Решение № 14542 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14542 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110120934 по описа за 2022 година

Предявени са от „Й..“ ЕАД (предишно наименование „Т..“ срещу К. Н. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, вр. чл. 410 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сума в общ размер от 339.42 лв., от които:

- сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и услуги, за които са издадени фактури № 7289855174/10.06.2019 г., №7291122974/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г.;

- сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно устройство във връзка с абонамент за номер +...;

- сумата от 176.14 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.01.2019 г. за мобилен номер +..., за което била издадена фактура 7293812975 от 10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на 1 заявлението по чл. 410 ГПК – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 18735/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответника били сключени договор за предоставяне на мобилни услуги №617489274/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и допълнително споразумение към него №020662534/15.01.2019 г. Сочи, че бил сключен и договор за лизинг от 15.01.2019 г. на мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper. За потребените услуги на ответника били издадени фактура 7293812975 от 10.09.2019 г. и № 7289855174/10.06.2019 г., №7291122974/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г. Твърди, че поради липсата на действия, насочени към изпълнение на поетите с договора задължения, ищецът се възползвал от правото си предсрочно да прекрати договорите .

В следствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18735/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и съгласно чл.

415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Претендира разноски от заповедното и от исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения си на основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Възразява по отношение на размера на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване 2 наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставил на ответника мобилни услуги през процесните периоди, че му е предал устройствата – предмет на договорите за лизинг; съдържанието на правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси по договорите за мобилни услуги и на вноските по договорите за лизинг; настъпване на предпоставки за разваляне на процесните договори и довеждане на волеизявлението за разваляне до знанието на ответника; наличие на валидна уговорка, предвиждаща задължение за абоната за заплащане на неустойка при разваляне на процесните договори и нейния размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените погоре обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, следва да установи, че е погасил задълженията си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва: договор за предоставяне на мобилни услуги №617489274/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и допълнително споразумение към него №020662534/15.01.2019 г. и договор за лизинг от 15.01.2019 г. на мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper. За потребените услуги на ответника са издадени фактура 7293812975 от 10.09.2019 г. и № 7289855174/10.06.2019 г., №7291122974/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г.

Горепосочените писмени доказателства не са оспорени от името на ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг.

Същевременно представените по делото договор за мобилни услуги, договор за лизинг и допълнително споразумение, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези документи. Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг.

Ищецът претендира сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и 3 незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и услуги, за които са издадени фактури № 7289855174/10.06.2019 г., №7291122974/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и услуги, дължими по силата на сключените договор за предоставяне на мобилни услуги №617489274/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и допълнително споразумение към него №020662534/15.01.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за ответника – потребител на услугите, за заплащане на уговорената между страните месечна абонаметна такса за ползване на предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен достъп до услугите на оператора за ответника е налице задължение за заплащане стойността на уговорената месечна абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е ползвал или не услугите до които му е предоставен достъп.

Ищецът претендира сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във връзка с абонамент за номер +..., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на 4 вземането. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за лизинг, с предмет мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper, сключен между Т.. ЕАД (понастоящем Й.. ЕАД) и ответника е предадено от лизингодателя на лизингополучателя. Същевременно в подписания договор за лизинг изрично е посочено, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически характеристики. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във връзка с абонамент за номер +..., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно процесния договор за мобилни услуги, същият е сключен за срок от 24 месеца, като е уговорено, че договорът поражда действие от деня на сключването му. Съгласно предвиденото в договора, в случай че същият бъде прекратен предсрочно поради неизпълнение на задълженията на абоната, то последният дължи на оператора неустойка в размер на стандартните абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В производството по настоящето дело се установи, че между страните са съществували валидни договорни правоотношения по сключен между страните договор за мобилни услуги. Установи се, че с горепосочения договор е предвидено, че при развалянето му поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната, за оператора възникват вземания за компесаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване на договора.

По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки поради прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на 5 абоната по същия да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти, съдът приема следното:

В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойка въз основа на клаузите на чл. 2 от допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги. В резултат от извършената служебна проверка относнова валидността на процесните клаузи за неустойки с оглед развалянето на договора, поради неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок и съобразно уговореното задълженията си към мобилния оператор, съдът приема, че същите не са нищожни нито като противоречащи на императивни материалноправни разпоредби на закона, в т.ч. и като неравноправни, нито като противоречащи на добрите нрави, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.