Решение № 5077 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5077 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100514416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Л. К. З. чрез особен представител срещу решение № 16113 от 06.10.2023 г., постановено по гр. д. №20838/2022 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски

Третото лице помагач не е взело становище.

В открито съдебно заседание на 20.02.2025 г. е допусната промяна във фирменото наименование на третото лице помагач, като същото следва да бъде „Далсия“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема 1 следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника Л. З., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 72,57 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. до 31.12.2017 год., ведно със законната лихва от 27.07.2021 год. до изплащане на вземането, сумата в размер на 20,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 год. до 12.07.2021 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8345/12.08.2021 год. по ч. гр. д. № 44052/2021 год. по описа на СРС,65 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода 01.05.2017 год.- 31.12.2017 год. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, ведно с обезщетение за забава . За вземането било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като му било указано от съда ,че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Твърди, че ответницата е заплатила сумата от 52,50 лв., която съобразно съобщение към фактура за периода 05.2017 год. – 12.0217 год. е сумата по изравнението, подадена от ФДР.

Също така е направено и възражение, че процесните суми са погасени по давност. По изложените съображение моли съда да отхвърли претенциите на ищеца изцяло.

С определение от 10.04.2023 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната” ООД , който изразява становище по иска в частта, отнасяща се до отчитането и разпределението на ТЕ, че е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Представено по делото е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Представен е нотариален акт за собственост на процесния имот от 1991 г., от който е видно, че ответницата е придобила процесното жилище.

Представена е молба-декларация за откриване на партида от 2003 г..

2

Представен е протокол от общо събрание на ЕС.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от 11.12.2017 г., от който е видно, че имотът е продаден от ответницата на трето за процеса лице.

Представено е и споразумение между продавача-настояща ответница и купувача- третото за процеса лице от същата дата, от което е видно, че всички задължения за процесния апартамент- за ел. енергия, парно и вода, дължими до 16.12.20217 г. включително са за сметка на продавача. Също така е уговорено, е страните са съгласни всички партиди за ел. енергия, парно и вода да се прехвърлят на името на купувача.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е договор между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение.

Представени от третото лице помагач са изравнителни сметки, формуляр за отчет и протокол на ОС на ЕС.

С решение от 06.10.2023 г., постановено по гр. д. №20838/2022 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав исковете са частично уважени за сумата в размер на 52,50 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. до 31.12.2017 год. по изравнителна сметка, обективирана във фактура от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 14,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. е депозирана

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, но по същество- неправилно в обжалваната част.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на 3 задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

От представените писмени доказателства е видно, сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. а и не се оспорва, че

От представените писмени доказателства е видно, а и не се оспорва, че ответницата е била собственик, респ. потребител на топлинна енергия през периода май 2017 г. – 11.12.2017 г.

Не е спорно по делото ,че ответницата е продала същия на 11.12.2017 год. на трето за процеса лице.

По делото не се оспорва, а от събрания доказателствен материал е видно, че за процесния имот в издадена на 31.07.2018 г. фактура е обективирано вземане на стойност 52.50 лв., изравнение, подадено от фирмата за дялово разпределение, касаеща периода май-декември 2017 г.

Спорен по делото момент, въведен с въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, е дали тази сума е дължима именно от ответницата.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава , във връзка с чл. 153 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, в качеството си на собственик, е била потребител на топлинна енергия, т. е. битов клиент и между страните е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,

Не се оспорва по делото, че ответницата е била собственик на процесния период през периода 01.05.2017 год. – 11.12.2017 год. и като такава несъмнено дължи сумите наичислени през същия.

Сам районният съд обаче е посочил, че изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, като въз основа на общата 4 фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, възниква ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.

В настоящия случай е издадена обща фактура от 31.07.2018 год., към който момент потребител на топлинната енергия и клиент на ищеца за процесния период е трето за процеса лице, а не ответницата в производството, поради което сумата от 52.50 лв. по изравнителната сметка, не е дължима от последната.

С оглед изводите на настоящия състав претенцията се явява неоснователна, а поради неоснователност на главната претенция, такава е и акцесорната за мораторна лихва.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в посочената част. В отхвърлителната си такава същото не е обжалвано и е влязло в сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 12.78 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16113 от 06.10.2023 г., постановено по гр. д.

№20838/2022 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав в частта, с която е признато за установено, че Л. К. З., ЕГН : ********** с постоянен адрес в гр. София, ж. к.

“********, ап. 133 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 52,50 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. до 31.12.2017год. за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. “********, ап. 133, аб.№********, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 14,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8345/12.08.2021 год. по ч. гр.

5 д.№ 44052/2021год. по описа на СРС,65 състав, какато и в частта, с която е осъдена да заплати на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата 54,49лв., разноски в заповедното производство и сумата в размер на 308,77лв., разноски по исковото производство, като вместо това постановява:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Л. К. З., ЕГН : ********** с постоянен адрес в гр. София, ж. к. “******** за установяване дължимост на сумата в размер на 52,50 лв. ,представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017год. до 31.12.2017год. за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. “********, ап. 133, аб. №********, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 14,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ГПК № 8345/12.08.2021 год. по ч. гр. д. № 44052/2021год. по описа на СРС,65 състав.