Решение № 112 от 27.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Стара Загора, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530200093 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 27 от 28.11.2023 г. година на и.д. Директора на РЗИ – град Стара Загора, съгласно Заповед № РД-15-964/25.08.2023 г. на министъра на здравеопазването с което на „КЛЪСТЪР“” ЕООД, ЕИК 123072967, представлявано от Й. Х. Й. ЕГН **********, на основание чл. 218, ал.2а във връзка с чл. 54а, т.5 от Закона за здравето е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/лева за нарушение по чл.54а, т.5 от Закона за здравето (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г.) от Закона за здравето.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията 1 на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.04.2023 г., около 11.00 часа, от служители при ОД на МВР – Стара Загора е извършена проверка на търговски обект с адрес гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 89А, в който е било установено предлагана за продажба бутилка с етикет „Азотен оксид 580 g“, с надпис върху нея “NIXI PURE N20 CYLINDERS”, облепена с етикет с надпис 60,00 лв., код 2562. В хода на проверката са съставени констативен протокол 349p14284 от 20.04.2023 г., протокол за предупреждение 349p-14295 от 20.04.2023 г. и протокол за доброволно предаване от 20.04.2023 г., като с последния на служителите при ОД на МВР доброволно е била предадена описаната бутилка. С писмо УРИ 349000-10806 от 03.05.2023 г., материалите от извършената проверка, ведно с доброволно предадената бутилка са изпратени на Директора на РЗИ Стара Загора. При така установените обстоятелства, актосъставителят е възприел, че от страна на дружеството жалбоподател е осъществено нарушение на чл. 54а, т.5 от Закона за здравето, поради което съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27/14.07.2023 г., за това че на 20.04.2023 г., в 11.10 ч. при извършена проверка, в изпълнение на утвърден план от директора на ОД на МВР – Стара Загора, УРИ 349р-12434/05.04.2023 г., в магазин нон-стоп, находящ се ба в гр, Стара Загора на ул. „Хаджи Димитър Асенов‘ №89А, стопанисван от „КЛЪСТЪР“ ЕООД, се е установило, че в обекта, представляващ закрито обществено място, се продава диазотен оксид „райски газ“, като при проверката в обекта е установена изложена за продажба 1 брой бутилка с диазотен оксид 580 g., с обявена цена 60,00 лева и надпис върху нея Nixi pure N 20 Cylinders 2562.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така както в акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, т.5 от Закона за здравето, в редакцията приложима към момента на установяване на нарушението (редакция от ДВ бр. 8/25.01.2023 г): Забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост. При сравнение и анализ на измененията на цитираната правна норма, съдът намира, че предвид принципа на чл. 3 ЗАНН, следва да бъде приложена същата именно в цитираната й редакция.

На първо място следва да се посочи, че разглежданият предмет на нарушението, безспорно представлява диазотен оксид (райски газ). Видно от приложената по делото снимка на етикета на иззетата бутилка – върху същият е изписан Е-номер Е942, а съгласно приложеният списък на добавките в храните в Регламент (ЕО) № 1333/2008 от 16.12.2008 г., относно добавките в храните, същият номер кореспондира именно на веществото – диазотен оксид. На следващо място съдът приема, че по безспорен начин е доказано, че същото вещество е било изложено за продажба в търговския обект, тъй като по недвусмислен начин е било етикетирано с информация за продажната му цена. Установи се също, че именно дружеството жалбоподател стопанисва търговският обект, който е бил обект на проверка.

Тези обстоятелства по същество не се оспорват от жалбоподателя.

Спорът по същество се изразява в това, дали дейността по продажба попада в цитираното изключение на приложимата редакция на разпоредбата на чл. 54а, т.5 от ЗЗ.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че проверяваният търговски обект е такъв за търговия на дребно, с предмет на дейност – пряка продажба на стоки на крайните потребители. В подкрепа на това становище е представеното по делото удостоверение за регистрация на обект за търговия, видно от който магазинът е регистриран за извършване на дейност – приготвяне на топли напитки и сок фреш и като обект за търговия на дребно с подробно изброените групи храни. Веществото диазотен оксид следва да се отнесе към легалното определение, посочено в чл.3, т.2, б.“а“ от Регламент (ЕО) 1300/2008 г., според което „добавка в храната“ означава всяко вещество, което обикновено не се консумира 3 самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни. Още повече, че веществото е поименно посочено като такова в същия регламент, който има директен ефект и пряко приложение. Видно е, че същото легално определение значително се различава от това за „Хранителна добавка“, дадено в § 1., т.21 от Закона за храните, според което „Хранителни добавки“ са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества. В тази връзка е несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че в т.13 от представеното Удостоверение за регистрация №101/19721/14.07.2016 г. е включена възможността за продажба на диазотен оксид, тъй като се касае за две отделни групи вещества, на които законодателят е отдал различно значение и уредил в отделни разпоредби.

Съдът намира, че продажбата на диазотен оксид в конкретния случай, не попада в изключението на правната норма. За да бъде предназначена една продажба за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, дейността на търговеца, следва да отговаря по предмет и обем на нуждата на производител на храни, така щото последният да задоволи нужда със значителен обем при извършването на определена производствена дейност. Както се изложи по-горе – установи се, че търговският обект представлява такъв за търговия на дребно (наименован по удостоверение „Магазин за пакетирани храни“). За това свидетелства и установения търговски асортимент в магазина, подробно описан в съставения констативен протокол /хранителни стоки, питиета, акцизни стоки – алкохол, цигари и др./, които следва да се определят като такива за пряко, крайно потребление, а не за включването им в промишлена или производствена дейност. При така установената дейност на търговския обект, съдът намира за житейски и 4 логически необосновано само и единствено един артикул от търговския асортимент да бъде предназначен за промишлена дейност, още повече че при проверката е установена само един брой бутилка, с посочена върху същата цена. Не може и да се приеме, че веществото е било предназначено за производство на хранителни продукти в самия търговски обект, тъй като се установи, че същото самостоятелно е представлявало стока в магазина, а не е било суровина за производството на такава. По изложените мотиви, на още по-силно основание следва да се приеме, че веществото не се е предлагало в търговския обект за медицински цели. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице предвиденото в прилаганата редакция на разпоредбата на чл. 54а, т.5 от ЗЗ изключение и от обективна страна е осъществен разглеждания състав на административно нарушение.

Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване – за извършването му не е предвидено настъпването на конкретен общественоопасен резултат. Доколкото административнонаказателната отговорност е ангажирана при условията на чл. 83, ал.1 ЗАНН, последната следва да се приеме за обективна и безвиновна.

Съдът намира, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като с тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. За този си извод съдът взема предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение - свързани с опазване здравето на хората и предвид обществената значимост на разглежданото нарушение.

Размерът на наказанието е индивидуализиран правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2а, Когато нарушението по чл. 54а е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв. Доколкото се посочва, че нарушението е първо по ред за субекта на отговорност и липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че административно наказание в предвидения минимален размер е подходящо за постигане целите по чл. 12 ЗАНН.

След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.

5

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемия сумата в размер на 600 лв. сторени по делото разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27 от 28.11.2023 г. година на и.д. Директора на РЗИ – град Стара Загора, съгласно Заповед № РД-15-964/25.08.2023 г. на министъра на здравеопазването с което на „КЛЪСТЪР“ ЕООД, ЕИК 123072967, представлявано от Й. Х. Й. ЕГН **********, на основание чл. 218, ал.2а във връзка с чл. 54а, т.5 от Закона за здравето е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/лева за нарушение по чл.54а, т.5 от Закона за здравето (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г.) от Закона за здравето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „КЛЪСТЪР“” ЕООД, ЕИК 123072967, представлявано от Й. Х. Й. ЕГН ********** да заплати на Регионална здравна инспекция – Стара Загора, сума в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6