Решение № 107 от 21.08.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Силистра, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600190 по описа за 2025 година С присъда № 12 от 28.12.2023 г. постановена по НОХД № 228/2021 г.

Дуловски районен съд е признал подс.М. Н. Е. за невинен в извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК като го оправдал по повдигнато обвинение.

С допълнителна присъда от 08.02.2024 г. към горепосочената такава, съда се е произнесъл, като е отхвърлил предявения от Ц. С. Ц. граждански иск против подсъдимия М. Н. Е. в размер на 3 160 щатски долара, равняваща се на 5 082.58 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата – 30.12.2014 г. до окончателното изплащане.

Въззивното производство е образувано по протест на Св. Раев – Районен прокурор на РП Силистра, ТО – Тутракан. В протеста са изложени мотиви за необоснованост на присъдата и се предлага същата да бъде отменена и постановена нова, с която подс. Е. да бъде признат за виновен с произтичащите от това последици. Сочи се, че обвинението е доказано както от приложените по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни такива – показанията на разпитаните по делото свидетели.

Депозирани са и въззивни жалби срещу така постановените присъди, и допълнение към тях от адв. Н., повереник на Ц. Ц., в качеството му на частен обвинител и гр. ищец. Прави се искане присъдата на първата инстанция да бъде отменена, и окръжният съд да постанови нова присъда, с която да 1 признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК и му наложи справедливо наказание, както и да уважи изцяло предявения граждански иск и да осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото.В допълнителни доводи се сочи, че е присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснована. Допуснато е от съда нарушение на чл.107, ал.5 НПК, съгласно който всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. В мотивите към присъдата липсва анализ на всички събрани доказателства в тяхната цялост - прочетените показания на свидетелите Ж. и Янков и тези на св.Върбанова. Набляга се, че конкретно посочените в жалбата промени в процесуалното поведение на св.Янков са станали под влияние на обвиняемия , но въпреки това могат да се направят изводи, че пострадалия се е свързал с подсъдимия, когото не познавал именно чрез посредничеството на св.Ж. и св.Янков.

С подадените въззивни жалба и допълнение към тях не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 18.09.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поР. което подлежи на контрол в открито съдебно заседание.

В насроченото о.с. съдът прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото се налага разпит на подсъдимия и повторен разпит на св.Ж. Ж., но с оглед становищата на страните в о.с.з. от 20.06.2025г.

- определението за допускане на разпит на този свидетел е отменено.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СсОП поддържа изцяло протеста, приема обвинителната теза за изцяло доказана и предлага да бъде постановена осъдителна присъда срещу подсъдимия.

Частният обвинител поддържа жалбата си, ведно с направеното искане.

Подсъдимият и неговият защитник смятат присъдата за правилна и правят искане за потвърждаване на същата.

Силистренски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, извърши цялостна проверка и се запозна с материалите по делото, констатира следното:

С обжалваната присъда РС Дулово признал подсъдимия М. Н. Е., ЕГН:

**********, роден на 20.09.1968 г. в гр. Силистра, обл. Силистра, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, живущ на адрес в гр.Силистра, обл. Силистра, ул. „Тулча“, № 27, вх.Б ет.3 ап.9, за невиновен в това, че на неустановена дата в края на м. декември 2014 г., на бензиностанция „Ина”, в района на гр. Дулово, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц. С. Ц., с ЕГН:

**********, от гр. Дулово, обл. Силистра, за това, че ще му съдейства да му бъде издадена виза за САЩ и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3160 щатски долара, поР. което го оправдал по обвинението за престъпление 2 по чл. 209, ал. 1 от НК.

Приел за установено, че през месец декември 2014 г. Ц. С. Ц. – частен обвинител и гр. ищец, имал намерение да започне работа в САШ, където живеел и по големият му брат. Решил да се сдобие с виза. Споделил пред приятеля си – св. Ж. К. Ж. за това свое желание, както и незнанието си за реда на издаване на визи за САЩ.

Намерил, че останалата част от описаната фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт е недоказана. След конкретно позоваване на части от показанията на свидетелите Ж., Янков / по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК са прочетени показанията дадени от тях по нохд № 159/2017 г. на ДРС, по което присъдата е била отменена от СсОС/ и Върбанова, приел, че от показанията на свидетелите не се доказа, че подсъдимият М. Н. Е. е субект на престъплението. Посочил, че единствено Ц. С. Ц., който не е бил разпитан в зала, въпреки многократното отлагане на делото заР. неговото отсъствие, посочва подс. Е. като реципиент на пари. Същевременно, липсва писмен документ, удостоверяващ това твърдение. Доколкото изпълнителното деяние по чл.209, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две форми – възбуждане и/или поддържане на заблуждение у някого, намерил, че такова възбуждане на заблуждение също остава неподкрепено от събраните писмени или гласни доказателства; относно втората форма - изложеното от Ц. С. Ц. по предходно проведеното НОХД № 159/2017 г. по описа на Районен съд – Дулово остава неподкрепено от представените доказателства. Липсват очевидци на подобно плащане, липсва писмен документ, удостоверяващ получаване на посочената от пострадалия сума. Посочил, че при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета, като приел, че нито една от тези причинни връзки не се аргументира с доказателства, които да подкрепят обвинителната теза на държавното обвинение. Обсъдил, че по отношение довършеността на деянието в множество решения на ВС и ВКС, се приема, че то е довършено с настъпването на имотна вреда, но е налице и практика в друг смисъл – че за да бъде довършено престъплението, е необходимо деецът да се е облагодетелствал. Обобщил, че по делото не е доказана нито имотна вреда, нито, настъпила в патримониума на Ц., нито имотна облага за подс. Е.. Не е доказана и субективната страна на престъплението.

Силистренският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, запозна се с материалите по делото и извърши проверка на 3 обжалваната присъда, неоснователни. направи извода, че протеста и жалбата са

Настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция е второ поред. С първото по делото решение по ВНОХД № 157 /2021г.

Силистренският окръжен съд отменил изцяло първата оправдателна присъда №260002 от 12.07.2021г. по НОХД № 159/2017г. на РС- Дулово и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание, като приел, че при разглеждането на делото са били допуснати нарушения на процесуални правила в две насоки:нарушена е разпоредбата на чл.258 НПК с произтичащото от това непроведено разпоредително заседание по реда на чл.248 от НПК; ревизираната присъда страда от липса на мотиви.

В пледоария по същество се акцентира от прокурора по това, че и този път съдът не е написал мотиви, но доколкото е налице забрана за повторно връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 335, ал. 3 от НПК, е безпредметно да се взима отношение по този въпрос.

Въззивният състав не възприема аргументите на прокуратурата и частия обвинител, че повторното оправдаване влиза в противоречие с обвинителните доказателства и същите са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. При преценка на приложените по делото писмени доказателства и при цялостния прочит на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите, на които се позовава прокуратурата – на св. Ц., прочетени в хода на съдебното следствие по реда на НПК, който се явява и пострадал от престъплението, тези на св. Ж.

Жеков и св. Варбанова – майка на пострадалото лице, въззивният състав също не може да направи еднозначен извод, че обвинителната теза е доказана.

За да е налице престъпление "измама" е необходимо от обективна страна деецът да възбуди и/или поддържа у някого заблуждение и с това да причини нему или другиму имотна вреда. Съгласно посоченото в протеста за установено по безспорен начин, че в края на 2014г. св. Ц. е предал на подсъдимия общо 3160 долара с обещание последния да му съдейства да му бъде издадена виза за САЩ, като при предаване на тази сума е възбудил заблуждение у пострадалия, че това ще бъде сторено, тъй като имал позната, 4 която работи в посолството на САЩ в гр.София и че тя ще съдейства за това, което заблуждение впоследствие е било продължено от подсъдимия с неговото поддържане, че във всеки момент визата, за която били платени парите ще бъде изготвена. Подобно поведение на подсъдимия не се доказва по несъмнен и категоричен начин по делото, като събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт по горепосочения безспорен начин. С оглед процесуалната позиция на частен обвинител, показанията на св. Ц. Ц. – гР.вни за обвинението, следва да бъде съотнесени с доказателствената стойност на останалите материали по делото. В случая вярно е посоченото от повереника на частния обвинител , че прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. Ж. от 14.05.2018 г. са били в насока, че е бил в колата на пострадалия, когато отишли на бензиностанция „ИНА“, броил е в колата „едни нари „ казал му е, че става дума за 3000 долара, Цецо слязъл и отишъл до джипа и през прозореца дал парите, но същият е съобщил и това, че не е видял кой кара джипа, защото бил с тъмни стъкла, както и не знае колко са били тези пари. В показанията на св. Ж. К. Ж. по НОХД № 159/2017 г. по описа на Районен съд - Дулово, находящи се на лист 259 в протокола от съдебно заседание провело се на 27.05.2020 г.: „Не съм присъствал на даване на пари от Цецо на М.. На OMV не съм виждал даване на пари“. Заявил е, че на бензиностанция „Ина“ е бил с пострадалия Ц., у него е имало пари – български и чужда валута, които предал на лице, което св. Ж. не видял кое е, но от Ц. разбрал че ги е дал на подсъдимия. Това означава, че той не е бил очевидец на предаване на пари от пострадалия конкретно на подсъдимия. Вярно е също посоченото от повереника на частния обвинител, че видно от протокола от 14.02.2018 г. св. Ж. е заявил, че случайно разбрали с Цецо, че М. се занимава с визи, че Радостин му дал телефона на подсъдимия, че си направили среща на OMB в Силистра, че при разпита на 17.05.2020 г. е казал, че е присъствал на срещата между пострадалия и подсъдимия на бензиностанция ОМV в гр. Силистра. От цялостния прочит на неговите показания обаче в състава на съда не се създаде впечатление, че в рамките на тази среща той е възприел изявления на последния в сочения от обвинението аспект.Така при разпита на 14.02.2018г. е посочено “Доколкото разбрах се разбрали за някакви пари“. При разпита на 17.05.2020 г. - „Свързаха се, говори за някакви пари, разбраха се. Разбраха се за 3000 лева.Уточняваха се по 5 телефона. Вярно е също, че от показанията св. Върбанова става ясно, че знае за предадената сума - 3000 долара, които сина й предал до бензиностанцията на Мелницата на подсъдимия за уреждане на виза, че баща му го упрекнал, че е дал парите без разписка, че тя и съпругът й били свидетели на разговори в къщи, проведени по телефон от сина й / вероятно има предвид с подсъдимия/, както и на разговор с „някаква жена“ от Русе, чийто номер му дал подсъдимия да говори с нея във връзка с получаването на визата, че св. Върбанова е посочила имената на познатите на сина й, от които е взел пари на заем. По отношение на съдържимите се в твърдяното от близкия родственик на частния обвинител данни, е необходимо да се отбележи, че в по голямата част възпроизвеждат съобщена от Ц. информация, поР. което в преобладаващите си части нямат значима доказателствена тежест за релевираните от обвинението факти – конкретно и за това, че подсъдимият е получил такава сума за извършване на услуга, а именно за съдействие за издаване на виза за заминаване в САЩ. При това положение фактът на предаването на конкретна сума на подсъдимия в такава връзка почива единствено на твърденията на пострадалия, неподкрепен от други преки възприятия, което обаче не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, съобразно стандарта на доказване, залегнал в чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК.