Решение № 2206 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330105085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит и на отделна клауза за неустойка. В исковата молба се излага, че на 22.02.2024 г. страните са сключили договор за потребителски кредит от разстояние с номер *****. Ищцата посочва, че по силата на този договор й е отпусната заемна сума в размер на 300 лв., като е договорена годишна лихва 37,81 % и годишен процент на разходите 45,11 %. Съгласно изложеното в исковата молба, основният порок на договора произтича от чл. 6, който предвижда неустойка от 228 лв. при непредоставяне на банкова гаранция или поръчител в срок под 24 часа. Ищцата твърди, че тази сума е предвидена единствено за заобикаляне на законовия лимит за годишен процент на разходите по чл. 19 от Закона за потребителския кредит и противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й е несъразмерен спрямо главницата. Поддържа се също, че поради неправилното отразяване на тези разходи в годишния процент на разходите, договорът е недействителен на основание чл. 22 от същия закон.

При преценка на доказателствата съдът намира предявените искове за основателни. От приложения договор се установява, че страните са в 1 правоотношение по договор за потребителски кредит, регулиран от специалните защитни норми в полза на потребителя. Анализът на спорната клауза за неустойка от 228 лв. сочи, че тя няма за цел реално обезпечаване на заема, а служи за скрито увеличаване на цената на кредита. Поставянето на срок под 24 часа за осигуряване на банкова гаранция е обективно неизпълнимо условие за средностатистическия потребител, което прави санкцията предвидима и неизбежна още при подписването. Когато този разход се добави към общата сума за връщане, реалният годишен процент на разходите надвишава допустимия таван от 50 %, което представлява нарушение на императивни законови норми. Тъй като тези разходи са били предварително известни на кредитора, но не са отразени коректно в договора, е налице основание за прогласяване на недействителност на целия контракт.

Съдът счита, че клаузата в чл. 6 накърнява добрите нрави, тъй като размерът на неустойката е 76 % от отпуснатата главница, което излиза извън присъщите обезщетителни функции на този институт. Подобно договаряне е насочено към неоснователно обогатяване на финансовата институция за сметка на потребителя, като се нарушават принципите на справедливост и добросъвестност в търговския оборот. Предвид установените пороци в съдържанието на договора по отношение на задължителните реквизити за цена и разходи, същият следва да бъде обявен за недействителен в неговата цялост. С оглед пълното уважаване на исковете, на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

Обявява за недействителен договор за потребителски кредит номер **** от 22.02.2024 г, ЕГН **********,., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421 и Х. А. Н., на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, да заплати на Х. А. Н., ЕГН **********, сумата от 52 евро, представляваща заплатена ДТ.

Осъжда „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, да заплати на адв. дружество Д. М. на осн. чл38 ЗА адв. хонорар в размер на 200 евро/с ДДС/ за проц. представителство на Х. А. Н..

2

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3