Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40 от 23.01.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 30/2023
Вид
Определение № 40
Подписан
23.01.2023
В сила
23.01.2023
Състав
Бисер Троянов, Петя Колева, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. София, 23.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Колева

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно частно наказателно дело № 20238003200030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане от 05.01.2023 г., постановено по НАХД № 8720/2022 г. по описа на районен съд – София, производство по делото е прекратено и пред Върховния касационен съд е повдигнат спор за подсъдност с районен съд - Пловдив.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че районен съд – София следва да разгледа и реши делото, т. к. седалището и адресът на управление на дружеството – жалбоподател са в гр.

София и там е мястото, където санкционираното лице „Л.“ АД е следвало да състави и съхрани декларацията по чл. 66, ал. 2 Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Л.“ АД срещу НП № 38-19/10.03.2021 г., издадено от председателя на ДАНС. Жалбата срещу него била подадена в районен съд – Пловдив, като било образувано НАХД № 2409/2021 г. Постановеното по него решение било отменено от Адм. съд Пловдив и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на районен съд - Пловдив. По новообразуваното дело № 7762/2022 г. първоначално съдията – докладчик намерил, че е компетентен да разгледа делото и насрочил съдебно заседание с призоваване на страните. В това заседание, без направено възражение за неспазена местна подсъдност производството по делото било прекратено, т. к. съдията – докладчик счел, че нарушението е извършено в гр. София, независимо, че договорът между страните бил сключен в гр. Пловдив, и изпратил делото за разглеждане от Софийски районен съд.

С разпореждане първият съдия – докладчик от СРС по образуваното НАХД № 8720/2022 г. го насрочил за разглеждане в открито съдебно 1 заседание на 01.02.2023 г.

На 05.01.2023 г. новият съдия – докладчик по делото приел, че СРС не е местно компетентен да реши спора, защото в атакуваното наказателно постановление като място на извършеното нарушение се сочел гр. Пловдив, а съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чиито район е извършено или довършено нарушението. Наред с това посочил, че при преценка на местната подсъдност се изхожда от твърденията в наказателното постановление, а не от доказателствата по делото. Дори и да се установи, че мястото на деянието не е гр. Пловдив, това е въпрос по същество на делото.

Тези съображения на съдията-докладчик от СРС се споделят от настоящия състав.

Според чл. 59, ал. 1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чиито район е извършено или довършено нарушението. Съобразно чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 42, ал. 1 НПК изводи за това следва да се направят на база обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение са, че нарушението, за което „Л.“ АД е привлечено да отговаря, е за това, че като финансова институция по сключен договор в гр. Пловдив, не е приложило разпоредбата на чл. 66, ал. 2, изр. 1 от ЗМИП.

В атакуваното с жалбата на дружеството – жалбоподател Наказателно постановление мястото на нарушението също е посочено като гр. Пловдив.

Затова, независимо, че съставът на административно нарушение се твърди да е осъществен чрез бездействие, очертано е, че при сключване на договор за заем между двете дружества в гр. Пловдив, „Л.“ АД е следвало да състави и съхрани съответната декларация по ЗМИП.

Следователно, компетентен да разгледа жалбата на „Л.“ АД срещу НП № 38-19/10.03.2021 г., издадено от председателя на ДАНС, е Пловдивският районен съд.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА НАХД № 8720/2022 г. по описа на районен съд – София за разглеждане от районен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на районен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3