Решение № 1567 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110100518 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. Н. от ВАК, със съдебен адрес: ***, е сезирала съда с искова молба с правно основание чл. 439 ГПК против ответното дружество „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. Ю. Б..

В исковата си молба, ищцата е навела следните твърдения:

С Изпълнителен лист, издаден на 21.05.2013г. от Районен съд - Варна въз основа на влязла в сила Заповед от 15.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр.д. № 444/2013г. по описа на Районен съд - Варна, М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, била осъдена да заплати в полза на кредитора „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ю. Б., сумите както следва: 599,11 лв.

/петстотин деветдесет и девет лева/, представляваща главница по договор за кредит № CREX 01401688, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 61,58 лв. /шестдесет и един лева и 58ст./, представляваща неолихвяема сума за договорна лихва; 142,44 лв. /сто четиридесет и два лева и 44ст./, представляваща неолихвяема сума за забава, както и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща неолихвяема сума за разноски по гр.дело.Вземането произтичало от неиздължено задължение по договор за кредит № CREX - 01401688, сключен между М. И. И..

Съгласно задължителната за съдилищата в РБ практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение №111/27.10.2009г. по т.д.№29б/2009г., I т.о. ВКС/, относно поредността на погасяване на задълженията, ищцата счита, че процесното задължение се погасява в следната поредност: разноски по изпълнителното дело; разноски по изпълнителния лист; договорна лихва по ИЛ в размер на 61,58 лв. /по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД/; главница в размер на 599,11 лв., като по-обременително задължение /лихвоносна/ по правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД лихва за забава по ИЛ в размер на 142,44 лв. /обезщетително вземане, следващо главницата по правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД/ и законна лихва върху главницата, /обезщетително вземане, следващо главницата по правилото на чл.76, ал. 1 от ЗЗД/.

1

При изложеното по-горе , ищцата счита, че постъпилата по ИД 4694/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б. сума е разпределена съразмерно в посочената по-горе поредност, като сумата от 456,34 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 34 ст./, изплатена на „М. Ф. М." АД покрила част от главницата, част от договорната лихва, част от лихвата за забава и част от разноските по изпълнителния лист.

Счита, че от сумата 456,34 лв. - 294,34 лв. са покрили главницата; 30,12 лв. -договорната лихва; 70,28 лв. - лихва за забава и 61,61 лв. - разноски по ИЛ.

Предвид гореизложеното, ищцата е извела извода, че по ИД 4694/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., има неизплатени суми по ИЛ от 21.05.2013г. по ч.гр.д.№ 444/2013г. по описа на Районен съд -Варна в размер на: 304,77 лв. /триста и четири лева и 77 ст./, представляваща неизплатена част от главница по договор за кредит № CREX - 01401688, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, 31,46 лв. /тридесет и един лева и 46ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за договорна лихва, 72,16 лв. /седемдесет и два лева и 16ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за забава, както и сумата от 63,39 лв. /шестдесет и три лева и 39 ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за разноски по гр.дело.

На следващо място в исковата си молба ищцата се позова на съдебната практика, обективирана в TP №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. ОСГТК на ВКС, и чл. 116 б.“в“ от ЗЗД, съгласно които давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като прекъсването обаче се осъществява само доколкото, чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи, като в цитираното Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС незчерпателно било посочено, предприемането на кои изпълнителни действия прекъсват давността .

Ищцата се позовава на съдебната практика относима към издаването на изпълнителен лист п о чл.242 ГПК отменен, за да обобщи извода от правна страна, че определението на съда по чл.242 ГПК /отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание чл.237 ГПК /отм./ нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, следователно от прекъсването на давността по чл. 116, б.“в“ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадал с давностия срок за погасяване на вземането, предмет на производството, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намирала приложение.

По тези съображения ищцата счита, че по отношение на главницата ще е приложим 5годишния давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗД, а по отношение на лихвите ще е приложим 3годишния давностен срок по чл. 111,ал.1, б."в" от ЗЗД.В този смисъл ищцата цитира и част от съдебната практика : Решение №42 от 26.02.2016г. по гр.д. 1812/2015г. на ВКС ; Решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273 / 2016 г. на ВКС; Решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1882 / 2015 г. на ВКС; Решение № 139 от 28.08.2013 г. по търг. д. № 98/2012 г. на ВКС; Решение № 94/27.07.2010г. по т. дело № 943/2009г. на ВКС; Решение № 130 от 23.12.2015 г. по т. д. № 855/2011 г. на ВКС; Решение № 173 от 28.10.2010 г. по търг. д. № 1095/2009 г. на ВКС.

В настоящия случай, по същество на спора, твърди ищцата , че изпълнителния лист от 21.05.2013г. бил издаден въз основа на влязла в сила Заповед от 15.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гр.дело № 444/2013г. по описа на Районен съд - Варна, без да било провеждано същинско исково производство, поради което характерът на задължението на М. И. И. не се било променило, а срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на производството. На следващо място ищцата се е спряла на правен анализ на колизията между ППВС № 3/18.11.1980 г. и TP № 2/26.05.2015 г. по тьлк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при която в конкретното исково производство по предявения от нея иск с правно осн. чл. 439 ГПК, следва да се отговори на въпроса, кое тълкувателно решение е действащо по отношение на ИД 4694/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б.. В тази връзка ищцата сочи, че съгласно Решение 2

№170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о. на ВКС, ако преди постановяване на новото TP № 2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпване на последиците. С оглед на горното извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година пораждала действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилагало от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които приключили преди това.

Според ищцата, в периода 21.10.2013г. (плащане на сума в размер на 119.04лв. по ИД 4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б.) до 10.08.2020г. (запор на трудово възнаграждение), не били предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове, поради което изпълнителното дело се било прекратило ех lege на 21.10.2015 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, като съдебния изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство.

Счита, че ИД 4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, след приемането на TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което приема, че установеното с новото TP тълкуване на правната норма следва да бъде прилагано.

С оглед даденото разяснение в т. 10 от TP 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК, подчертава ищцата: когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Предвид обстоятелството, че според TP 2/2015г., давността се прекъсвала от всяко валидно предприето изпълнително действие от взискателя, като при настъпила перемпция, от последното валидно изпълнително действие течели срокове за погасителна давност по чл.

110 и по чл. 111 ЗЗД , то счита ищцата, че от 21.10.2013г., когато било направено плащане на сума в размер на 119.04лв. по ИД 4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б. започнал да тече 5 годишния давностен срок на осн. чл. 110 ЗЗД по отношение на главницата, който изтекъл на 21.10.2018г. и 3 годишния давностен срок на осн. чл.111 ЗЗД по отношение на лихвите, който е изтекъл на 21.10.2016 г.

В случай, че съдът приеме, че водещо в случая е тълкуването на нормата, дадено с ППВС №3/1980г., според което новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.), то ищцата счита, че давностния срок за погасяване на вземането по отношение на главницата, изтекъл на дата 21.10.2020 г.

/поради изтичане на 5 годишния давностен срок на осн. чл.110 ЗЗД от датата на настъпилата на 21.10.2015г. перемпция/, а давностния срок, за погасяване на вземането по отношение на лихвите, изтекъл на дата 21.10.2018 г. /поради изтичане на 3 годишния давностен срок на осн. чл. 111 ЗЗД от датата на настъпилата на 21.10.2015г. перемпция /.

В случай, че съдът приеме, че следвало да се приложи по отношение на главницата и лихвите по издадения Изпълнителен лист от 21.05.2013г. по ЧГД 444/2013г. по описа на Районен съд -Варна, общата 5 годишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД , то ищцата отново счита, че и тази давност също е изтекла към датата на подаване на настоящата искова молба - т.е. датата 08.12.2020 г.

Във връзка с гореизложеното, ищцата е сезирала съда с искане по см.на чл. 127, ал. 1, т.

5 ГПК: да бъде постановено съдебно Решение , по силата на което: да бъде установено по отношение на М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 111, ал. 1, б. „в" от ЗЗД, че поради настъпила три годишна погасителна давност, НЕ ДЪЛЖИ на „М. Ф. М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от 3

В. Ю. Б., следните суми по Изпълнителен лист от 21.05.2013г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК присъдени по ч. гр. дело 444/2013г. по описа на Районен съд -Варна и представляващи вземане произтичащо от Договор за кредит № CREX - 01401688 : сумата в размер на 31,46 лв. /тридесет и един лева и 46 ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за договорна лихва, 72,16 лв. /седемдесет и два лева и 16ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за забава както и законната лихва върху главницата от 599,11 лв. /петстотин деветдесет и девет лева/, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 14.01.2013г.,до подаване на исковата молба в съда - 05.12.2020 г. в размер на 480,15 лв. /четиристотин и осемдесет лева и 15ст./.; да бъде установено по отношение на М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 110 от ЗЗД, че поради настъпила пет годишна погасителна давност, НЕ ДЪЛЖИ на „М. Ф.