Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 122 от 08.02.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно от частен характер дело 1468/2021
Вид
Протокол № 122
Подписан
08.02.2022
В сила
08.02.2022
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен характер № 20215220201468 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:58 часа се явиха:

Частният тъжител А.Г. не се явява лично. За него се явява адв.Р.П., редовно упълномощен да го представлява като негов повереник.

Подсъдимият В. ИВ. Ш. се явява лично и с адв.Т.В. редовно упълномощен да го представлява.

Явяват се свидетелите Д. П. К., Р. Сл. П. – редовно призовани.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на допуснатите свидетели, както следва:

Д. П. К. – на 24 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Р. Сл. П. – на 23 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата.

Свидетелите обещаха да кажат истината и св.П. напусна съдебната зала.

1

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ. К.: Ние бяхме изпратени на сигнал с колегата П. на възникнал скандал. Пристигнахме на ул.Дойран мисля, че беше и там установяваме двете страни – двамата мъже с жените им. В разговор установихме, че е възникнал скандал, който е прераснал във физическа саморазправа, но не мога да кажа кой, кой е ударил. Съставихме протоколи за предупреждения. Снехме им писмените обяснения.

Не си спомням някой от участниците да се е легитимирал пред мен като служител от МВР.

Подробности кой какво е споделил не мога да кажа.

Съдът, предявява на свидетеля докладна записка вено с приложените към нея протоколи и обяснения л.35 и сл.

СВ. К.: Докладната аз съм я написал. Това, което съм написал, е по твърдения на страните – че Ш. е казал, че е пазарувал в магазина и след което излязъл и жена му казала, че пътник от преминаващ автомобил докоснал страничното им огледало от което децата се изплашили, Ш. видял, че на огледалото му няма нищо, но тъй като децата плачели търсил другия автомобил и като го открил намерил Г., попитал го защото е ударил автомобила и след това му нанесъл удари в лицето.

Аз говорих и с двете страни. В докладната съм приел това което са ми казали и двете страни.

Обяснението на л.41 от София съм го снел аз. Тя е завила, че на ул.Завоя на черна е преминал друг автомобил Тойота Ярис и мъж посегнал и ударил страничното им огледало, след което продължил към ул.Дойран, тръгнали след него и приятелят й потърсил отговорност от господина, който ги ударил, след което твърди, че се сдърпали и си разменили по няколко шамара. Това съм го снел аз това обяснение, а от другите трима участника – обясненията ги е снел колегата.

Мъжете нямаха видими белези от наранявания. Аз лично не съм констатирал такива белези. Питали сме ги за медицинска помощ, но отказаха.

В залата влиза св.П..

СВ.П.: Сещам се за инцидента. Спомням си, че получихме сигнал за възникнал инцидент, улицата не помня. На место се намираха двете страни.

2

Бяха двама мъже и две жени – господинът /сочи подсъдимия/ с жена му и от другата страна по същия начин.

Подробности кой какво ми е казал не помня. Взехме обяснения и написахме протоколи за предупреждения. За друго не се сещам. Не помня конкретно кой какво ми е казал. Не този човек /сочи подсъдимия/, а другият се легитимира като служител на МВР. Каза, че е показал служебна карта защото възникнал конфликт, защото се скарали нещо. И от двамата снехме обяснения, мисля че и от жените снехме обяснения.

Съдът, предявява на свидетеля докладна записка вено с приложените към нея протоколи и обяснения л.35 и сл.

СВ.П.: Погледнах обясненията. Това, което са написали, е така. Аз съм снел обяснения от Ш., от жена му и от жената на тъжителя.

Човекът с ударената кола и неговата жена казаха, че жена му е била в колата пред магазина, някой ударил страничното огледало, децата се разплакали и тя после му казала и отишъл да се саморазправя, а жената на тъжителя каза, че Ш. е ударил Г. в лицето.

Ш. е заявил в обясненията си пред мен, че си разменили по един шамар.

Не помня докато разговаряхме устно какво ми заявиха участниците.

Докладната е съставена въз основа на писмените обяснения.

Никой нямаше от двамата мъже следи от наранявания.

До 10 минути след сигнала сме отишли на мястото на инцидента.

АДВ.П.: Нямам доказателствени искане. Представям извлечение от карат на Пазарджик, с оглед на това къде се намира ул.Дойран и магазин Тарита, с оглед, че не случайно са намерили Ш. на ул.Дойран **, а че умишлено са отишли да се саморазправят. Това не е като доказателство, а като улеснение.

АДВ. В.: представям договор за правна защита. доказателствени искания. Тази карта не е годно док. средство.

Аз нямам

Подсъдимият ще даде сега обяснения.

Пристъпва се към даване на обяснения от подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз не помня точната дата, но беше събота. Всяка събота ходим в Пловдив и на връщане децата заспиват в колата. Спряхме в 3 магазин Тарита и децата спяха на задната седалка. Обяснявам по карат, която за улеснение представи адв.П..

Тогава не бяхме паркирали на пешеходната пътека, а бяхме паркирали след нея. Тя се явява в уликата между Тарита и училище Васил Друмев и е на ул.Беласица, която образува кръстовище с ул.Завоя на черна, точно там където ние завихме и паркирахме след пешеходната пътека. Аз като се върнах от магазина децата ревяха и жена ми каза, че някой ударил огледалото от вън, децата се стреснали и заплакали. Дъщеря ми беше тогава на 1 година и 8 месеца, а синът ми на 3 години и 2 месеца. Трябваше да занесем един подарък на баща й на ул.Стефан Караджа, където той живее. Децата се хранят в 7 часа вечерта, а беше 18.30 часа и за това решихме да отидохме първо до баща й и да се приберем след това.

Ние тръгнахме да отиваме към баща й, но вместо да излезем на Фурната на ул.Пловдивска, където знам, че през почивните дни има паркирали много автомобил и това ще ни затрудни, и аз я посъветвах да мине в предната улица и трябваше да излезе при банката там срещу уличката в която се влиза за църквата Света Петка. Докато отивахме на там случайно видяхме автомобила, жена ми видя Тойота-та. Като видя автомобила ме накара да отидем до колата. Отидохме до колата, слезна жената и я попитах дали това е нейния автомобил и тя каза „да” и аз я попитах къде е мъжът й. Тя ми отговори, че съпругът й идва след нея. Моята жена обърна колата и слезна. Двете жени останаха, а аз отидох при входа. Аз видях един много голям, здрав мъж и го питах той ли е големият мъж да блъска огледалото на колата. Прецених, че ситуацията ще се развие в силова саморазправа. Аз посегнах и той посегна.

Аз посегнах с шамар, а той посегна с юмрук. Не успяхме да се ударим, защото бяхме много близко един до друг. Аз като му посегнах с шамар той ми парира удара и ми посегна с юмрук и ме удари, но не силно, защото се вкопчихме, ние буквално си посегнахме едновременно. След което започнахме да се боричкаме. Боричкаме – значи държим се и се бутаме. И излезнахме на улицата и жена ми се намеси между нас и ни разтърва. След като ни разтърва – разбута ни и ни раздели и застана между нас и той си извади полицейската карата и започна да ми крещи – „боклук мръсен, какъв си ти, ще ти разбия живота, сега ще видиш какво те чака тебе”. Накара жена му да се обади на 112. Идването на полицията ми се стори цяла вечност, а не 10 минути. През цялото това време се опитваше да ме избута в безистена и да 4 ми чупи ръката зад гърба с полицейски прийом да ми слага белезници. Аз многократно му се извинявах, включително и пред полицаите, като му казах, че това е в афект от това, че децата са ми стресирани. След което исках жена ми да си прибере с децата, защото мина 19 часа, а ние стояхме до 21 часа.

Полицаят Г. не пусна жена ми да си тръгне с децата.

След като дойдоха полицаите и аз изпаднах в такава ситуации и не знаех какво се прави и полицаят ми каза какво да напиша в докладната. Той ми каза – напиши това, напиши онова, че утре може да се стигне до съд.

Полицаят ми каза, че трябва да напиша обяснения. Буквално полицаят не е настоявал това, което съм написал вътре, да го напиша. Аз исках да напиша нещо и да приключи всичко и да се прибера с децата си. Това, което съм написал, не е така, ние дори не сме се ударили. Аз го написах, защото исках да си ходя. След което той започна да се държи много надменно с единия полицай – защо са щели да ме пуснат да си ходя. И това е случката.

Като Г. си показа служебната карта аз вече само му се извинявах.

Когато Г. излизаше от блока и идваше към мен носеше една чантичка и не носеше нито яке, нито ръкавици. Аз съвсем случайно се оказа с колата там.

Нямам спомням съпругата ми да е отправяла предложени на Г. да ме удари за да сме квит.

Не помня поведението на жената на Г., но тя стоеше много в страни от нас.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания. Моля да продължим с пледоариите и нека това да стане към 16.00 часа

Съдът обявява, че разглеждане на делото ще продължи към 16,00 часа.