Определение № 1914 от 21.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100601826 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 250 ал. 4 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен протест, подаден от СРП против Определение от 08.12.2025 г. по н.о.х.д. № 13 895/25 на СРС, 22 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на пороци при съставянето на обвинителния акт, довели до нарушаване на правата на пострадалите, конституирани като частни обвинители. Прави се искане за отмяна на това Определение и връщане делото на първата инстанция за разглеждане по същество на обвинението.

Защитата и частните обвинители не изразяват становище.

СРС, 22 състав, е бил сезиран с обвинителен акт против С. Й. С. за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода юли 2023 г. – 07.08.2023 г., с две деяния, е възбудил и поддържал заблуждение у В.Л. и К.Д., живеещи на семейни начала, че ще им построи гараж, с цел да набави за себе си имотна облага (като не е имал намерение да построи този гараж), като им причинил имотна вреда от 20 000 лв. СРП уточнява, че В.Л. предал на подс. С. С. на 1407.2023 г. паричната сума от 7 000 лв, а след това на 07.08.2023 г. му предал допълнително сумата от 13 000 лв, като и за двете суми е посочил, че са собственост на В.Л. и К.Д., престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.

В разпоредителното заседание пострадалите В.Л. и К.Д. са конституирани като частни обвинители, но е оставено без уважение искането за съвместно разглеждане на предявените от тях граждански искове – а именно всеки от тях претендира поотделно сумата от 10 000 лв.

Повереникът на частните обвинители

1 възразява относно редовността на обвинителния акт, като посочва, че неправилно е посочено, че щетата от 20 000 лв. е обща за двамата пострадали; в действителност те само живеят на семейни начала, но нямат сключен брак; прави искане за връщане делото на СРП, за да се посочи за всеки един от тях каква вреда е понесъл.

Защитата е съгласна, като уточнява, че в обвинителния акт се твърди, че активната страна е бил само В.Л., като К.Д. не е взимала участие. Поради което не е ясно дали сумата от 20 000 лв принадлежи само на първия от тях или и на двамата.

Съдът, с обжалваното Определение, е приел, че тези възражения са основателни.

Акцентира, че двамата пострадали живеят на семейни начала, но нямат брак, поради което няма СИО; при разпитите си са посочили кой какви парични суми е изтеглил от банката или си набавил по друг начин. Счита, че е важно да се посочи какъв е размерът на имотната вреда и от чий патримониум паричната е излязла, доколкото само това лице може да има качеството на пострадал. Посочва, че от обвинителния акт „не става ясно защо прокурорът е приел, че сумата от общо 20 000 лв. е собствена и на двамата пострадали и на какво точно основание“.

В протеста се възразява, че непосочването каква част от сумата от 20 000 лв. е била заплатена от единия или от другия от пострадалите не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не възпрепятства подсъдимият да разбере в какво е обвинен. Разпределението на паричната сума между пострадалите е въпрос, който е извън елементите от фактическия състав на деянието по чл. 209 НК. Излага доводи, че пострадалите са действали като общо домакинство, като заедно са предприели действия по възлагане на подсъдимия да им построи гаража. Поради това са извършили общо имуществено разпореждане. Посочва други елементи от показанията, които са дали в досъдебната фаза. Прави искане за отмяна на това Определение.

Протестът процесуално допустим, подадена от оправомощено лице и в предвидения срок, като има изискуемото от закона съдържание. Ясно се посочва в какво се изразява порокът на обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество е основателен.

Най-напред следва да се посочи, че в производството по чл. 248 ал. 1 НПК (разпоредителното заседание) не може да се обсъждат въпроси, които са относими към пороци, допуснати в процеса на оценката на доказателства – чл. 248 ал. 4 НПК. Това означава, че начинът, по който прокурорът е преценил информацията, събрана в резултат на следствените действия от досъдебната фаза, не може да бъде предмет на преценка от страните и от съда. В действителност този въпрос е извън обхвата на разпоредителното заседание. Поради това обстоятелството какво точно са заявили свидетелите при разпитите си относно това кой от тях какви парични суми е предоставил за изграждането на гаража, е правноирелевантно.

В производството по чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК се обсъждат само процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на страните – в случая на подсъдимия, на 2 защитника му и на частните обвинители. Такова възможно нарушение може да бъде допуснато при съставянето на обвинителния акт – напр. неяснота, противоречие или липса на излагане на доводи относно елементи от фактическия състав на твърдяното престъпление.

В случая в представения от СРП обвинителен акт не е било допуснато такова процесуално нарушение, конкретно относно посочването на причинената имуществена вреда. Ясно е посочено, че и двамата пострадали – В.Л. и К.Д. – са взели решение да бъде построен гараж в ползвания от тях имот; че първият от тях е комуникирал с подсъдимия по този въпрос, като уведомявал втората; че и двамата са присъствали при първата си среща с подсъдимия, когато била постигната договореност с подсъдимия, определена от СРП като измамна; че първият от тях двукратно предал на подсъдимия парични суми (с посочване на дата, място, парична сума), в изпълнение на тази договореност, за които парични суми ясно е посочено, че е обща и на двамата пострадали. Ясно се твърди, че по този начин е причинена имуществена вреда и на двамата пострадали.

При това положение се налага изводът, че обвинителният акт е редовен от формална страна, конкретно относно посоченото от СРС обстоятелство – а именно ясно е посочено кое лице е пострадало от деянието, каква е причинената имуществена вреда и кое лице е понесло тази вреда. Този обвинителен акт, конкретно относно това обстоятелство, е годен да даде началото на съдебното следствие.

Именно в това съдебно следствие може да се установи дали тези твърдения на СРП отговарят на истината или не. Но това е въпрос за основателността на обвинението, а не за редовност на обвинителния акт.

Поради това частният протест следва да се уважи, като делото се върне на СРС за продължаване на разпоредителното заседание.

Тук следва да се посочи, че настоящият акт е задължителен само относно правното значение на обстоятелството, коментирано от СРС в обжалвания акт, а именно кой от двамата пострадали какви вреди е понесъл. Това обстоятелство е ясно посочено в обвинителния акт. Няма пречка СРС да извърши самостоятелна проверка относно всички други правнорелевантни обстоятелства и да достигне до извод дали следва да насрочи съдебното заседание за разглеждане на обвинението по същество или пък да върне делото на прокурора, ако счита, че е налице друго, непосочено все още процесуално нарушение.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 08.12.2025 г. по н.о.х.д. № 13 895/25 на СРС, 22 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на пороци при съставянето на обвинителния акт.

3

ВРЪЩА делото на СРС, 22 състав, за продължаване на разпоредителното съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Мирослава Тодорова

Не съм съгласна с определението на мнозинството на въззивния съдебен състав, тъй като намирам, че първоинстанционното определение по н.о.х.д. № 13895/2025 г. на СРС е законосъобразно.

Предмет на обвинението е имуществено престъпление, което означава, че от него са настъпили имуществени вреди за конкретни правни субекти. В процесния случай се твърди, че имуществените вреди се изразяват в обедняване на две физически лица. Това означава, че обвинението по суверенната воля на компетентния орган – прокурора, обуславя активната процесуална легитимация на двама пострадали по смисъла на чл. 74 НПК (В.Б.Л. и К.А.Д.). В съдебната фаза на процеса пострадалите имат право да бъдат конституиране като граждански ищци и частни обвинители по чл.

84 НПК и чл. 76 НПК.

След като процесуалният закон създава права и гарантира тяхното ефективно упражняване, обвинението следва да бъде формулирано така, че да не възпрепятства упражняването на тези права. В процесния случай това изисква да бъде осигурена възможността всеки от двамата пострадали, които не са съпрузи, да поиска да бъде конституиран като граждански ищец, а това е допустимо да стане само в рамките на стойността на имуществените вреди, посочени в обвинението. В обвинителния акт обаче е посочена една обща сума, която се твърди, че представлява имотна вреда и за двамата. При това положение е нарушено правото на всеки от пострадалите да предяви допустим граждански иск, като претендира обезщетение на причинените му вреди, което представлява основание по чл. 249, ал. 1 вр. ал. 4, т. 2 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение, което възпрепятства правото на участие на пострадал в качеството на граждански ищец.

Поради това намирам, че становището на мнозинството и крайният резултат от въззивното обжалване нарушава основния принцип на наказателния процес по чл.

15, ал. 4 НПК на пострадалия да бъдат осигурени необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси, и подписвам определението с особено мнение.

4

Съдия Мирослава Тодорова:

5