Решение № 45 от 31.03.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Карнобат, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20212130100539 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – Франция, вписано в Търговския фирмен регистър във Франция, гр.Париж, бул. Осман №1 действащо на територията на РБ чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" ЕАД, ЕИК: 204915054 със седалище и адрес на управление гр. София, със седалище и адрес – гр.София 1766, район „Младост”, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, против Б. АК. АПТ. ЕГН ********** ** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4134,40 лв. – главница, 2571,20 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода 20.05.2018 г. до 20.04.2022 година; 1028,51лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.06.2018 г. до 15.01.2021 г., за които вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 122/2021г. на РС-Карнобат. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски заем, въз основа на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 4 000 лв., била сключена с ответника и застраховка от 1075 лв. Заемът е следвало да бъде погасен на 48 месечни вноски, всяка в размер на 159,30 лв., в която била включена и ежемесечната застрахователна премия. Твърди се също, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.05.2018 г. и на осн. чл. 5 от договора за кредит вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в пълен размер – поради неплащане на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната вноска – 20.06.2018 г. Кредиторът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, в която 1 изрично обявил вземането за предсрочно изискуемо. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният от ищеца иск по чл.422 от ГПК е неоснователен поради липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита, преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Навеждат се твърдения за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК/размерът на шрифта на договора е по-малък от 12/. Посочва се в отговора на исковата молба, че не са представени доказателства за плащане по застрахователен договор, поради което сумата претендирана, като главница застраховка кредит е недължима. Според особения представител на ответника договорът е недействителен и поради нарушения на чл. 22 във вр. чл.11, ал.1 от ЗПК.

Твърди се, че от съдържанието на договора не може да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. Излагат де подробни съображения за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и се иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като същият е допустим.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 122/2021 г. по описа на РС-Карнобат, на 29.01.2021 г. в полза ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б. АК. АПТ. за следните суми: 4134.40 лева –главница; 2571.20 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.04.2022 година; 1028.51 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото е представено копие на Договор за потребителски паричен кредит, сключен между кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България /чийто правоприемник е френското акционерно дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс", което се установи служебно след справка в Търговския регистър/ и ответника Б. АК. АПТ.

(кредитополучател) при следните параметри и условия: размер на кредита 4000 лв., застрахователна премия 1075 лева, брой погасителни вноски – 48, месечна погасителна 2 вноска – 159,20 лв., обща стойност на плащанията – 7646,40 лв., годишен процент на разходите – 32,77 %, лихвен процент – 32, 57 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. От погасителния план е видно, че първата вноска е била дължима на 20.05.2021 г., а последната - на 20.04.2022 г. Не е посочен обаче размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска.

В т. 2 на условията по договора, дължимата застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на общия брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Уговорена е и дължимостта на "такса ангажимент", срещу която кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, чрез удържането й от общия му размер.

Съгласно т. 5 от условията на договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 9 на договора, всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.

В края на договора кредитополучателят е направил изявление и е удостоверил, че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът за кредит е подписан от страните и подписите не са оспорени по делото.

По делото е представен и Сертификат № PLUS-15901953 г., съгласно който застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" са се съгласили да застраховат отговорността на кредитополучателя при условията на застраховка "Защита на плащанията", пакет "Защита на плащанията", срещу заплащане на застрахователна премия. Не е представена застрахователна полица, под формата на която би следвало да е сключен застрахователния договор.

Приложено е копие на покана от 15.11.2018г., отправена от ищеца до ответника, в която се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради просрочване на две или повече месечни погасителни вноски. Не са представени доказателства поканата да е била получена от ответника преди завеждане на настоящото дело, поради което следва да се приеме за установено, че тя е достигнала до него на датата 3 на получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея от особения му представител на 31.08.2021 г.

По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че нетната сума за получаване в размер на 3860 лв., след удържане на такса ангажимент в размер на 140 лв., е била преведена на 13.04.2018 г. по банковата сметка на кредитополучателя в ОББ АД. От заключението на експертизата става ясно, че кредитополучателят не е погасявал задължението си. Уговореният лихвеният процент е в размер на 26,54 % и ГПР 32,77%, но в ГПР не е включена застрахователната премия. От експертизата е видно, че за периода от 20.05.2018 до 20.10.2018г. са били начислявани суми –главница за застраховка, като считано от 20.11.2018г. застраховката и била анулирана.

Общата сума за плащане дължима от ответника, съгласно договора е в размер на 7646,40 с включена такса ангажимент.

При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Неоснователно е възражението на ответника, заявено от особения представител, за недействителност на договора на основание чл.22 във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Няма спор, че процесният договор е изготвен в писмена форма на хартиен носител с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Текста е разбираем и четим. Относно размера на шрифта следва да се посочи, че при съпоставката между европейското и националното право, българският законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област и разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.

Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК. В договора обаче не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и не е посочено при какви допускания е изчислен годишният процент на разходите, което представлява основание да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това означава, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали 4 разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. Застрахователната премия, която е част от месечната погасителна вноска, следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. В настоящия случай липсват твърдения в размера на ГПР да е включена и дължимата от кредитополучателя застрахователна премия, което се установи и от приетата по делото ССчЕ. При включването на застрахователната премия в ГПР, размерът на разходите нараства. Посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, следователно относно цената, което е заблуждаваща търговска практика, тъй като може да повлияе на потребителя да сключи сделка, която не би сключил, ако е имал пълната информация за цената на кредита.