Решение № 109 от 07.05.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Козлодуй, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20251440100169 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. И., ЕГН **********, ...., със съдебен адрес гр.Враца, ул."Лукашов"№ 11, ет.1, адв.М.

Л., ПРОТИВ "Монтажи КО" ЕООД ЕИК 175329555, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. Илиянци № 72, представлявано от Управителя-Белин Димитров Маринов, с правно основание чл.357 във вр. с чл.222, ал.3 КТ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3460 лв. /три хиляди четиристотин и шестдесет лева/, обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че с "Монтажи КО" ЕООД е бил в трудово правоотношение от 10.10.2016г. до 04.11.2024г. Съгласно сключения между него и работодателя трудов договор № 656/10.10.2013г. работното му място е било определено в гр.Козлодуй, а длъжността му "....". Докато бил в трудово правоотношение с ответното дружество, е полагал труд в гр. Козлодуй, на различни строителни обекти, чиито изпълнител е бил "Монтажи КО" ЕООД.

Сочи, че през м. октомври 2020г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считано от 26.10.2020г. с разпореждане на ТП на НОИ- Враца му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въпреки, че придобил право на пенсия ищецът продължил да работи в ответното дружество при непроменени условия.

Със Заповед № 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Заповедта му е връчена на 04.11.2024г. лично, на работното му място в гр.Козлодуй.

В заповедта липсвало разпореждане да му бъде изплатено обезщетение 1 по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а именно сумата от 3460.00лева.

Ищецът сочи, че елементите на фактическия състав, който поражда задължение за работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са налице.

Разпоредбата предвижда два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал подобно обезщетение.

Трудовото правотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и до момента на подаване на исковата молба не е получил обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

"МОНТАЖИ КО" ЕООД не оспорва исковата претенция с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ на И. П. И. за изплащане на гратификационно обезщетение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение. Обстоятелството, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през времето на трудовото му правоотношение с ответника е сведено до знанието на същия едва с предявяване на настоящата искова молба. Непосредствено след запознаване с претенциите на ищеца и приложените писмени доказателства „МОНТАЖИ КО" ЕООД пристъпил към изпълнение на вмененото му задължение, като на 04.03.2025г. (дата на връчване на съдебните книжа) определил и изплатил в пълен размер дължимото обезщетение на ищеца И. П. И..

Към отговора на искова молба е приложено като писмено доказателство Платежно нареждане от 04.03.2025 г., с референтен № FТ250630МТFJZX45, което удостоверява изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3626,08 лева /три хиляди шестстотин двадесет и шест лева и осем стотинки/, определено по реда на чл. 328, ал. 1 от КТ, сума, равняваща се на двукратния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение - прекратяването на трудовото му правоотношение. За установяване на размера на брутното му възнаграждение, послужило за основа на изчисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е приложено писмено доказателство - Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2024 г.

Счита предявения акцесорен иск за присъждане за законна лихва за забава за неоснователен. Ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си да изплати обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради недобросъвестно бездействие от страна на последния. Непосредствено след запознаване с претенцията, още същия ден 04.03.2025 г., „Монтажи КО" ЕООД е изплатил дължимото обезщетение и не е в забава за изпълнение на задължението си.

Моли искът за присъждане на разноски в полза на И. П. И. да бъде 2 оставен без разглеждане, с оглед изпълненото задължение на 04.03.2025 г.

(дата на връчване на съдебните книжа).

Предявени са искове с правна квалификация чл.357 във вр.чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него са установява, че от 10.10.2016г. до 04.11.2024г. са били в трудовоправни отношения помежду си, въз основа на трудов договор № 656/ 10.10.2013г.

Работното място на ищеца е определено в гр. Козлодуй, а длъжността, която е заемал е била "....".

През цялото време, докато бил в трудово правоотношение с ответното дружество, ищецът е полагал труд в гр. Козлодуй, на различни строителни обекти, чиито изпълнител е бил "Монтажи КО" ЕООД.

През месец октомври 2020г. ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от приложеното и прието като писмено доказателство Разпореждане на ТП на НОИ- Враца, считано от 26.10.2020г. на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Независимо от придобитото право на пенсия, същия продължил да работи при ответното дружество при непроменени условия.

Със Заповед № 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Заповедта му е връчена на 04.11.2024г. лично, на работното му място в гр.Козлодуй.

Видно от приложената процесна заповед, липсва разпореждане да бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на ищеца.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на предявения иск по чл. 222, ал. 3, предл. първо от КТ:

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3, предл. първо от КТ урежда правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца.

Предвид разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното основание за прекратяване, както и че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО).

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на дължимото обезщетение.

3

В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

Разпореждането на ТД на НОИ постановява отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.10.2020 г., следователно към тази дата лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и това обстоятелство е установено по безспорен начин с разпореждането на съответната държавна институция.

Трудовият договор на ищеца с работодателя е прекратен съгласно Заповед № 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на 04.11.2024г., съгласно изричното отбелязване в заповедта.

Видно от представеното с отговора на искова молба писмено доказателство - Платежно нареждане от 04.03.2025 г., с референтен № FТ250630МТFJZX45, се удостоверява изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3626,08 лева /три хиляди шестстотин двадесет и шест лева и осем стотинки/, определено по реда на чл. 328, ал. 1 от КТ, сума, равняваща се на двукратния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение - прекратяването на трудовото му правоотношение.

За основа на изчисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и размерът на брутното възнаграждение на ищеца е послужило, приложеното писмено доказателство - Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2024 г.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска не са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, не е заявил и направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът не само, че не се отказва от защита срещу иска, а развива и доводи, че не е налице фактическият състав на чл.222, ал.3 КТ. Съгласно 4 чл.222, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетението независимо от това дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж или възраст или не. Достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение е работникът или служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсията към датата на прекратяването, като няма правно значение, дали е пенсията е отпусната или не.

Налице е и друга отрицателна предпоставка, установена в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като „се признава“ право, с което страната вече не може да се разпорежда и съдът не би могъл да зачете извършеното „признание“, уважавайки исковата претенция на това основание. Може да се признава само спорно вземане, а в случая с извършеното плащане вземането се е превърнало в безспорно. Извършено е плащане на сумата 3626,08 лева от страна на ответника в полза на ищеца, чийто размер е по-голям от претендираната главница, и в този случай искът за главница се е превърнал в неоснователен, като погасен, чрез плащане в хода на процеса.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.