Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1405 от 11.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2097/2023
Вид
Решение № 1405
Подписан
11.03.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100502097 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Решение 20073387/06.01.2023г. по гр.д. 54004/2020г. на СРС, 68 с-в, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ЗАД ОЗК застраховане“АД иск по чл. 411 КЗ за сумата 1349,64 лева – регресно вземане за обезщетение изплатено на трето за делото лице, застраховано по застраховка „Каско“ с покритие „Пълно каско“ при ищеца за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2020г. в гр. София, на паркинг на магазин „Метро-1“, причинено от водач застрахован по застраховка Г.О. на автомобилистите при ответника и ликвидационни разноски от 25,00 лева.

Изложени са оплаквания, че необосновано СРС е приел липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилист“ за виновния водач без да има възражения в тази насока от ответното дружество и при изрично изявление на представител на ответника в ОСЗ, че наличието на такова правоотношение не се оспорва от ответника. Прави оплакване, че е представена справка от гаранционен фонд относно наличие на застраховка за автомобила при ответника, която неправилно било отречено да има доказателствена стойност. Нарушен бил чл. 519, ал. 1, т. 4 КЗ. Позовава се на съдебна практика. Счита, 1 че указанията относно доказателствената тежест дадени с определението по чл. 140 от СРС са бланкетни. Позовава се на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.

Ответника оспорва жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

За да отхвърли предявения иск СРС е приел, че не е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорно на автомобилистите“ между ответника и третото за делото лице „Йелоу 333“АД, като е приел, че поради липсата на подписи върху представената по делото застрахователна полица е налице липса на форма на застрахователния договор и същият е нищожен, като не могло без участие на това трето лице по делото да се приеме друго.

Тези изводи на СРС не се споделят от въззивния съд, тъй като са в противоречие с трайната практика на ВКС (Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., ТК Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК Решение № 50090 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1157/2021 г., I т. о., ТК), която е в смисъл, че липсата на подписи под застрахователна полица не влече автоматично нищожност на договора за застраховка при липса на данни страна по него да е оспорила действителността на изявлението.

В случая ответника не е оспорил валидността на застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, самият той е представил полицата в делото и в самия отговор на иска е признал на няколко места, че е застраховател по тази полица, като същото е заявил и в ОСЗ на 11.05.2022г.

Застраховащият по нея (неучастващото по делото „Йелоу 333“АД) не би било обвързано от решението по настоящото дело и няма защо СРС да се занимава с неговото участие или неучастие в процеса. Отделно то и не би имало интерес да релевира нищожност на застраховката- иначе би следвало само да понесе отговорността за вредите.

СГС намира искът за доказан по основание и размер. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника и третото за делото лице „Йелоу 333“АД по съображенията изложени по-горе.

Не е оспорено и се доказва от неоспорената СЧЕ, че е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в исковия размер (заплатено е на сервиза извършил 2 ремонта, което има същият ефект).

Механизма на ПТП СГС намира за установен при съвкупна преценка на представения двустранен констативен протокол, приетата без оспорване САТЕ и показанията на свидетеля на ответника Б.Б..

Така от схемата в протокола се установява че л.а. Киа Магестик е ударил със своя предна лява част предната дясна част на л.а Киа Сийд“ (застраховано при ищеца).

САТЕ е посочила, че при маневра за паркиране напред водачът на л.а. Киа Маджестик губи контрол и удря другия автомобил, който е бил паркиран, като е посочило възможния вариант на траектория и разположение на двата автомобила, а посочения от вещото лице механизъм напълно се потвърждава от показанията на свидетеля на ответника Б., който посочва, че е поднесъл автомобила и е ударил другия автомобил между предна дясна гума и бронята (както е посочило графично и вещото лице в САТЕ). Посочва също, че другия автомобил е бил паркиран и само свидетеля е извършвал маневра. Това доказва и неговата вина за ПТП. Другият автомобил не е бил изследван и не може да се приеме безрезервно, че от удара по него в онзи момент не е имало следи, а по каква причина водачът-свидетел Б. е вписал в процесния протокол, че по управлявания от него л.а. не е имало повреди е ирелевантно за делото.

Стойността за възстановяване на автомобила е установена от неоспорената САТЕ и съвпада с исковата сума, като се дължат и обичайните разноски (ликвидационни разходи) 25,00 лева.

По разноските:

Само въззивникът ищец има право на разноски за двете инстанции и за заповедното производство по ч.гр.д. 35943/2020г. за заповедното дело има право на разноски за държавна такса от 27,49 лева. Претендира и адвокатски хонорар от 300,00 лева. За първа инстанция има право на разноски за държавна такса от 27,49 лева, адвокатски хонорар от 300,00 лева и 230,00 лева за вещи лица и 50,00 лева за депозит за разпита на свидетел. За въззивна инстанция има право на държавна такса от 27,50 лева. Не доказва разноски за адвокатски хонорар-по делото липсват (вкл. в електронната папка в ЕИСС) описаните в молбата му от 13.06.2024г. приложения – фактура и извлечение от банкова сметка.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение 20073387/06.01.2023г. по гр.д. 54004/2020г. на СРС, 68 с-в като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО "ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК 121265177 и седалище и адрес на 3 управление в гр. София, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5 ДЪЛЖИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК 000694286 и седалище и адрес на управление в гр. София, пл. "Позитано" № 5 НА ОСНОВАНИЕ чл. 411 КЗ сумата от 1374,64 лева, от които 1349,64 лева – регресно вземане за изплатено на трето за делото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско стандарт“ с покритие „Пълно каско“ за имуществени вреди по лек автомобил с рег. N. *******, причинени от ПТП, настъпило на 06.02.2020г. в гр. София, на паркинг на магазин „Метро-1“ между лек автомобил с рег. N. *******, застрахован при "ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД и лек автомобил с рег. N. ******* по вина на водача на лек автомобил с рег. N.

******* и сумата от 25,00 лева ликвидационни разходи, ведно със законна лихва от 06.08.2020г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 35943/2020 г. на СРС.

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“АД да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ разноски както следва: за ч.гр.д. 35943/2020г.- 327,49 лева за държавна такса и адвокатски хонорар; за първа инстанция – 607,49 лева - за държавна такса, адвокатски хонорар, за вещи лица и за депозит за разпит на свидетел; за въззивното дело 27,50 лева-държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4