Решение № 2892 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2892 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100508435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7292/24.04.2025 г. по гр.д. № 51833/2024 г. по описа на СРС, 43 състав И. В. Х. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на М. С. М. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника, за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на СРС, 116 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за сумата над 400 лева до пълния претендиран размер от 15000 лева, като неоснователен. С решението И. В. Х. е осъден да заплати на адв. И. Ю. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 26,67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по производството, съразмерно с уважената част от иска, а М. С. М. е осъден да заплати на И. Х. сумата от 1752 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за 1 разликата над 400 лева до предявения размер от 15000 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 172846/19.05.2025 г., подадена от М. С. М., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е постановено в отклонение на задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт. Посочва, че ответникът е признат за виновен по нохд № 3519/2024 г. по описа на СРС, 116 състав за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, като нанесъл удари с крака в главата на М. М., в резултат на което настъпила контузия и хематом в теменно-тилната област, както и разкъсно - контузна рана на устата, реализиращи признака на временно разстройство, неопасно за живота. Районният съд, обаче, не направил задълбочен анализ на установените обстоятелства и не е определил справедливо обезщетение. Не били кредитирани показанията на бащата на ищеца относно психическото състояние на пострадалия, единствено на формирано на роднинската връзка, въпреки че той бил естествен и пряк свидетел на посттравматичната симптоматика на сина си. Не било взето предвид обстоятелството, че другият пострадал е получил много тежки увреждания, които са застрашили живота му. В контекста на всички обстоятелства – тежестта на деянието, демонстративния му характер – начинът на извършване, хулигански мотив, чувство на безнаказаност на дееца, млада възраст на пострадалия и дълготрайните последици за психическото му състояние – определеното обезщетение не отговаряло на критериите за справедливост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 200017/09.06.2025 г. от И. В. Х., с който я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

С Определение № 25420/11.06.2025 г. е отхвърлена молба вх. № 178893/22.05.2025 г., подадена от И. В. Х. за изменение на решение № 7292/24.04.2025 г. по гр.д. № 51833/2024 г. по описа на СРС в частта му за разноските. Срещу определението е подадена частна жалба вх. № 219468/23.06.2025 г. от И. В. Х., в която са изложени съображения за неговата неправилност, като се поддържа, че неправилно съдът е определил, че съдът е 2 определил адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, тъй като ищецът не бил материално затруднено лице. В отговора си с вх. № 243468/14.07.2025 г. М. С. М. е заявил, че частната жалба е неоснователна, тъй като обстоятелството, че ищецът притежава имущество не означавало, че не е материално затруднено лице.

С Определение № 4714/03.02.2026 г. е отхвърлена молбата вх. № 7292/24.04.2025 г. от М. С. М. за изменение на решение № 7292/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 51883/2024 г. по описа на СРС в частта му за разноските. Против определението е подадена частна жалба вх. № 49754/16.02.2026 г. от М. С. М., с който е посочил, че постановения резултат осъждане на пострадалия за заплати разноски в размер на 1752 лева при присъдено обезщенеие от 400 лева, било абсурдно от гледна точка на принципите на чл. 78 от ГПК. Така постановеното решение възнаграждава виновния и наказва пострадалия. Моли обжалваното определение да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 51833/2024 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от М. С. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против И. В.

Х..

Ищецът твърди, че с присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по нохд № 3519/2024 г. по описа на СРС, 116 състав (в сила от 31.05.2024 г.) ответникът И. В. Х. бил признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г. около 22.00 часа в с. Чепинци, на ул. „Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с крака в областта на главата му, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на дясната теменно-тилна област и разкъсно контузна рана на устата, които травматични увреждания в своята съвкупност реализирали медико-биологичния признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието било извършено по отношение на М. М. и Ц.В.Т. по хулигански подбуди – извършено било на обществено място 3

– улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от пострадалите, без наличието на лични мотиви, при демонстрация, както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл.

130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК. Ищецът посочва, че вследствие на престъплението и нанесените телесни увреждания, претърпял болки и страдания в немалък интензитет. Преживял сериозни притеснения, стрес и унижения. Макар нанесените телесни увреждания да не били изключително тежки, то поведението на ответника при тяхното причиняване, създало у ищеца тежки психически преживявания. Това било така, тъй като другият пострадал Ц.Т. получил много сериозни наранявания и ищецът мислел, че ще умре. Сериозно нарушен бил начинът му на живот – съня му, контактите му с хората, концентрацията му, семейният му живот. Бил стресиран, отчаян и уплашен. Нямал желание за нищо, бил се затворил в себе си. Преследвала го мисълта за смъртта. Бил изключително тъжен и объркан, като вместо да мисли за бъдещето си като млад човек, все мислел как щели да се чувстват близките му, ако не бил оживял при този случай. Психичните травми съществували и до днес. Поддържа, че вредите били в пряка причинно-следствена връзка с престъпното деяние на ответника, за което същият бил осъден с влязла в сила присъда. Определя вредите си на 15000 лева, като моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в този размер, ведно със законната лихва от датата на деянието – 02.12.2022 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който И.

В. Х. оспорва предявения иск. Твърди, че в резултат на извършеното от него не са налице доказателства, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Моли предявеният иск да бъде оставен без уважение.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, районният съд, след като е съобразил характера, обема и интензитета на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и психическо състояние, както и възможността за възстановяване и адаптация, е определил като справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лева.

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява, че с влязла в сила присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по нохд № 3519/2024 г. по описа на СРС, 116 състав, И. В. Х. е признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г. в с. Чепинци чрез нанасяне на удари с крака в областта на главата на М. С. М. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на дясната теменно-тилна област и разкъсно – контузна рана на устата.

С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК гражданският съд е обвързан по въпросите извършено ли е деянието и виновен ли е деецът. Следователно и доколкото не е налице спор между страните ответникът И. Х. е извършил противоправно деяние при форма на вината пряк умисъл. Доколкото 5 причинените вреди – лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на дясната теменно-тилна област и разкъсно – контузна рана на устата е елемент от престъпния състав, то и наличието на това увреждане е обвързващо решаващия съд. По отношение на другите твърдени от ищеца вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на леката телесна повреда, както и страх и притеснения, то те подлежат на самостоятелно доказване в рамките на настоящото производство. В конкретния случай, именно тези факти, а така размерът на обезщетението са предмет на спор и съответно установяване по делото.

С въззивната жалба ищецът е обжалвал постановеното решение в частта, с която е определено обезщетение в размер на 400 лева. С това като предмет на въззивното производство е въведено установяване на правилното приложение на материалния и процесуалния закон при обсъждане на критериите за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В мотивите на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, като въззивният състав споделя фактическите и правните му изводи. При определяне на размера на дължимото обезщетение, обаче не е взет предвид характера на извършеното деяние, а останалите обстоятелства по делото не са обсъдени в тяхната пълнота и цялост. Съгласно т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, и трайната практика на ВКС, съдът следва да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за конкретния случай правнорелевантни факти и обстоятелства. При тази преценка въззивният съд приема, че справедливо обезщетение е в размер на 3000 лева. При определяне на този размер въззивният съд съобразява обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, а именно в резултат на престъпление, извършено от ответника, както и че ударите, от които е получено, са нанесени с крака в областта на главата. От значение е и психологическото въздействие на случилото се върху ищеца, а именно нанесения побой, както над него, а така също и над друг човек също имат отражение върху справедливия размер на обезщетението.