Решение № 364 от 05.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Перник, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500472 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от Н. Г. Д. срещу решение № 260226 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 2883/2019 г. по описа на РС-Перник, в което ПРС е признал за установено, че Н. Г. Д. дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 13316,70 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2013 г., до изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 13316,70 лв. до пълния предявен размер 13861,99 лв. - главница, сумата 4675,09 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 10.12.2010 г. - 27.02.2013 г., и сумата 901,53 лв. - наказателна лихва за забава за периода 10.04.2011 г. - 16.05.2013 г., за които вземания е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 2893/2013 г. по описа на Районен съд - Перник. Н. Г. Д. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 4841,03 лв.- възнаградителна лихва за периода 30.04.2016 г. 10.04.2019 г., като е отхвърлен искът за сумата над 4841,03 лв. до 4991,82 лв. възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. - 29.04.2016 г., като погасен по давност, а за сумата над 4991,82 лв. до пълния предявен размер 5586,82 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. - 10.04.2019 г. като неоснователен. Прекратено е производството по делото по предявения в условията на евентуалност от „Райфайзенбанк /България/“ срещу Н.

Г. Д. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3183,19 лв. - изискуема главница за падежирали вноски за периода от 10.04.2014 г. до 10.04.2019 г. по Договор за потребителски кредит от *** г., и сумата 9509,34 лв. - предсрочно изискуема главница за вноски от 10.05.2019 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.04.2019 г., до изплащане на вземането. Н. Г. Д. е осъдена да 1 заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 334,84 лв. - разноски за заповедното производство, и сумата 369,09 лв. - разноски за исковото производство. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата 223,47 лв.- държавна такса за производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Г. Д., подадена чрез адв. С. М. срещу решението.

Обосновава се неговата нищожност и недопустимост и неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и поради неприлагане на правото на ЕС във връзка със задължението на съда да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи при потребителски спорове, по подробно изложени съображения.

Отправеното до съда искане е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в срока за отговор по чл.

263, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Във въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните е била дадена възможност да изразят становище по доклада и им е указана възможността за доброволно уреждане на спора.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призван се явява лично и със своя процесуален представител- адв. М..

„Райфайзен Банк България“ ЕАД редовно призовани, не изпращат представител.

Адв. М. поддържа жалбата. Моли да бъде отменено решението на ПРС. По същество излага доводи, че оспорва изцяло решението на Районен съд Перник като неправилно и необосновано. Аргументите й са, че установителен иск по чл.422 от ГПК е недопустим, тъй като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК подадена през *** г. е била отменена от ОС-Перник, следователно в тази насока установителен иск не би трябвало да се произнася РС, а той трябвало да бъде осъдителен. Ако е осъдителен е започнала да тече погасителна давност, тъй като тя трябва да се пресмята от момента на завеждане на исковата молба. Счита и, че „Райфайзен Банк България“ ЕАД не е надлежна страна по този иск и няма легитимното право да упражнява този иск, защото съгласно направена цесия между „Райфайзен Банк България“ ЕАД и ЕОС Матрикс, те са изкупили това вземане, следователно те са легитимната страна, която има право да води подобен иск.

Излага доводи, свързани и с правото на ЕС, като сочи, че съгласно Директивата 9313 на Европейския съюз за защита на потребителите, не е достатъчно една клауза да бъде добре подредена, в нея трябва да има достатъчно информация, която да позволи да бъде разбираема методиката на изчисляване и определяне на базовия лихвен процент. В случая „Райфайзен Банк България“ ЕАД нямала такава методика, ако евентуално е имало някаква методика към Общите условия, тя не е била предоставена на ответницата в първоинстанционното производство. В тази връзка моли съда да отмени решението на РС и да постановите друго с което да признае, че е настъпила погасителна давност. В случай, че отхвърли това свое искане, да разгледа по същество за неравноправни клаузи в самия договор. Представя пълномощно със списък за разноските, които моли съдът да й присъди разноските.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за 2 установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районният съд е приел, че:

По заявление на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2893 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник, срещу Н. Г. Д. за сумата 13861,99 лв. главница по Договор за банков кредит от *** г., Анекс № *** г. и Анекс № *** г. към договора, сумата 4675,09 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 10.12.2010 г. – 27.02.2013 г. вкл., сумата 901,53 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 10.04.2011 г. – 16.05.2013 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата 13861,99 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение – 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, и са присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е приложено уведомление от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД до Н. Г. Д., с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем, и известие за доставяне на пратка с получател Н. Г. Д., без посочено съдържание на пратката, с удостоверяване, че е получена от П. К. на 28.02.2013 г.

О т в.ч.гр.д. № 159/2019 г. на ОС-Перник се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.01.2019 г. и възражението срещу нея е подадено на 04.02.2019 г., ведно с частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземането са връчени на заявителя на 29.03.2019 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба на 25.04.2019 г., видно от пощенското клеймо при входящия номер на регистратурата при РС-Перник.

От представения по делото договор за банков кредит се установявало, че на *** г. страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника сумата 15168,75 лв. с краен срок за погасяването й *** г. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 14,90 %, която представлява СБР за лева /стойност на банковия ресурс, определен от банката/ + 8,65 пункта надбавка годишно. При така определената лихва годишният процент на разходите към момента на сключване на договора за кредит е 16,92 %.

В чл. 4.1 от договор е предвидено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя.

Съгласно чл. 4.4 от договора при забава в плащанията на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Чл. 10.1 от договора предвижда, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в 3 продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

Към договора е приложен погасителен план, видно от който първата погасителна вноска е *** г., а последната *** г.

По делото е приет Анекс № *** г. към договора за кредит, с който страните приемат за установено, че към *** г. вземането на банката към кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 14136,10 лв., от които: 13856,91 лв. – редовна главница, 91,66 лв. – просрочена главница, 187,65 лв. – просрочена лихва за периода 10.04.2009 г. – 25.06.2009 г. С подписване на анекса страните се съгласяват, че остатъчната главница по кредита, включително редовна и просрочена, ще бъде погасена на 82 равни последователни анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, като всяка вноска е в размер на 284,02 лв. и е дължима на 10-то число от съответния месец, считано от 10.07.2009 г. – 10.03.2016 г. включително, и една изравнителна вноска в размер на 279,31 лв., включваща просрочена главница 91,66 лв. и просрочена лихва 187,65 лв., начислена за периода 10.04.2009 г. – 25.06.2009 г., дължима на 10.04.2016 г. С подписване на анекса страните се съгласяват крайният срок за погасяване на кредита да бъде променен на *** г. Чл. 3 предвижда, че по ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 16,65 %, представляваща СБР, определен от банката, + 8,65 пункта надбавка годишно.

Съгласно чл. 1.1 от Анекс № *** г. страните констатират, че към датата на сключването му размерът на вземанията на банката към кредитополучателя по договора за кредит и Анекс № * са в размер на 13861,98 лв., от които: 12983,88 лв. – редовна главница, 208,88 лв. – просрочена главница, 373,08 лв. – просрочена лихва, 16,83 лв. – лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница, 91,66 лв. – отложена главница от 25.06.2009 г., 187,65 лв. – отложена лихва от 25.06.2009 г. Според чл. 1.2 от същия анекс текущата редовна лихва по кредита, дължима от кредитополучателя на банката по чл. 4 от договора за кредит за периода 10.03.2010 г. до датата на подписване на анекса е 120,10 лв. В чл. 2 е уговорено, че с подписване на Анекс № * вземанията по чл. 1.1 в своята съвкупност стават редовна главница, която ще бъде погасена от кредитополучателя съгласно условията на анекса. Чл. 3 предвижда, че считано от датата на подписване на анекса, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР, определен от банката, + 8,65 пункта надбавка, начислена върху пълния размер на вземанията по чл. 1.1.

Съгласно чл. 7 с подписване на Анекс № * кредитополучателят се задължава да погаси вземанията на 168 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 213,41 лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от *** г. до *** г. с приложима годишна лихва съгласно чл. 3 от анекса и погасителен план, неразделна част от него.