 г. до 1 изплащане на вземането, лихва в размер на 589,99 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 29.5.2015 г. и 455,8 лв. разноски по делото, а именно: 82,11 лв. държавна такса и 373,69 лв. възнаграждение на юрисконсулт, а на 18.1.2016- изпълнителен лист за всички посочени суми, като на 31.3.2016г. ответникът е подал молба за образуване на ИД, по която е образувано ИД ***.

От приложения заверен препис на изпълнително дело *** е видно, че същото е образувано по молба от 31.3.2016г. на ответното дружество, с приложен изпълнителен лист за вземанията, посочени по – горе. В молбата е инкорпорирано възлагане от ответника по чл.18 ЗЧСИ.

ЧСИ е изготвил справки за ищцата, като е изпратил запорно съобщение до НОИ, за налагане на запор на пенсия, получено на 28.6.2016г. и е изискал справки от кредитни институции, дали ищцата В. Н. има открита сметка. На 26.4.2016г. е получено от Банка ДСК ЕАД запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка.

На 13.5.2016г. е постъпил отговор по чл.508,ал.1 ГПК от НОИ, че запорът не може да бъде изпълнен, защото пенсията е под размера на минималната работна заплата.

Изискани са, с писмо от 22.4.2016г. преписи от документи за собственост от Агенция по вписванията, Служба по вписванията, постъпили на 17.6.2016г., като на 6.7.2016г. е изпратено от ЧСИ искане за вписване на възбрана въз основа постановление за налагането й, от 5.7.2016г.

Изпращани са съобщения и уведомления до ищцата, връчени на основание чл.47,ал.5 ГПК, със залепване на уведомления.

На 21.2.2017г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху банкова сметка на ищцата в Първа инвестиционна банка АД, в отговор на което е посочено, че сметките на ищцата за блокирани, но запорът не може да се изпълни, защото по тях няма средства.

На 1.8.2018г. е изготвена справка за размер на пенсията.

На 13.8.2018г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ за налагане на запор по сметки и пенсия.

С разпореждане, издадено към 20.8.2018г. на справка за банкови сметки, ЧСИ е разпоредил налагането на запор на сметки в Ти Би Ай Банк АД, като запорното съобщение е връчено на 23.8.2018г., като на същата дата е постъпил отговор, че по сметките няма наличност.

ЧСИ е изискал на 29.8.2018г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията преписи на документи за собственост, изготвяни са справки по лице и изпращани съобщения до ищцата, със залепване на уведомление.

На 29.1.2020г. ответното дружество е подало искане за извършване на изпълнителни действия. Няма данни за извършвани действия по него.

На 9.9.2025г., ЧСИ е издал постановление, в което констатира, че поради непоискване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство е било 2 прекратено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По довода на ответника за недопустимост на производството. Искът е допустим, на заявеното основание – ищцата, има интерес да установи по отношение на ответното дружество, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, какъвто е предметът на иска. Обстоятелството, че изпълнителното производство е било прекратено и ответникът не е образувал друго изпълнително производство, не води до различен извод.

Взискателят притежава годен изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание- влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като давността за вземането не се прилага служебно, поради което и няма пречка във всеки един момент да образува ново изпълнително дело против ищцата. По това дело, ищцата не може да противопостави на взискателя възражение за погасителна давност, поради което и има интерес със съдебно решение да установи, че не дължи чрез принудително изпълнение вземането по изпълнителния лист.

По съществото на спора. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" 3

ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата н а чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение.

Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.

Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 31.3.2016г., в която ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, като наложената писмо от 22.4.2016г. възбрана върху имот и наложеният запор на пенсия от същата дата, молбата за извършване на изпълнителни действия на ответника от 13.8.2018г., като последното изпълнително действие е осъществено на 23.8.2018г., на която дата е постъпил отговор от кредитна институция – Ти Би Ай Банк ЕАД, че върху банкови сметки на ищцата е наложен запор, но същият не може да се изпълни, поради липса на средства. При съобразяване на задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за 4 прекъсването на давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за този факт с правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл433,ал1,т.8 ГПК.

По всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по негови указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и дадените разяснения с Тълкувателно Решение № 2 ОТ 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 Г., ОСГТК на ВКС.

Последното искане на взискателя за налагане на запор върху пенсия на длъжника, формулирано в молба от 29.1.2020г. и същевременно внасянето на дължимата такса за това представляват същинско изпълнително действие, поради което и последното прекъсване на теченето на давностния срок е сторено с нея.

В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват давността за вземанията. След сочената молба от 29.1.2020г., няма данни и за такива действия от ЧСИ.