Решение № 592 от 27.11.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 920/2023
- Вид
- Решение № 592
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Йоханна Иванова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл. 5,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл.69,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл. 5 - 10 · Закон за наследството
- чл.89,ал.2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 91 · Кодекс на международното частно право
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 592 гр. Търговище, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20233530100920 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск за делба на недвижими имоти по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.
Ищецът И. К. от с.Н., общ.Шумен, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. А.-ТАК твърди в исковата молба, че с ответницата З. Й. М. от с.О., общ.Омуртаг са наследници на Ф. М. Б.(Ф. И.
М.), която е оставила двама наследници-син М. А. К., чиито единствен наследник е ищецът и дъщеря-ответницата.Твърди още, че на наследодателката били възстановени земеделски земи в землището на с.О., общ.Търговище, а именно-ПИ с ид *** с площ от 19241кв.м. стар номер 004009; ПИ с ид *** с площ от 23200кв.м., стар номер 005013 и ПИ с ид *** с площ от 5483кв.м. стар номер 017007.Излага, че тъй като наследодателката заминала в Република Турция на гости на сина си, където се разболяла и починала на 25.08.1985г., а тъй като не е получила турско гражданство, не е издадено удостоверение за наследници и в Община Търговище отказА. да й пресъставят смъртния акт, при което за страните не е възможно доброволно извънсъдебно да поделят останА.те в наследство имоти, то ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес от предявяване на настоящия иск за делба на трите имота при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от двамата съделители.В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.С. А.-ТАК, която претендира за уважаването й.
В срока и по реда на чл. 131 ат ГПК, в писмен отговор от ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. Х.-ТАК се излага становище за допустимост и основателност на иска за делба при посочените квоти.Излага се, че от възстановяването на трите имота през 1992г. същите се владеят от ответницата и първоначално от нейния брат-М.
А. К., а след смъртта му-от неговия син и никой не е оспорвал правата им, 1 поради което моли за уважаването на иска при посочените квоти.В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалния представител на ответницата адв. А. Х.-ТАК, която пледира за допускане на делбата при равни квоти.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази твърденията и исканията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че същите имат наследствени права върху делбените имоти, като от удостоверение за наследници № 12593/20.08.2021г., изд. от Община Търговище се установява, че И. М.А.ев Б. е поч. на 15.03.1979г. и е оставил наследници Ф. М. Б.съпруга и две деца-М. А. К. и З. Й. М.. От удостоверение за наследници, заверено с Апостил № (А) 08991/01.06.2023г., изд. от 9-ти нотариус на Б., Република Турция се установява, че ищецът е единствен наследник на родителите си М. А. К., поч. на 18.05.1998г. и Ф. К., поч. на 02.07.2019г.От Образец на смъртен акт № 300/04.09.2009г., изд. от Районно управление Барнова, Република Турция се установява, че Ф. Б. е починала на 25.08.1985г., а от Разрешение за погребение от Окръжен съвет Измир, Република Турция, заверено с Апостил № 17529/26.05.1992г. се установява, че Ф. Б. с баща М. и майка З. е починала от сърдечна недостатъчност на 25.08.1985г. и е разрешено погребението й.От копие на Акт за раждане № 55/29.04.1943г., съставен от Община Търговище се установява, че ответницата З. Й. М.(З. И. М.А.ева) е родена на 29.04.1943г. от баща И.
М.А.ев Б. и майка Ф. М. И..От удостоверение № 11066/16.08.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че след извършена проверка в семейните регистри няма данни лицето Ф. М. Б. с ЕГН(освободен) ********** да е изселено от Р. България.От писмо № Е-29288244-149-9106/22.07.2022г., изд. от Околийско управление Б., Република Турция, заверено с Апостил се установява, че въз основа на справка е установено, че Ф. Б., родена през 19802г. в България, дъщеря на М. и З. не е вписана в регистрите като турски гражданин, няма и заявление от нея с такова искане.От преписката на Общинска поземлена комисия вх.№ 12882/13.07.1992г. се установява, че по подадено заявление от М.А. И.ов Б.(баща на ищеца) и декларации от него и от ответницата, с Протокол № 274829.10.1992г. е признато правото на възстановяване на 48дка земи на наследниците на Ф. М., а от Решение № 2/17 от 02.06.1998г. на ПК Търговище се установява, че на Ф. И. М. от с.О., общ.Търговище се предоставя право на собственост върху три земеделски имота в землището на с.О., общ.Търговище, а именно-1. Нива от 19,242дка шеста категория м.“Б.“, имот № 004009 по ПЗ при граници: № 004001 нива държавна собственост; № 000011 полски път на Община Търговище, № 000105 местен път на Община Търговище; 2.нива от 23,201дка шеста категория м.“Б.“, имот № 005013 по ПЗ при граници: № 005012 нива на Р.Д.;
№ 005003 нива на Г.И.; № 005004 нива на насл. на Р.П.; № 005017 нива на Т.Т.; № 005014 нива на насл. на Д.Ч.;№ 000106 пасище, мера на Община Търговище и 3.нива от 5,483дка шеста категория, м.“Н.Л.“, имот № 017007 по ПЗ, при граници: № 017006 нива на насл. на Д.Н.; № 000166 напоителен канал; № 000060 полски път на Община Търговище.От Скица № 15885822/16.08.2023г., изд. от СГКК Търговище се установява, че имот № 2
*** по КК на с.О., общ.Търговище, с площ 5483кв.м., м.“Н.Л.“, шеста категория с № по предходен план 017007, при граници: ***;
***; *** е собственост на Ф. И. М..От Скица № 15885823/16.08.2023г., изд. от СГКК Търговище се установява, че имот с ид.
*** по КК на с.О., общ.Търговище, с площ 19241кв.м. м.Б.“, шеста категория с № по предходен план 004009, при граници: ***; ***;
*** е собственост на Ф. И. М., а от Скица № 15-885826/16.08.2023г. изд. от СГКК Търговище се установява, че имот с ид.*** по КК на с.О., общ.Търговище, с площ 23200кв.м., шеста категория, в м.“Б.“ с № по предходен план 005013, при граници: ***; ***; ***;
***; ***; ***; *** е собственост на Ф. И. М..От удостоверение за данъчна оценка № 7505005462/18.08.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че имот с ид. *** е с данъчна оценка от 1558,50лв.; от удостоверение за данъчна оценка № 7505005461/18.08.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че имот с ид. *** е с данъчна оценка от 466,30лв.; от удостоверение за данъчна оценка № 7505005463/18.08.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че имот с ид. *** е с данъчна оценка от 1691,30лв.По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. Ш. М. М., дъщеря на ответницата твърди, че Ф. е нейна баба по майчина линия, родена през 1902г., която е гледала свидетелката до навършване на училищна възраст.Твърди, че вуйчо й бил в Република Турция и баба й желаела да го види, при което отишла на гости при него, но там се разболяла и починала през 1985г.Свидетелката знае и за разликата в имената на баба й, която в различни документи е посочвана и с имената Ф. М. Б., като М. е нейния баща, а М. е галено от М..Свидетелката знае и за трите земеделски имота, като твърди, че след възстановяването им, двамата наследници-майка й и вуйчо й са вземА. арендните вноски и никой не е имал претенции към тези ниви.Св. С.Г.-съпруга на ищеца твърди, че нейният съпруг има наследствени земи в с.О., общ.Търговище – три ниви от неговата баба Ф. М. М. по моминско име и Ф. И. Б. по мъж.Свидетелката познава баба Ф., която отишла в техния дом в Република Турция през 1981г. и през 1985г. починала там, като за този период я гледала свекървата на свидетелката. Съпругът на баба Ф.-И., починал през 1979г., като след смъртта на съпруга си, тя отишла в Турция при сина си.Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискването по чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира същите изцяло, като логични и непротиворечиви, дадени от лица, които са били близки родственици на наследодателката и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 344,ал.1 от ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.В настоящия случай, не е спорно между страните по делото, че същите са сънаследници, като общият наследодател Ф. М. Б. е оставил двама наследници-бащата на ищеца и ответницата.Основният проблем в случая е, че съгл. издаденото удостоверение за наследници 12593/20.08.2021г., изд. от Община Търговище, И. М.А.ев Б., поч. на 15.03.1979г., е оставил наследници 3
Ф. М. Б.-съпруга и две деца-М. А. К. и З. Й. М., като в същото липсва отбелязване, че и съпругата му е починала.В тази връзка, съдът приема следното: Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, нА.чието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите фактинапример акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена (решение №234/18.05.2012г. по гр.д.№1108/2011г. на І г.о. на ВКС; решение № 100 от 2.
03. 2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, I г.о.; решение №93 от 20.10.2020г. по гр.д.№136/2020г. на I г.о. на ВКС). Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от нА.чието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др., като установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници (решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр.д. № 1820/2009 г. на I г.о. на ВКС; решение №119/15.11.2016г. по гр.д.№879/2016г. на II г.о. на ВКС). Съгласно чл.89,ал.2 от Кодекса за международно частно право наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването, съгласно чл. 91 КМЧП урежда кръга и реда на наследниците. Тъй като в случая недвижимите имоти, предмет на иска за делба, възстановени по ЗСПЗЗ се намират на територията на Република България, относно наследяването намират приложение разпоредбите на българското право. Според българското наследствено право, наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - 10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния.
Удостоверението за наследници, издадено от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт, които също са официални документи с обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл е Решение № 274 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., I г. о. Решението на съда в Република Турция замества издаването на удостоверение за наследници и по характера си е охранителен акт. Съдебните актове по охранителни производства в България не се ползват със сила на пресъдено нещо. Като официални документи, издадени от длъжностно лице в рамките на правомощията му, те имат обвързваща съда доказателствена сила, но тя може да бъде оспорена и опровергана.В настоящия случа, от събраните писмени доказателства по делото чрез представените документи от Република Турция, съдът приема за безспорно установено, че наследодателката Ф. М. Б.(Ф. И. М.) е починала на 4