Решение № 679 от 25.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Враца, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420101198 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Н.

Н. А. срещу СУ „Мито Орозов“ при Затвора – гр.Враца с правно основание чл. 71 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация, основана на лично и обществено положение, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неравноправното третиране, изразяващи се в душевни болки и страдания, както и психологически тормоз, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 10.03.2023 година е попълнил образец – декларация, че желае да бъде включен в учебна дейност, като самостоятелна форма на обучение в СУ „Мито Орозов“ в 9 – ти клас през учебната 2023/2024 година. Получил отказ от ответника, като го уведомили, че не може да бъде включен в исканата от него форма на обучение.

Навежда твърдения, че е осъден на доживотен затвор, което наказание изтърпява в затвора – гр. Пазарджик, поради което за него е възможна единствено самостоятелна форма на обучение. Затвора – гр. Враца, обаче, предлагал само дневна форма на обучение на лишените от свобода.Твърди също, че СУ „Мито Орозов“ ежегодно приема лишени от свобода като ученици от всички затвори в Република България, поради което е нарушено равноправното третиране на лишените от свобода, защото предлага само дневна форма на обучение.

Посочва, че с тези действия на служителите на СУ „Мито Орозов“ му били нанесени неимуществени вреди – изразяващи се в душевни болки и страдания, както и психологически тормоз.Моли да бъде установена извършената спрямо него дискриминация и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от страна на ответника, който 1 счита, че предявените искове са неоснователни. Излага твърдения, че на 01.08.2023 г. е постъпило заявление от л.св. Н. Н. А., с което заявява своето желание да се обучава в СУ „Мито Орозов“ към Затвор гр. Враца в самостоятелна форма на обучение.

На основание Наредба № 10/2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, заповед № 252/20.03.2023 г. на Директора на училището за утвърждаване на училищен план-прием за учебната 2023/2024 г. и Правилник за дейността на училището за 2023/2024 г., Раздел II, Глава 1, чл. 8, формата на обучение в СУ „Мито Орозов“ е дневна.

Според Чл. 44. (1) от Наредба № 10 „Училищният план-прием за предстоящата учебна година се утвърждава със заповед на директора в срок до 30 март“.

Според Чл. 42. от ЗПУО / Закон за предучилищно училищно образование/ „Училищният план-прием се определя от директора въз основа на анализ на броя на учениците в населеното място, училищната мрежа, ДОС за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и съобразно информационната система и стратегията на общината . Според направения анализ за броя ученици, финансовото и кадрово обезпечаване за учебната година и наличието на професионално образование е взето решение за предоставяне само на дневна форма на обучение. Това решение е взето и на база обучение в професионални паралелки с прием след завършен VII клас, което предполага провеждане на практически часове и производствени практики.

Посочва се също, че лишеният от свобода - кандидат за ученик - е с доживотна присъда при строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор гр. Пазарджик. Поради тази причина в предходната учебна година Директора на училището поискал становището на Началника на затвор - гр. Враца за възможността Н. Н. да бъде включен в учебен процес във формата, която учебно заведение предлага, а именно дневна форма. В становището си Началникът на Затвор - гр. Враца посочил, че съгласно чл. 34 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода, утвърдени със Заповед № Л - 3020/2019 г-на ГД „ИН доживотно осъдените, настанени в зоната за повишена сигурност могат да бъдат включени в самостоятелна форма на обучение. Посочено е и че съгласно разпоредбата на чл.

33 от цитираните по-горе Правила, от компетенциите на ГД „ИН“ е и превода на настанените в МЛС. Този член гласи, че: „за да бъдат преведени в друг затвор за включване в учебната дейност, лишените от свобода трябва да отговарят на следните изисквания: да не са системни нарушители на дисциплината, установените правила и нормите в МЛС, както и да не са изолирани в единична килия без право на участие в колективни мероприятия към началото на учебната година.“

От становището е видно, че посоченото лице може да се обучава само в самостоятелна форма на обучение. Невъзможно е и включването в учебен процес на л.св. Н. Н. А., поради факта, че от VIII до XII клас се провежда професионално образование и обучение, което е специфично, изисква се работа в учебна зона - тип „опитно поле“, която се намира на територията на училището, която е извън корпуса на затвора и няма как на ученик в самостоятелна форма на обучение със специален режим на изтърпяване на наказание да бъдат провеждани специфичните за целта часове и практики. Ако Н. Н. А. бъде записан в IX клас, то той ще трябва да се яви на приравнителни изпити по специалността, което също предполага явяване на място в учебната зона. Изпити има и в процеса на обучение, както и производствена практика, която се провежда в базата на училищната сграда.

Жалбите на л.св. Н. Н. А. са многократни, включително и за допускане на дискриминация от страна на СУ „Мито Орозов“, като всички те са оставени без уважение.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Така предявените искове са с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр., като същите са допустими.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че ищеца изтърпява наказание „Доживотен затвор“ в Затвора – гр. Пазарджик.

Представено като доказателство по делото/л.49/ е и копие от заявление, депозирано от ищеца Н. Н. А. с дата 01.07.2023 година, изх. № 3014/18.07.2023 г. на Затвора – гр.

Пазарджик, адресирано до ответника, с което и поискано да бъде записан като ученик в 9 ти клас през учебната 2023/2024 година.Заявлението е постъпило и е входирано при ответника с вх. № 602/01.08.2023 година.

Видно е от приложената по делото /л.44-45/ заповед № 252/20.03.2023 г. на Директора на училището, че със същата е утвърден училищен план-прием при ответника за учебната 2023/2024 г.

Представено като доказателство по делото/ л.46-47 / е и копие от правилника за дейността на средно училище „Мито Орозов“ – гр. Враца. Видно е от същия, че на основание Наредба № 10/2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, както и заповед № 252/20.03.2023 г. на Директора на училището, за утвърждаване на училищен план-прием за учебната 2023/2024 г. и Правилник за дейността на училището за 2023/2024 г., Раздел II, Глава 1, чл. 8, формата на обучение в СУ „Мито Орозов“ е дневна.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, по следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.В ал.2 на същия член предвижда, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при установяването на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

3

Константна е практиката на ВКС, че с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 година, постановено по гр. д. № 3800/2008 година, решение № 115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 626/2012 година, решение № 62/19.06.2014 година, постановено по гр. д. № 3920/2013 година и решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

По силата на чл. 9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата размества доказателствената тежестта в производството по защита от дискриминация, като страната, която твърди , че е дискриминирана не трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване.

Достатъчно е само да бъдат установени факти, от които да може да бъде направено обосновано предположение за наличието на дискриминация. В този случай ответникът по иска ще трябва да установява при условията на пълно и главно доказване, че не е налице дискриминация. Обстоятелството, че едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от друго, само по себе си, не е основание да се предположи че е налице дискриминация.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cacac0f-631d-48b5-ae63-163480252dcf