Решение № 39 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20238002901761 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по иск на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, гр.София, за обявяване за нищожно или за отмяна на решение от 14.07.2023 г., постановено по борсово дело № 2/2023 г. от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД.

Ищецът поддържа, че арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА, евентуално иска отмяната му на основание чл.47, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА. Претендира заплащане на разноските за настоящото производство.

Ответникът „Микс газ груп“ ООД, гр.София, оспорва исковете и моли същите да се отхвърлят, като му се заплатят направените разноски по делото.

Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, но разгледана по същество същата е неоснователна.

С решение от 14.07.2023 г., постановено по борсово дело № 2/2023 г. от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД ищецът е осъден да заплати на ответника по молбата сумата от 687889,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаявяване на 46895 мв/ч природен газ по борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. заедно със законната лихва от 1

22.02.2023 г. и сумата от 138912,18 лв. – сбор от законни лихви за забава в плащането на главниците по фактури, издадени на основание борсов договор № 765/ 31.08.2021 г. и борсов договор № 148/18.02.2022 г., подробно описани в решението.

По делото е безспорно, че в договор № 148/18.02.2022 г. и договор № 765/31.08.2021 г. е постигнато съгласие за отнасяне на споровете между страните до Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД – чл.9.1 и от двата договора, както и че представител на „Столичен автотранспорт“ ЕАД е участвал в арбитражното производство.

По основанието за нищожност на арбитражното решение съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА:

Ищецът твърди, че арбитражното решение е постановено по неарбитрируем спор поради прекратяване по право на борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. на основание чл.19, ал.1, пр.3 от същия; дейността на „Столичен автотранспорт“ ЕАД се изразява в предоставянето на услуги за обществен превоз на пътници и в този смисъл дружеството представлява интересите на потребителите на тези услуги, поради което на основание чл.19, ал.1 ГПК във връзка с Пар.13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите споровете не могат да се отнасят за разрешаване от арбитраж, както и че дружеството е потребител на енергийни услуги по смисъла на Пар.1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката. Въведен като основание за нищожност е и доводът, че арбитражът е недопустим по дела, при които е даден превес на защитата на обществения интерес, предвид че „Столичен автотранспорт“ ЕАД е публично предприятие, натоварено с отговорността за защита на потребителския интерес, а предоставянето на правораздавателна компетентност на частноправен субект, който обслужва интересите на „Софийска стокова борса“ АД не гарантира независимост на арбитражния съд.

Ответникът възразява, че забраната за арбитраж по чл.19, ал.1 ГПК е въведена само за спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на Пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, докато „Столичен автотранспорт“ АД не би могло да има това качество, тъй като не е физическо лице, а търговско дружество.

Настоящият състав на ВКС приема, че постановеното арбитражно решение не е постановено по спор, разглеждането на който не е в компетентността на арбитражен съд съгласно чл.19, ал.1 ГПК. Прекратяването на договора по право, според твърдението на ищеца, не представлява основание за нищожност на арбитражното решение. В случай, че споровете, породени от прекратяване на договора, не са обхванати от арбитражното споразумение, то арбитражното решение би било постановено при липса на договор за отнасяне на спора пред арбитраж и това би било основание за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА. Забраната по чл.19, ал.1 ГПК, имаща за последица нищожност на арбитражното решение съгласно чл.47, 2 ал.2 ЗМТА, е относима единствено до потребителски спорове, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на Пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Според легалното определение за потребител в посочената норма, това може да бъде само физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът в настоящото производство и ответник по арбитражния спор е търговско дружество, поради което ограничението за разглеждане на спора от арбитражен съд не се прилага.

Защитата на потребителите на превозни услуги и потреблението на услуги от ищеца от други търговци по Закона за енергетиката не обосновават изключване на възможността споровете, породени от договори на превозвача, да са предмет на арбитражно споразумение. Законодателят не е предвидил забрана, поради което съображенията за извършвана дейност в обществен интерес не обуславят нищожност на арбитражното споразумение и на постановеното арбитражно решение.

По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.5, пр.1 ЗМТА – произнасяне по спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение:

Ищецът е въвел твърдения, че с оглед на Ковид 19 - кризата, военния конфликт и влошаване на отношенията между Европейския съюз и Руската федерация, непредвидимостта на енергийните пазари и нарастването на цените на природния газ, договорът е следвало да бъде приспособен към тези нови обстоятелства. Възможността на прекратяване или изменение на договора по реда на чл.307 ТЗ не можела да се осъществи пред арбитражния съд, а само от държавен съд, поради което същата не била обхваната от клаузата по чл.9.1 от договора относно отнасяне на спора за решаване пред арбитражен съд. Въведен е и довод, че след като облигационната връзка е прекратена по право, то претендираните плащания в арбитражното производство следва да са за неоснователно останалите в патримониума на „Столичен автотранспорт“ ЕАД суми, а не за пропуснати ползи, поради което арбитражният съд се е произнесъл по предмет, различен от действително предявения.

Според ответника спорът, отнесен пред арбитражния съд, произтича от неизпълнение на договора и последният не е прекратен. Възразява, че в арбитражното производство ищецът не се е позовавал на стопанска непоносимост.

Съставът на ВКС констатира, че по силата на чл.9.1 от борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. претенциите, произтичащи или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на договора могат да се отнесат за решаване до посочения в клаузата арбитражен съд. Обстоятелствата, които биха обосновали евентуална стопанска непоносимост, не само не са били въведени в процеса пред арбитражния съд, но и същите не могат да се релевират в настоящото производство, тъй като прилагането на нормата на чл.307 ТЗ е 3 част от решаващата дейност на съда, разглеждащ спора. Неупражняването на защитни възражения или непредявяването на искове представлява процесуален пропуск на страната, който не може да се поправи в производството по отмяна на арбитражното решение. Ищецът цели да защити тезата, че след като арбитражният съд не разполага с правомощието да разгледа иск по чл.307 ТЗ, то без прилагане на последиците от стопанската непоносимост, произнасянето на арбитража е направено извън сключеното споразумение. Настоящият състав на І т.о. намира, че изложената правна конструкция не съответства на законовата уредба. Законодателят не е забранил сключването на арбитражно споразумение с предмет иск по чл.307 ТЗ, като изведеното в практиката на ВКС изключение е само за приватизационните договори на основание чл.32, ал.5 ЗПСК. Арбитражното споразумение може да не обхваща всички евентуални бъдещи спорове между страните, като това обстоятелство не обуславя извод за неговата недействителност. Следователно липсата на произнасяне от арбитражния съд по искания или възражения, които биха били от значение за решаването на спора, но не са били въведени от страната, не обосновава основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА.

Според клаузата на чл.19 от приложението – спецификация към договора същият се прекратява с изтичане на срока или при достигане на количествата или достигане на прогнозната стойност на поръчката, което от посочените събития настъпи първо. Предявеният пред арбитража иск е за пропуснати ползи от неизпълнение на договора, като арбитражният състав е обсъждал възражението на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за прекратяване на договора и е приел, че договорът не е прекратен на посоченото основание.

Съображенията на арбитражния съд са от значение за основателността на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение, поради което въпросът дали договорът е прекратен е от значение за решаване на материалноправния спор.

Този въпрос в случая не подлежи на проверка в производството по отмяна по чл.47 ЗМТА.

По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2, пр.2 ЗМТА - недействителност на арбитражното споразумение:

Ищецът поддържа, че липсва негово свободно волеизявление за включване в договорите на арбитражната клауза. Според ищеца Правилникът на „Софийска стокова борса“ АД задължава страните по борсовите договори да разрешават споровете си чрез Борсов арбитраж, което представлявало нарушение на чл.21, ал.1, т.4 ЗЗК.

Ответникът възразява, че при сключването на борсовия договор, съдържащ арбитражната клауза, ищецът е бил наясно със стандартните договори, предлагани от борсата и изборът е бил изцяло на негово разположение – дали да сключи договора и съответно - да дерогира арбитражната клауза.

Съставът на ВКС констатира, че с цитираната норма на ЗЗК е въведена 4 забрана в поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Посочената законова забрана не е относима към конкретния договор и избора на арбитражен съд. Ищецът в настоящото производство не се е позовал на недействителност на арбитражното споразумение в производство пред борсовия арбитраж, а с оглед на участието му в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства и явяване в арбитражно заседание, арбитражното споразумение се счита за сключено съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА. Следва да се посочи, че сключването на договори, които са били изготвени предварително, би обосновало неравноправност на клаузите им и обявяването им за нищожни, но това право по чл.146 ЗЗП е предоставено само на потребителите, каквото качество ищецът не притежава.

По основанията за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.6 и т.4 ЗМТА:

Ищецът е въвел твърдения за допуснати нарушения на Правилника на Борсовия арбитраж към „Софийска стокова борса“ АД: на чл.9, ал.1 – липсвал акт за избор, с който двамата, избрани от страните арбитри, избират председател на арбитражния състав; ищецът в арбитражното производство „Микс газ груп“ ООД не бил посочил в исковата молба арбитър, а след указания от секретаря на съда, каквото възможност правилникът не предвиждал, както и такива указания можели да се дават само с разпореждане на председателя на съда; на чл.12, ал.1 от правилника - липсвали волеизявления на арбитрите за приемане на избора и декларации за безпристрастност; ищецът в арбитражното производство не бил посочил заместник - арбитър; на 24, ал.2, изр.2 от правилника – липсвал акт на председателя на съдебния състав за насрочване на делото, както и съобщението за заседанието на съда било изпратено от секретаря; не е бил връчен списък на арбитрите, за да може да бъде направен избор; липсвал акт за образуване на арбитражното дело и държавната такса била заплатена на същата дата, на която е предявена исковата молба.