Определение № 211 от 07.06.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. София, 07.06.2022 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20221800600151 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение от 27.01.2022 г., постановено по ЧНД № 267/2021 г. по описа на РС К., състав на този съд е определил по отношение осъжданията на ИВ. Й. С., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК две съвкупности, както следва:

- първа съвкупност от наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 300 лв., наложени по НОХД № 828/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, за което на основание чл. 59, ал.

1 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил задържан, а именно периода от 06.11.2013 г. до 01.08.2014 г.;

- втора съвкупност от наказанията, наложени по НОХД № 310/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, а именно лишаване от свобода за срок от една година, по НОХД № 176/2018 г. на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от една година и по НОХД № 188/2019 г. по описа на РС 1

К., а именно лишаване от свобода за срок от една година, като наложил найтежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание по втората съвкупност с шест месеца лишаване от свобода и постановил общото наказание по нея от една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС.

Недоволен от извършеното групиране на наказания – в частта относно увеличеното по чл. 24 от НК общо наказание по втората съвкупност, е останал осъденият С., който го е обжалвал в законоустановения срок.

Излагат се съображения за извършена от първоинстанционния съд неправилна преценка на обществената опасност на деянията и на осъдения, при определяне на максимален размер на увеличеното наказание. Сочи се, че от наказанията за всяко от включените в групата деяния е било определено в минимален законов размер и по всяко от тях съдът е достигнал до извод, че това ще е достатъчно за осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл.

36 от НК цели. Счита се, че обремененото съдебно минало на осъденото лице не може да се цени повторно като основание за увеличаване на определеното общо наказание, доколкото е послужило вече като квалифициращо деянието по една от присъдите, включени в съвкупността (деянието е извършено в условията на опасен рецидив).

Иска се отмяна на определението на РС К. в атакуваната част.

Алтернативно в случай, че съдът не се съгласи с изложените от осъдения доводи за необходимостта от отмяна на определението в частта за увеличаване на определеното общо наказание, се иска определението да бъде изменено, като бъде намален размерът на увеличеното наказание лишаване от свобода.

Пред С. окръжен съд депозираната жалба се поддържа от защитника адв. Ч. на изложените в нея основания.

Осъденият И.С. в съдебни прения поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде приспаднато задържането му по наказателните производства и да се отмени определението в частта относно увеличението на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от 2

НК.

Прокурорът от СОП заявява становище за законосъобразност и основателност на първоинстанционния съдебен акт.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

За да постанови атакуваното определение по ЧНД № 267/2021 г. по описа на РС К., първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, по отношение наложените на осъдения ИВ. Й. С. с ЕГН ********** в следните две съвкупности:

- първа съвкупност от наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 300 лв., наложени по НОХД № 828/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, за което на основание чл. 59, ал.

1 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил задържан, а именно периода от 06.11.2013 г. до 01.08.2014 г.;

- втора съвкупност от наказанията, наложени по НОХД № 310/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, а именно лишаване от свобода за срок от една година, по НОХД № 176/2018 г. на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от една година и по НОХД № 188/2019 г. по описа на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от една година, като наложил найтежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание по втората съвкупност с шест месеца лишаване от свобода и постановил общото наказание по нея от една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС.

Данните по делото сочат, че ИВ. Й. С. е осъждан, както следва:

1. По НОХД № 241/1986 г. по описа на РС К., в сила от 11.12.1986 г., като за извършено на 29.05.1986 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, б. А, пр. 2, 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години – като е отбелязано, че С. е реабилитиран за това осъждане по реда на чл. 86 от НК;

2. По НОХД № 920/1990 г. по описа на СРС, в сила от 28.02.1991 г., като за извършено на 15.04.1990 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за извършено на същата дата престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;

3. По НОХД № 265/1993 г. по описа на СРС, в сила от 13.04.1995 г., като за извършено на 11.12.1992 г. престъпление по чл. 343а,ал. 1, б. А, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание чл. 68, ал. 2 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 920/1990 г. по описа на СРС;

4. По НОХД № 49/1998 г. по описа на СРС, в сила от 11.05.1999 г., като за извършено на09.04.1997 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 10 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години;

5. По НОХД № 10144/2001 г. по описа на СРС, в сила от 01.11.2005 г., като за извършено на 19.04.1999 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал.

1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца;

6. По НОХД № 828/2014 г. по описа на СпНС, в сила от 12.02.2018 г., като за извършено на 06.11.2013 г. престъпление по чл. 348, б. А, пр. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при общ първоначален режим и глоба от 300 лв., като е зачетено и приспаднато задържане от 06.11.2013 г. до 01.08.2014 г.;

7. По НОХД № 310/2015 г. по описа на СпНС, в сила от 22.06.2020 г., 4 като за извършено на 31.10.2008 г. престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при строг първоначален режим на изтърпяване и е зачетено и приспаднато задържането на осъдения по това производство, без да бъде посочен периода на задържането;

8. По НОХД № 176/2018 г. по описа на РС К., в сила от 06.07.2021 г., като за извършено на 26.09.2016 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване; и 9. По НОХД № 188/2019 г. по описа на РС К., в сила от 14.10.2021 г., като за извършено на 03.11.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.

Б от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване.

Наказанията по НОХД № 49/1998 г. по описа на СРС и по НОХД № 10144/2001 г. по описа на СРС са групирани с определение по НОХД № 10144/2001 г. по описа на СРС, като е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 10 000 неденоминирани лева, и е зачетено и приспаднато задържане от 21.04.1999 г. до 11.11.1999 г.

С определение по НЧД № 1876/2020 г. на СпНС, потвърдено с определение по ВЧНД № 389/2020 г. по описа на АсПНС и влязло в законна сила на 27.10.2020 г., е определено общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД № 310/2015 г. на СпНС и по НОХД № 828/2014 г. на СпНС – лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца, като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим, и е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 300 лв. Приспадано е от наказанието лишаване от свобода фактически изтърпяното по НОХД № 310/2015 г. на СпНС и по НОХД № 828/2014 г. на СпНС.

ВКС с решение от 08.04.2021 г. по НД № 59/2021 г. е възобновил 5 производството по ВЧНД № 389/2020 г. по описа на АсПНС, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо осъдения С. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 828/2014 г. по описа на СпНС и по НОХД № 310/2015 г. по описа на СпНС; като на основание чл. 59, ал. 3 от НК от определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което спрямо С. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 1648/2014 г. по описа на СпНС за периода от 08.02.2011 г. до 26.10.2012 г. и мярка за неотклонение „домашен арест“ от 26.10.2012 г. до 21.08.2013 г.

При така изложеното са налице предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК за групиране на наказанията по присъдите (споразумения) по НОХД № 828/2014 г. по описа на СпНС, НОХД № 310/2015 г. по описа на СпНС, НОХД № 176/2018 г. по описа на РС К. и НОХД № 188/2019 г. по описа на РС К..

Както законосъобразно е съобразил съставът на първоинстанционния съд, от възможните за образуване съвкупности в интерес на осъдения С. са тази, посочени по-долу:

- първа съвкупност от наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 300 лв., наложени по НОХД № 828/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което С. е бил задържан, а именно периода от 06.11.2013 г. до 01.08.2014 г.;

- втора съвкупност от наказанията, наложени по НОХД № 310/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, а именно лишаване от свобода за срок от една година, по НОХД № 176/2018 г. на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от една година и по НОХД № 188/2019 г. по описа на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от една година, като бъде наложено общо най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година.

Наказанието по втората определена съвкупност следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца, до какъвто извод е достигнал законосъобразно съставът на РС К., предвид многобройните осъждания за престъпления, извършени в продължителен период от време, което разкрива висока степен на обществена опасност на личността на 6 осъдения С.. За да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, правилно първоинстанционният съд е обсъдил и обстоятелството, че по отношение на осъдения С. са били определяни наказания лишаване от свобода, които са били изтърпявани ефективно и въпреки това не са постигнали своя превъзпитателен и възпиращ ефект. Към споделените мотиви допълнително следва да бъде изтъкнато, че съдът може да приложи тази разпоредба само ако направи констатация, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от осъдения, не могат да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Наказанието има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се приучи той към спазване на законите и правилата на съвместното социално общуване, да му се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. За да приложи чл. 24 от НК, съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на броя на случаите на деянията, включени в продължаваното престъпление, като също така от съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху обществено или лично имущество и за резултата от извършеното престъпление, когато се касае за друг вид престъпления.