Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 15.01.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2561/2023
Вид
Решение № 42
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Стара Загора, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20235530102561 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, в която заявяват, че В. С. А. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от ***г. Сочат, че В. С. А. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г., като със сключения договор получила устройство HUAWEI В311- 221 with Antenna за временно ползване. Твърдят, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 09.02.2021 г. (за договора за лизинг-чл.11,ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Предвид това, към 15.2.2021 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 154,82 лв., както и 96,00 лв., дължими за устройство HUAWEI ВЗ11-221 with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не бил върнал при прекратяване на договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ******** от 7.8.2020 г. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 109,8 лв., формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 59,82 лв. - три стандартни месечни такси; по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 49,98 лв. - три стандартни месечни такси. Твърдят, че процесиите клаузи, в които било заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни 1 абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Видно от гореизложеното, претендираните от ищцовото дружество суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена, или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита се, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и обвързвали страните. Задълженията за предходен период в общ размер на 154,82 лв. били обединени във Фактура № ******** г. и Фактура № ******** г., като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението). Към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 154,82 лв., формирано както следва: 50,98 лв., дължими за период 15/10/2020-14/11/2020 г., от които: По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 6,95 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 19,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 24,04 лв. за услуга Плати с Теленор дигитално съдържание.; 103,84 лв., дължими за период 15/11/2020-14/12/2020 г., от които: По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 70,93 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 20,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 12,02 лв. за услуга Плати с Теленор дигитално съдържание.

Сочат, че за пълнота на изложението, следва да се има предвид, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения 2 клиентски номер. Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки.

В системата на ищеца, длъжникът В. С. А. била с клиентски номер ********. Всички непогасени и изискуеми задължения на В. С. А. били в размер на 360,62 лева - Фактура № ******** г. за клиентски номер ********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. С. А., с ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сумата от 360,62лева (триста и шестдесет лева и шестдесет и две стотинки), от които: 154,82 лв. задължение за предходен период формирано както следва:

50,98 лв., дължими за период 15/10/2020-14/11/2020 г., от които: По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 6,95 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 19,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 24,04 лв. за услуга Плати с Теленор дигитално съдържание.

103,84 лв., дължими за период 15/11/2020-14/12/2020 г., от които: По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 70,93 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 20,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 12,02 лв. за услуга Плати с Теленор дигитално съдържание. 109,8 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *** г. сума в размер на 59,82 лв. - три стандартни месечни такси; по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020г. сума в размер на 49,98 лв. - три стандартни месечни такси; 96,0 лв., за устройство HUAWEI ВЗ11-221 with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяване на договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ******** от 7.8.2020 г., както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Молят съда да осъди ответника за направените в настоящото исково производство 3 разноски, както и за направените разноски по ч.гр.д. № 20233530100282/2023 по описа на PC Стара Загора.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

В първото по делото съдебно заседание ищеца „Йеттел България“ ЕАД редовно призовани не изпращат представител, а ответника редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От фактическа страна:

Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника. От същата не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, неин представител не се е явил в откритото съдебно заседание по делото, не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответницата, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

С Определението на съда за насрочване на делото са приети само тези писмени доказателства приложени към исковата молба, като в първото съдебно заседание единствено е извършен доклад по делото, тъй като не са се явили и двете страни.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание-с призовка за страна от 11.10.2023г., връчена на неин родител-майка. Освен това съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени документи.

По делото е приложено ч. гр. д. 556/2023г. по описа на РС Ст. Загора.

Видно от приложен в заверено копие договор за мобилни услуги от 07.08.2020г. е, че същия е сключен между „Теленор България“ ЕАД-предходно название на ищцовото дружество и В. С. А.. Приложено е и копие на договор за услуга „Интернет за дома“ от 07.08.2020г.

Налице по ч.гр.д. 556/2023г. е приемо-предавателен протокол от 07.08.2020г. за устройство: Router HUAWEI В311- 221 with Antenna същия е подписан от клиентаответницата.

Приложени по ч. гр. д. 556/2023г. са: фактура №4843017100/07.08.2020г. издадена на клиентски номер ********, в която се сочи като получател ответницата касаеща горепосоченото устройство, фактура №********г. издадена на клиентски номер ********, в която се сочи като получател ответницата, сочи се обща сума за плащане с ДДС 62,90лв, фактура №********г., издадена на клиентски номер ********, в която се сочи като получател ответницата, сочи се обща сума за плащане с ДДС 166,74лв, фактура №7316242398/15.02.2021г., издадена на клиентски номер ********, в която се сочи като получател ответницата, сочи се обща сума за плащане с ДДС 360,62лв.

Приложени по ч.гр.д. 556/2023г. са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за 4 взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

Тоест обосновава се извод за възникнало договорно правоотношение, между страните, в което ответницата фигурира с клиентски номер ********, под който са издадени и горепосочените фактури, същевременно липсват доказателства за заплащане на дължимите суми към ищеца, за които под съответния за ответницата клиентски номер са издадени фактурите.