Решение № 46 от 10.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600001 по описа за 2026 година С присъда рег. №34 от 11.07.2025 г. по НОХД №522/2025 г. Бургаският окръжен съд признал подс. М. А. К. за виновен в това, че на 18.01.2024 година, на път „III - 6008“ (гр. Бургас – гр. Камено, общ. Камено, обл. Бургас) при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Скания 143 М“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1, чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДП, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на С. Й. Ф., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода от три години за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подс. М. А. К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

Осъдил подс. М. А. К. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 2000,35 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство.

Осъдил подс. М. А. К. да заплати на частния обвинител Н. С. Й. сумата 1800 лева, на частните обвинители Т. С. Й. и Н. С. Й. общо сумата 2400 лева и на частния обвинител Р. И. Т. сумата 1200 лева, представляващи направени разноски по делото.

1

Отхвърлил предявения от гражданския ищец М. Й. Ф. срещу подс. М. А.

К. граждански иск за заплащане на обезщетение от 80 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика „М. Транс“ ЕООД веществените доказателства: тахографски лист, удостоверение за техническа изправност на ППС - SCANIA с рег. №* **** **, международна карта за автомобилна застраховка в зелен цвят за МПС SCANIA с рег. №* **** **, контролен талон за сключена застраховка „гражданска отговорност“ на МПС SCANIA с рег. №* **** **.

Постановил да остане на съхранение по делото компактдиск, съдържащ аудиозапис от позвъняване на ЕЕН 112 (л.137 от ДП).

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас с оплакване за незаконосъобразност в частта й, с която на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години е отложено за изпитателен срок от пет години. Приема, че наложеното на подс. К., след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от три години е справедливо и съответно на смекчаващите вината му обстоятелства, каквито са необремененото му съдебно минало и направените от него частични самопризнания. Намира, че отегчаващите вината обстоятелства, за каквито посочва предходните административни наказания, наложени на подс. К. за нарушения по ЗДП, сочат, че същият е склонен към пренебрегване на установените от закона правила за движението по пътищата и на отговорностите му като водач на МПС. Към отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства добавя факта на зачестилите напоследък транспортни произшествия, включително с човешки жертви, като в съвкупност с високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление и тази на подс. К. изискват ефективно изтърпяване на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода. Категоричен е, че единствено ефективното изтърпяване на това наказание обективно ще допринесе за постигане на целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК.

Счита, че в останалите му части първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. По тези съображения предлага въззивният съд да измени присъдата, като отмени освобождаването на подс.

К. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66 от НК и да постанови това наказание да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия при първоначален общ режим.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал и повереникът на частните обвинители Р. И. Т., Т. С. Й. и Н. С. Й. с доводи за несправедливост на присъдата, като твърди, че наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да се управлява МПС за срок от четири години и шест месеца са необосновано занижени и не съответстват на настъпилия от деянието по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК тежък престъпен резултат – причинената смърт на пострадалия С. Й. Ф.. Счита, че в случая справедливото наказание лишаване от свобода следва да бъде около 2 средния предвиден в закона размер и пропорционален на него следва да бъде размерът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС по чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода до средния предвиден в приложимата правна норма, както и да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС съгласно чл.49, ал.2 от НК. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа въззивния протест и моли за неговото уважаване по съображенията, изложени много подробно в него. Счита, че конкретното престъпление е с висока степен на обществена опасност предвид нарушаването на три правила за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1, чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДП и настъпилия тежък престъпен резултат – смъртта на пострадалия пешеходец. Приема, че наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като К. като деец е с висока степен на обществена опасност предвид множеството допуснати от него нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран с административни наказания по ЗДП, включително и след извършване на настоящото престъпление през 2024 г. Позовава се и на зачестилите случаи на настъпили ПТП с причинена смърт, които с оглед генералната превенция изискват наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Намира определеното по чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца за съобразено със смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало и самопризнания по обвинението, както и с отегчаващото отговорността му обстоятелство – много на брой нарушения по ЗДП и наложени за тях административни санкции. Като приема наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода, след намаляването му с една трета по чл.58а, ал.1 от НК, счита, че въззивната жалба на повереника на частните обвинители за завишаване размерите на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС е неоснователна и предлага да не се уважава. Заявявайки, че поддържа депозирания от Окръжна прокуратура – Бургас протест, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като отмени приложението на чл.66 от НК и постанови подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три години ефективно при първоначален общ режим.

Жалбоподателите - частни обвинители Р. И. Т., Т. С. Й. и Н. С. Й., редовно призовани, не се явиха пред настоящата инстанция и не заявиха лично дали поддържат подадената от техния повереник въззивна жалба. Не изразиха становище по въззивния протест на прокурора.

Повереникът на жалбоподателите - частни обвинители Р. И. Т., Т. С. Й. и Н. С. Й., адв. А. Б., редовно призован, не се яви пред настоящата инстанция. В писмена молба заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за нейното уважаване, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание. Не изразява становище по въззивния протест на 3 прокурора.

Частните обвинители Р. С. Ф., В. С. Ф. и Р. С. Ф., редовно призовани, не се явиха пред настоящата инстанция нито лично, нито чрез своите повереници. Те не изразиха лично становище по въззивния протест на прокурора и по въззивната жалба на повереника на частните обвинители Р. И.

Т., Т. С. Й. и Н. С. Й..

Повереникът на частните обвинители Р. С. Ф., В. С. Ф. и Р. С. Ф., адв. Р.

М., редовно призована, не се яви пред настоящата инстанция. В писмена молба заявява, че е запозната с постъпилите въззивен протест и въззивна жалба. Претендира да бъде уважен въззивния протест на прокурора, алтернативно – да се потвърди обжалваната присъда.

Частният обвинител и граждански ищец М. Й. Ф. заяви, че не е обжалвала присъдата, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на пострадалия С. Й. Ф., нейн брат. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е малко по размер.

Упълномощеният защитник на подс. М. А. К. изрази становище за неоснователност на въззивния протест на прокурора и на въззивната жалба на частните обвинители и помоли да се оставят без уважение. Заяви, че с неговия подзащитен не са обжалвали присъдата, тъй като приели наложените наказания за справедливи. Изразява обаче несъгласие с първоинстанционните мотиви, с които се отрича принос на пострадалото лице в съпричиняването на съставомерния резултат. Приема, че в случая пострадалият пешеходец е нарушил императивната разпоредба на чл.108, ал.1 от ЗДП, тъй като се е движил по пътното платно, въпреки наличието на банкет с ширина от 4,70 метра и при липса на препятствия да се движи по него. Изтъква, че химическото изследване на кръвта на пострадалия установява наличие на алкохол в кръвта му от 1,7 промила, отговарящо на средна степен на алкохолно опиване, което е ограничило възможността му да възприема обективно пътната обстановка. Счита, че пострадалият като пешеходец грубо е нарушил законовата забрана по чл.108, ал.1 от ЗДП да се движи по платното за движение и това негово нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Категоричен е, че е налице съвместен принос на подсъдимия като водач на процесния товарен автомобил и на пострадалия като пешеходец за настъпване на ПТП. Заявява, че приносът на пострадалия в съпричиняването на съставомерният резултат следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Подчертава отново, че със своя подзащитен не са обжалвали първоинстанционната присъда, но сега акцентира на приноса на пострадалия за настъпилото ПТП в отговор на въззивната жалба на повереника на частните обвинители, с която се претендира завишаване на наложените наказания и категорично се противопоставя на това. Възразява срещу искането на прокурора за ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като обръща внимание, че във въззивния протест всъщност липсват конкретни аргументи в полза на тезата, че подсъдимият няма да може да се поправи в резултат на условното осъждане. Като се противопоставя на упоменатата претенция във въззивния протест на прокурора, защитникът обстойно анализира наложените на подсъдимия административни санкции за 4 нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДП. В тази насока отбелязва както защитената пред първата инстанция теза за настъпилата квазиреабилитация за по-голямата част от наложените на подсъдимия административни наказания, така и степента на обществена опасност на допуснатите нарушения по ЗДП, съпоставима с потенциалната възможност за възникване на опасност за движението по пътищата, респективно за настъпване на ПТП, ако определени правила за движение не бъдат спазени.