Решение № 99 от 08.04.2019, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 104/2019
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 08.04.2019
- В сила
- 08.04.2019
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.192, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.265г · Търговски закон
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 99 гр. ВРАЦА, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 15.03.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ в присъствието на секретар
ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 104 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 901/30.11.2018 г. по гр.д.№
1979/2018 г. Районен съд Враца е отхвърлил предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *** против И.Д.Ц., ЕГН: ********** установителни искове, както следва: 1/ На основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7896,22 лв. - главница дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц.; 2/ На основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7910,14 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.; 3/ На основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1120,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 11.01.2018 г.
Със същия съдебен акт ВРС е осъдил на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК И.Д.Ц. да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 7710,52 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018 г. до погасяването, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 7896,22 лева като неоснователен. Отхвърлил е предявените от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, против И.Д.Ц. искове, както следва: 1/ По чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7910,14 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г. като неоснователен; 2/ По чл. 86 ЗЗД за сумата от 1120,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 11.01.2018 г. като неоснователен.
С посоченото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от И.Д.Ц. възражение за прихващане за сумата от 576,00 лв., представляваща платена без основание сума предвид липсата на валидно сключена застраховка по процесния договор за потребителски кредит.
ВРС е осъдил страните да си заплатят взаимно разноски, както следва: На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Д.Ц. е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция сумата от 313,64 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция е осъдена да заплати на И.Д.Ц. сумата от 190,57 лева, представляваща направени разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове. На осн. чл. 38, ал.2, във връзка с 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция е осъдена да заплати на адв. Б.Т., сумата от 565,08 лева съобразно уважената част от исковете, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в минимален размер съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
С въззивна жалба вх.№ 18509/18.12.2018 г.
И.Д.Ц., чрез пълномощника си адв.Б.Т., обжалва решението на ВРС В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 7710,52 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018 г. до окончателното й погасяване, и сумата 313,64 лева - разноски, както и В ЧАСТТА в която е отхвърлено направеното от нея възражение за прихващане за сумата 576,00 лева.
На първо място в жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по процесуално недопустими искове. В подкрепа на това твърдение се навеждат доводи, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице идентичност между него и лицето, сключило договора за потребителски кредит с ответницата, и липсват доказателства за осъществено трансгранично преобразуване и правоприемство между тези лица. На второ място в жалбата се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява банковата сметка на ответницата да е заверена със сумата, предмет на договора за потребителски кредит, поради което не може да се приеме, че финансовата институция е изпълнила задължението си за предоставяне на кредита. Посочва се, че изводът на районния съд относно размера на задължението на ответницата от 7710,52 лева е в противоречие със заключението на ССЕ, според което ищецът е превел по сметката й сумата 7 511,14 лева. Изтъква се, че този извод е в противоречие с другите изводи на съда, че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна и се дължи единствено връщане на получената в заем сума, тъй като в този случай внесените от ответницата 18 вноски би следвало да погасяват единствено главницата и биха останали дължими само 1 782,10 лева. Развиват се съображения, че районният съд неправилно е отхвърлил направеното от ответницата възражение за прихващане, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява сключването на договор за застраховка "Защита на плащанията", кой е застрахователя, както и извършване на плащания по такъв договор. Оспорва се приложения към исковата молба сертификат, като се навеждат доводи, че този документ няма характер на застрахователна полица, както и че информацията в същия не е ясна и разбираема. Правят се и възражения за неравноправност на клаузите в договора, както в частта относно кредита, така и в частта относно застраховката. Посочва се, че в решението не са обсъдени доводите относно неизпълнение от страна на кредитора на задължението му по договора за посочване на банкова сметка, *** евентуални погашения. В жалбата се правят оплаквания, че районният съд не се е произнесъл по наведените доводи за нищожност на договора, поради противоречието му с норми на ЗПК и ЗЗП, и за приложението на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Жалбоподателката моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваните части, а ако бъде прието за допустимо - да бъде отменено, исковите претенции да бъдат отхвърлени, а при евентуалното им уважаване - да бъде уважено направеното възражение за прихващане. Моли да бъдат присъдени в пълен обем направените разноски пред двете съдебни инстанции, както и да бъде осъден ищеца да й заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.София, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи за настъпило универсално правоприемство между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция чрез преобразуване на първото дружество по реда на чл.265г ТЗ чрез трансгранично вливане във второто дружество като едноличен собственик на капитала му, както и че това преобразуване е вписано по надлежния ред и дружеството-приобретател се явява титуляр по материалните правоотношения. Посочва се, че процесният договор отговаря на всички изисквания за форма и съдържание на ЗЗП, както и че районният съд правилно е приел и ценил заключението на ССЕ. Въззиваемото дружество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 18707/21.12.2018 г. от юрисконсулт П.П., като процесуален представител на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с което се обжалва решението на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата му претенция за сумата 7 910,14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г. Излагат се съображения, че съгласно чл.240 ЗЗД страните могат да уговарят задължението на заемателя за лихва, като размерът на тази лихва не е ограничен нормативно и единственият критерий за максимум се налага от добрите нрави. Изтъква се, че с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е предвидено, че ГПР по договорите за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, което изискване не е нарушено от клаузите на договора. Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване изцяло на исковата му претенция за възнаградителна лихва, както и за присъждане на всички направени пред двете инстанции деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И.Д.Ц., чрез адв.Б.Т., в който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се иска решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Навеждат се доводи, че клаузата за договорна лихва по процесния договор противоречи на добрите нрави и на нормите на ЗЗП и ЗПК. Въззваемата намира за неоснователно позоваването на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не са представени доказателства за начина, по който е извършено изчислението на ГПР и на потребителя не е предложен проект на договор, от който да става ясно как точно е формиран този компонент.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Д.Ц. *** за следните парични вземания: главница в размер на 7 896,22 лева, възнаградителна лихва в размер на 7 910,14 лева за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.; мораторна лихва в размер на 1 120,90 лева за периода от 20.08.2016 г. до 11.01.2018 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем № PLUS-11061242/15.12.2014 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало заем в размер на
8000,00 лева, който заемополучателката И.Д.Ц. се е задължила да върне, както и да заплати сума в размер на 2 304,00 лева за закупуването на застраховка. Дружеството е изплатило заемната сума по начина, посочен в договора, вследствие на което за Ц. е възникнало задължението да погаси заема на 72 вноски, всяка от които по 318,28 лева. Посочва се, че заемополучателката е заплатила 18 броя вноски, след което е преустановила плащането и съгласно Общите условия към договора вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 241/2018 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 170/23.01.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
На длъжника е изпратено съобщение, придружено с препис от заповедта, което е връчено на 26.02.2018 г. В срока по чл.414, ал.2
ГПК - на 12.03.2018 г. И.Ц. е подала възражение против заповедта за изпълнение. Със съобщение, връчено му на 10.04.2018 год., заявителят е уведомен за постъпилото възражение и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 10.05.2018 г. същият е предявил иск през ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Разпечатката съдържа 36 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cada66d-19de-49c6-a5ee-a53707e64525