Решение № 6748 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6748 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100511583 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Aгенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 14148 от 20.08.2023 г., постановено по гр. д. № 69645/2021 г. на СРС, 52-и състав.

С обжалваното решение е признато за установено по иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 411, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура, БУЛСТАТ 000695089, с адрес: Гр.

София, бул. „Македония“ № 3, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Симеоновксо шосе“ № 67А, е носител на правото на парично вземане в размер на 404,47 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение на увредения по застрахователна преписка, образувана при ЗК „Лев ИНС“ АД по щета 5000-1261-20253150, във връзка с настъпило на 08.11.2020 г. на път Е 871 в посока от с. Драгичево към с. Владая, с включени 10 лева ликвидационни разноски, заедно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане съдът е издал Заповед № 12868/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 40778/2021 г. по описа на СРС, 52-и състав.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведено е възражение, че представения протокол за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, тъй като противоречал на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК. Оспорва се изготвената САТЕ.

Твърди се, че ПТП е настъпило вследствие на съпричиняване. Моли се решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. В него въззиваемият излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. Второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По отношение на направеното възражение във въззивната жалба, че не били представени договора за сключена застраховка и Общите условия към него, съдът намира, че между въззиваемата страна по настоящото дело „ЛЕВ ИНС“ АД и увреденото лице има валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, въз основа на който застрахователят е приел да покрива за период от 00.00 часа на 12.02.2020 г. до 24.00 часа на 11.02.2021 г. риска увреждането на собствения на застрахования лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № ****. Също, уговорено е, че общите условия са неразделна част от полицата, препис от които е получил застрахования.

Съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че представения протокол за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, 2 защото противоречи на чл. 179, в 2 вр. чл. 183 ГПК, бил е съставен на 09.11.2020 г., а ПТП било осъществено на 08.11.2020 г. Действително, протоколът за ПТП е съставен на 09.11.20 г. в 01:15 ч. Съставянето на протокола логично следва настъпилото ПТП.

Изминалият времеви интервал от няколко часа до съставянето на протокола не го опорочава като документ съставен по надлежния ред, нито обуславя извод, че не е посетено от длъжностното лице. Противно, на доводите във въззивната жалба в протокола за ПТП е удостоверено, че местопроизшествието е посетено от служител на ООП СДВР /което е видно от зачертаното НЕ в бланката - дали е посетено на място/ и длъжностното лице е посочено с имена, длъжност и подразделение на МВР, в което работи. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл.

179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкрената дата и час, на мястото на произшествието се намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно, в посочения пътен участък, се намирала необозначена дупка, с посочените от длъжностното лице размери – 20/30/20.

На следващо място, за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установят при условията на кумулативност следните елементи: вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени следствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа, причинителят да е действал виновно, като вината се предполага до доказване на противното.

В исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя, заради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В този смисъл следва да бъде изследван въпросът за това дали е налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени вреди, както и причинната връзка между тях. Задължение за обезщетяване е за вреди, причинени на трети лица от виновно действие или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно неизвършването й.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията Пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП3 то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. От представеното заключение на САТЕ се установява, че вредите по автомобила са причинени от попадането му в дълбока дупка на пътното платно. Ето защо, вредите се явяват резултат от противоправното бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП да осъществява поддържане на републиканските пътища, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.

Следователно,

Агенция „Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно, поради неподдържане и неремонтиране на платното. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата магистралата се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", а в глава V от същия закон, озаглавена "Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната инфраструктура", в чл. 29, на АПИ и общините е вменено задължението им да поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение. В този смисъл именно Агенция "Пътна инфраструктура"е изцяло отговорна за настъпване на произшествието, тъй като не е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В настоящия случай, в процесния пътен участък лекият автомобил марка „Ауди А3“ е попаднал в необезопасена дупка, което с оглед безопасността е в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на съответния път.

По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът-въззивник, в качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Съобразно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 167 от ЗДвП ответникътвъззивник е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира 4 незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най- кратък срок. Както беше посочено по – горе, от доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура“, в процесния пътен участък е преминавал лекия автомобил на увреденото лице, попадайки в необезопасена и несигнализирана за това дупка на пътното платно, което е в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение. Ето защо, по делото е доказано бездействие от страна на ответника-въззивник, като неоснователни са възраженията във въззивната жалба в тази връзка. Същото важи и за възраженията относно непосочването на размера на необезопасената дупка, тъй като в конкретния случай точният размер няма релевантно значение за настъпването на вредите.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на увреденото лице, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20 от Закона за движението по пътищата, който гласи: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ (ал. 2). Това са обстоятелства, които са в доказателствена тежест на ответника, тоест последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно доказване.

Въззивният състав приема, че ищецът, управляващ МПС, не е имал възможност с действията си да предотврати настъпването на произшествието при внезапното навлизане в участък с необезопасена дупка на платното, което се установява и от изслушаната по делото САТЕ. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В приетата пред СРС САТЕ вещото лице с категоричност заключава, че процесните щети са настъпили именно от попадането на автомобила в дълбока дупка на пътното платно.