Определение № 1033 от 18.09.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1006/2024
- Вид
- Определение № 1033
- Подписан
- 18.09.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ, Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.28 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234 ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1033 гр. Бургас, 17.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601006 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.
С Определение № 1259 от 31.05.2024г., постановено по ЧНД № 2090/2024г., Районен съд - Бургас е отменил Постановление от 24.04.2024г. на Районна прокуратура - Бургас за частично прекратяване на досъдебно производство № 37/2024г. по описа на БРП, ДП № 8/2024г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, водено срещу Б. С. Б. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ от НК и срещу Б. Д. И. за престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт останал представителят на РПБургас, който в законоустановения срок го атакува с протест, като неправилен и незаконосъобразен. В общ план, възраженията на прокурора в протеста се свеждат до обстоятелството, че в НПК не било заложено изискване в прокурорския акт да се съдържа анализ на доказателствата, върху които е изградил вътрешното си убеждение, както би било необходимо при постановяване на съдебен акт. Нормите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 от НПК се отнасяли единствено до провеждането на разследването, но не и до съдържанието на окончателния акт. Наред с това прокурорът сочи, че по делото липсвали каквито и да било доказателства за участието на Б. Б. и Б. И.
1 в извършване на кражбата, за която е образувано досъдебното производство, като дори това обстоятелство се потвърждавало от обясненията на другите двама обвиняеми – А. М. и К. А., които единодушно сочели, че в Б. и И. не им били съучастници. Твърденията на определената от съда като „ключов“ свидетел Е. С., според прокурора всъщност не допринасяли за изясняване на фактическата обстановка, тъй като тя не била очевидец на деянието.
Показанията й били единствено косвени доказателства, които обаче се явявали недостатъчни за извод за виновността на обвиняемите в извършване на престъплението. С протеста се предлага атакуваното определение да бъде отменено.
По делото е постъпила и частна жалба от защитника на обвиняемия Б. И.
– адв. Б. П. от АК-Бургас, с която се изразява несъгласие с изводите на районния съд за необоснованост на прекратителното постановление. Според защитата интерпретирането от съда на доказателствения материал по делото, което се различавало от стореното от прокурора, представлявало намеса във функцията на прокурора по чл.46 от НПК, който единствено повдигал и поддържал обвинението. Освен това съдът бил надценил доказателствената сила на показанията на свид Е. С., които представлявали косвени доказателства, неспособни да обосноват по непротиворечив начин обвинителната теза. Прокуратурата била изпълнила всички вменени й задължения, но тъй като не били установени доказателства за виновността на обвиняемите И. и Б. в извършване на посочените престъпления, законосъобразно била прекратила наказателното производство в тази част.
Предлага се определението на съда да бъде отменено, а прекратителното постановление на прокурора – потвърдено.
Бургаски окръжен съд след като се запозна с доводите във въззивния протест и частната жалба и материалите по ДП № 8/2024г. по описа на Пето РУ МВР Бургас, установи следното:
Частният протест и частната жалба са подадени от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния срок по чл. 234 ал. 7 от НПК, въз основа на което се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество и протеста, и жалбата са изцяло неоснователни.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на 2 местопрестъплението, за това, че за периода от 03.01.2024 г. до 04.01.2024 г. от метална каса в апартамент, находящ се в гр.**, ж.к. „**“,бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи - парична сума в размер 2000 лв. и около 20 гр. златни накити от владението на А. П. К., без негово съгласие с намерение, противозаконно да ги присвои –престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването били извършени различни процесуалноследствени действия, в резултат от което са събрани множество доказателствени източници – разпитани са свидетелите М. А., А. К., А. И., Е.
С., М. И., В. Б., Я. П., като за част от тях били проведени допълнителни разпити, а обяснения са дали обвиняемите А. М., К. А., Б. Б. и Б. И.; извършени са оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, проведени са обиск на лице и претърсвания и изземвания в различни места, обитавани от обвиняемите, включително на жилища и автомобили, ведно с изготвените по време на осъществяването им фотоалбуми, проведени са разпознавания на лица; събрани и приобщени са веществени доказателства по делото (записи от камери за видеонаблюдение, приобщени по съответния ред, и които са били обект на последващи технически експертизи; освен посочената вече експертиза, по делото били назначени и изготвени още техническа (по отношение на приобщени по делото мобилни телефонни апарати), трасологична, оценъчна, дактилоскопна, ДНК и комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертизи, като заключенията по всяка от тях са обективирани в приложените по делото протоколи; наред с това са приложени и многобройни писмени доказателства – справки, докладни записки, писма, справки за съдимост и за нарушител/водач и други.
С постановления от 08.02.2024г. в качеството на обвиняеми били привлечени Б. Б. и Б. И. за извършено от тях престъпление, квалифицирано съответно по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 , вр. чл.194, ал.1,вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ от НК и по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 , т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 04.01.2024 г. в гр.**, от жилище, находящо се в ж.к. „**“ , бл. № *, вх. *, ет. *, ап. *, в условията на опасен рецидив (единствено по отношение на Б.), след предварителен сговор и в съучастие помежду си като съизвършители, заедно с лицата К. А. и А. М.
(също съизвършители), в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „**“, модел „*“, с рег. № ** ,чрез 3 използване на техническо средство за проникване през входната врата на жилището и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - взломяване на вратата на метална каса, от металната каса отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на 2 000, 00 лева и златни накити: 1 бр. годежен пръстен, 14 карата, бяло злато - 2,66 гр. с диамант 0.29G SI, на стойност – 1944.00 лв.; 1 бр. златна монета, 24 карата /инвестиционно злато/ е надпис: „10 Solomon Island Dollars” - 1,55 гр., с диаметър 13.92 мм, на стойност – 192.20 лв.; 1 бр. златен кръст, 14 карата, жълто злато - 3,33 грама , на стойност – 283.05 лв.; 1 бр. детска златна гривна,14 карата - 1,76 гр., на стойност – 149.60 лв.; 1 бр. златен мъжки синджир, 14 карата, жълто злато 4,12 грама, на стойност – 350.20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен, 14 карата, жълто злато - 2,66 грама, с диамант 0.29 G, на стойност – 1944.00 лв.; 1 бр. златен синджир, 14 карата, жълто злато - 1,01 гр. плюс златка висулка - 1.46гр на стойност – 209.95 лв.; 1 бр. златна висулка, 14 карата, жълто злато - 1.29 гр., на стойност – 109.65 лв.; 1 бр. златна монета, 24 карата /инвестиционно злато/, с диаметър 15 мм. с прието тегло от 1,55 гр., на стойност – 192.20 лв.; 1 бр. златно кюлче, 24 карата 'инвестиционно злато/ - 10 гр,, на стойност – 1240.00 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен, 14 карата, жълто злато, е червен камък по средата, с прието тегло - 3 грама, на стойност – 255.00 лв., всичките вещи на обща стойност – 8 869.85 лева, от владението на собственика А. П. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Изложено в обобщен план, с постановлението си прокурорът е приел от фактическа страна следното:
На 04.01.2024г. (в постановлението неправилно е посочено 2014г., но настоящият състав отдава това на допусната техническа грешка) обвиняемите М., А., Б. и И. били заедно в гр. **, където се придвижвали с лек автомобил марка „**“ с рег. № **, **. Заедно те отишли до ж.к. „**“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
**, обитавано от А. К. и А. И., откъдето възнамерявали да извършват кражба.
Преди да пристъпят към осъществяването й, Б. и И. решили да не участват в деянието, тъй като били забелязани от свид. Е. С., живуща в същия вход на блока. Те двамата останали в паркирания в близост до адреса лек автомобил, докато в това време А. М. и К. А. се качили до апартамента, чрез използване на неустановено техническо средство „разбили“ вратата и проникнали в 4 жилището, откъдето отнели посочените по-горе вещи. След това М. и А. се върнали до автомобила, където били Б. и И. и четиримата заедно напуснали мястото.
След така възприетата фактическа обстановка, прокурорът е посочил дословно следното: „Видно от изложеното Б. С. Б. и Б. Д. И. не са участвали в извършването на кражбата. Поради това повдигнатите спрямо тях обвинения следва да бъдат прекратени.“ Именно това е сторил с постановлението си – на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК частично е прекратил наказателното производство по отношение на Б. и И., тъй като е приел, че престъпно деяние от тяхна страна изобщо не е извършено. В атакуваното прокурорско постановление обаче буквално липсва каквото и да било обсъждане на наличната по делото доказателствена съвкупност, която изобщо не може да се определи като еднозначна, като не са посочени, дори синтезирано, доказателствата, послужили за направата на фактическите и правни изводи.
Прокурорът е следвало да анализира цялата събрана до този момент доказателствена съвкупност, да посочи кои доказателства и каква част от тях кредитира, кои отхвърля като достоверни, съпоставяйки всеки отделен източник на информация с останалите такива по делото, и едва тогава да изложи крайните си изводи относно наличието или не на предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 от НПК по отношение на двамата обвиняеми Б. и И..
Заключението на прокурора задължително се мотивира, и то по начин, по който както заинтересованите лица, така и съдът, с оглед вменените му в чл.243 от НПК задължения за контрол върху прекратителното постановление, да проследи и провери изводите му относно правото и фактите. Следвало е да стори това дори и да счита, че с извършените до момента действия е разкрита обективната истина, деянието е осъществено единствено от двама от общо четиримата обвиняеми и Б., и И. изобщо не са съпричастни към коментираната кражба. Законова вменената на съда проверовъчна дейност върху прокурорския акт е изначално опорочена, предвид липсата на каквито и да било мотиви в обжалваното постановление, а това несъмнено е съществено нарушение на закона, изискващо отмяната на оспорения акт. Именно тук е моментът да се посочи, че доводите на прокурора, изложени във въззивния протест и аргументите на защитника на обв. И., съдържащи се в частната жалба, са абсолютно несъстоятелни. Както съдебния акт, така и всеки отделен прокурорски акт, с оглед нормата на чл.199 от НПК, следва да бъде 5 мотивиран, поради което аргументът, че в НПК не се съдържали разпоредби, задължаващи прокурора да посочи кои доказателства кредитира и кои не, е незаконосъобразен. За да отговаря на посочената норма, респективно на изискването за обоснованост и законосъобразност, прокурорският акт е следвало да съдържа пълно и обстойно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Такова обсъждане както вече беше посочено липсва изцяло. В настоящия случай съдът не може да установи мотивите на прокурора, довели до възприемането на посочената по-горе фактическа обстановка, конкретно за липсата на участие на обвиняемите Б. и И. в престъпното деяние, при положение, че в действителност по делото са налице данни, съдържащи се в показанията на свид. Е. С., извършените от нея разпознавания на лица, в приобщените записи от камерите за видеонаблюдение, че кражбата е била извършена заедно от четиримата обвиняеми. Показанията на свид. С. всъщност са разгледани обстойно от проверяваната инстанция и тъй като настоящият състав споделя всяка част от така извършения анализ, повторното им изложение тук е лишено от смисъл.
Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cb0b46b-7186-4994-8143-c65cad2d53a0