Решение № 619 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100900936 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл.135, ал.3 от ЗДД и чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Агроблок“ ЕООД ЕИК 104591249, извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.10.2023 г., в качеството на продавач, сключил с ответника „Тит Дистрибушън“ ЕООД, в качеството на това дружество на купувач, Договор за покупко – продажба на земеделска продукция № WS161-1023/ 30.10.2023, по силата на който се задължил да прехвърли до 31.12.2023 г. правото на собственост върху земеделска продукция от 6000 метрични тона пшеница, реколта 2023 г. срещу продажна цена от 395 лв. без ДДС на метричен тон. С Анекс от 19.12.2023 г. е изменен чл.9.1 от договора като е уговорено, че дължимата цена се плаща по банкова сметка, в срок до 29.12.2023 г., а с анекс от 29.12.2023 г. е уговорено, че продавачът предава стоката в срок от 31.12.2023 г. до 29.02.2024 г., включително съгласно доставна норма като в този период продавачът е длъжен да предаде всяко заявено от купувача количество в срок до 1 ден. Твърди, че в периода от 10.02.2024г. до 20.02.2024 г доставил до пристанище Варна 4977.04 метрични тона пшеница, предадени с приемно-предавателни протоколи, съответно от 17.02.2024 за количеството 4630.02 метрични тона, от 19.02.2024 за 287.720 метрични тона и от 20.02.2024 за 59.30 метрични тона, получени от купувача на обща стойност 1 965 930.80 лв., което не е заплатено от купувача, както и че към 26.02.2024 г. остава да се доставят още 1022.96 метрични тона стока, които обстоятелства страните установили в Анекс от 27.02.2024 г.

Отделно от това с анекса уговорили, че купувачът се задължава да плати доставеното количество стока от 4977.04 метрични тона, на стойност от 1 965 930.80 лв. до 08.03.2024 г., 1 а продавачът ще достави оставащото количество от 1022.96 метрични тона след изпълнение на условието за плащане до 08.03.2024 на вече доставеното количество пшеница, което задължение за доставка става изискуемо два дни след отправено искане от страна на купувача.

Твърди също така, че ответникът Т. Ч. Ч. се задължила на основание чл. 304 от ТЗ солидарно с „Тит Дистрибушън“ ЕООД за всички задължения на дружеството по договора от 30.10.2023 г. с Анекс от 27.02.2024 г. Задължението за заплащане на цената по посоченото споразумение в размер 1 965 930.80 лв., от които се претендират частично 1 500 000 лв., не е изпълнено, поради което купувачът изпаднал в забава и дължи законна лихва в размер 34 470 лв. за периода 09.03.2024 до 07.05.2024, както и за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ( съгласно уточнителна молба от 17.06.2024 г.

Отделно от това твърди, че солидарният длъжник Т. Ч. сключил на 21.02.2024 г., 23.02.2024 г. и 29.03.2024 г. договори за покупко-продажба на дружествени дялове, в качеството си на едноличен собственик на капитала на три търговски дружества, с което увредила ищеца, в качеството му на кредитор. В тази връзка твърди, че на 21.02.2024 г. между ответниците Т. Ч. и А. А. В. е сключен договор за покупко - продажба на дружествени дялове, по силата на който Т. Ч., в качеството на продавач, продава на А. А. В., в качеството на купувач, всичките 10 (десет) дружествени дяла от капитала на „Тит Акаунтинг Сървисиз“ ЕООД, ЕИК 205162606, с номинална стойност 10 (десет) лева всеки, за цена от 100 лв., с което на практика прехвърля качеството ,,едноличен собственик на капитала' на дружеството на продавача по договора. Твърди, че като кредитор тази сделка го уврежда, тъй като съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите, а с разпореждането това имущество се намалява. Доколкото сделката е сключена преди да възникне качеството солидарен длъжник на Т. Ч. за дълга към ищеца последният твърди, че това лице се е сговорило с купувача В. да го увредят като кредитор, сключвайки посочената сделка. Този извод извежда от поредицата прехвърлителни сделки, извършени в кратък срок, около встъпването в дълга, както и от това, че А. В. е счетоводител, който е изготвял и подавал всички ГФО на дружествата „Тит Акаунтинг Сървисиз“ ЕООД; „ТИТ Дистрибушън“ ЕООД ( прехвърлено на В. М. ); и „Ч. ЕСТЕЙТС" ЕООД ( прехвърлено на „ТЕРА 777“ ЕООД, с управител Т.П. ), както и от това, че седалището и адресът на управление и на трите дружества са еднакви, което свидетелства за близки отношения между лицата, страни по сделката. Твърди, че на 23.02.2024 г. между Т. Ч. и ответника „ТЕРА 777“ ЕООД е сключен договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който Т. Ч., в качеството на продавач, продава на „ТЕРА 777“ ЕООД, в качеството на купувач, всичките си 10 (десет) дружествени дяла от капитала на „Ч. ЕСТЕЙТС“ ЕООД, ЕИК 205079402, с номинална стойност 10 (десет) лева всеки, за цена от 100 лв., която сделка също има увреждащ характер, тъй като се отчуждават активи със значителна стойност.

Знанието за увреждане и сговора между Т. Ч. и управителя на дружеството-приобретател „Тера 777“ ЕООД, Т.П. Петрова, извежда от същите твърдения, с които обосновава този извод и по отношение на сделката от 21.02.2024 г. На 29.03.2024 г. между Т. Ч. и В. Ц. М. е 2 сключен договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който Т. Ч., в качеството на продавач, продава на А. А. В., в качеството на купувач, всичките си 5 000 (пет хиляди) дружествени дяла от капитала на „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД, ЕИК 204396862, с номинална стойност 1 (един) лев всеки, за цена от 5 000 лв., която сделка също счита за увреждаща.

Знанието за увреждане, от страна на лицето М., извежда от това, че е съдружник и управител в голям брой търговски дружества, които не извършват реална търговска дейност, като „Тит Дистрибушън“ ЕООД е поредното дружество, което му е прехвърлено, които дружества обективно няма как да управлява, поради което при придобиването е с убеждение, че нито едно от тези дружества няма да продължи да извършва търговска дейност, а неговата лична цел е била да получи обещаната му облага, в замяна на изповядване на прехвърлителната сделка пред нотариус. Отделно от това лицето В. М. има почти 800 хиляди лв. публични задължения и е социално слабо, а въпреки това придобива още дялове от търговски дружества.

Ответникът „Тит Дистрибушън“ ЕООД не подава отговор на исковата молба.

С първоначалния отговор на исковата молба ответникът „Тера-777“ ЕООД признава факта на сключване на договор за продажба на дружествени дялове, но доколкото сключването на същия предхожда датата на сключване на анекса, по силата на който праводателят му се е задължил за дълга, твърди, че представляващият дружеството не е знаел, че такъв дълг ще възникне. Оспорва качеството кредитор на ищеца по договор за продажба на земеделска продукция.

С отговора на исковата молба, ответникът Т. Ч., оспорва да е изразявала воля за задължаване, в лично качество, за дълга на „Тит Дистрибушън“ ЕООД по договор за продажба на земеделска продукция като в тази връзка оспорва да е полагала подпис върху Анекс от 27.02.2024 г., по силата на който се твърди да е поела задълженията по договора, поради което твърди, че не е налице основание за солидарното й осъждане. С оглед изложеното ищецът няма качеството кредитор, поради което и исковете за обявяване за относително недействителни на разпоредителните сделки са неоснователни. В евентуалност твърди, че доколкото датите на сключване на две от сделките предшестват Анекса не е съществувал имуществен интерес за ищеца, който да се охранява и дори за отчуждителя да може да се допусне намерение за сключване на разпоредителни сделки, поради близко във времето поемане на задължение, то за другата страна по сделката, която не е знаела този факт такъв извод не може да се направи, поради което не е налице сговор между страните за увреждане. Неоснователността на отменителния иск по отношение на сделката от 29.03.2024 г, извежда от липсата на кредиторово качество на ищеца.

Ответникът А. В. оспорва сключеният договор за продажба на дружествени дялове да е увреждащ при твърдения, че дружеството не притежава недвижими имоти, от които да се удовлетвори кредиторът, а през последните три години няма реализирана и неразпределена печалба. Оспорва да му е било известно какви задължения смята да поеме прехвърлителят Ч.. Не оспорва да е подал счетоводните отчети на „Тит Дистрибушън“ ЕООД, но оспорва да води личното счетоводство на Ч., поради което не му е известно какви 3 задължения поема същата в лично качество.

С отговора на искова молба ответникът В. Ц. М., представляван от назначения особен представител, оспорва иска с твърдения, че предвид оспорванията, от страна на ответника Ч., не е установено безспорно вземането на ищеца, съответно за М. не е било възможно да знае за този дълг, респективно, че уврежда кредитора.

С допълнителни искови молби ищецът поддържа твърдението, че анексът е подписан от ответника Т. Ч. като в тази връзка твърди, че след като е подписан анексът е изпратен по електронна поща от електронен адрес на Ч. до адрес на ищеца на 27.02.2024 г. с прикачено приложение озаглавено „анекс и споразумение“, по която причина не е в държане на оригинала на документа. Твърди, че признание за факта, че Ч. се е задължила като солидарен длъжник се съдържа в изпълнително дело № 241502208/2024 г. по описа на публичен изпълнител Росица Колева при ТД на НАП, по което е наложен запор върху вземания на ищеца срещу ответницата, което последната не е оспорила. Относно възраженията за липса на увреждане на кредитора, с оглед сключване на две от сделките, преди подписване на анекса, твърди, че увреждане може да е налице независимо от поредността във времето на възникване на неговото вземане и на увреждащата сделка. Поддържа твърденията за намерение за увреждане от страна на Т. Ч. и "Тит Дистрибушън" ЕООД като в тази връзка твърди да са налице и спорове с други кредитори, които сочат на извод за системно недобросъвестно поведение, спрямо кредитори по сключване на договори без намерение да бъдат платени възникналите задължения. Поддържа твърденията за знание за увреждане, от страна на ответника М., изведени от участието му в 69 дружества и качеството управител в 80 такива, голям размер на непогасени публични задължения и липсата на притежавани от лицето недвижими имоти. Твърди, че самото извършване на сделката, след възникване на задължението към кредитора е увреждащо, а знанието на третото лице е налице дори и ако знае най – общо за наличие на дълга.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът „Тера 777“ ЕООД оспорва твърденията на ищеца, че е знаел за задължението от вписани тежести върху имот на дружеството „Ч. Естейт“ ЕООД, каквито не са му били известни. Излага твърдения за наличие на задължения на това дружество, размерът на които се е отразил върху размера на продажната цена.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът Т. Ч., оспорва да е изпращала процесния анекс като прикачен файл от електронен адрес [email protected], отрича и авторството на изпратени на 27.02.2024 писма. Твърди да са неотносими твърденията за трайни търговски отношения, тъй като не е носител на качеството търговец в лично качество, а отделно от това тази комуникация не установява факта на поемане на лично задължение за дълга. Твърди, че не е адресат на запорно съобщение изх. № С240032119 0003715/21.03.2024 г., като с оглед това не е изразявала становище пред публичния изпълнител по обстоятелствата дали признава за основателно вземане на „Агроблок“ ЕООД за свой личен дълг, дали има претенции от други лица върху него, и дали има наложени други запори върху вземането, в евентуалност това не би могло да санира неистинност на 4 процесния анекс.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът М., чрез назначения особен представител, не излага становище по спора, а релевира възражения относно допустимостта и относимостта на направените от ищеца доказателствени искания по реда на чл.176 ГПК.