Определение № 2906 от 22.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2906 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби с вх.№ 279883/29.06.2023 г., № 283957/21.08.2023 г. (и идентични с последната - № 283970/21.08.2023 г., № 283971/21.08.2023 г.), депозирани от Х. Т. И. чрез адв.С. И., против определение № 263902/23.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 1613/2021 г., с което е допълнено решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските. С определението е осъден Х. Т. И. да заплати на СРС сумата от 96 лева – разноски по делото, а с определение № 264508/14.08.2023 г., е оставена без уважение молба на Х. И. за допълване на решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските – за увеличаване на присъденото в полза на адвоката му възнаграждение.

В жалбите си И. излага пространни непрецизно формулирани доводи и възражения за неправилност на обжалваните актове. Сочи, че съдът неправилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответника без да е направено изрично искане от него. По отношение на претенцията за допълнително възнаграждение за представлявалия го адвокат поддържа, че то трябва да се определи от съда в размер на минимум 400 лева. Моли за отмяна на обжалваните актове.

Ответника и контролиращата страна в срока за отговор не са взели становище по жалбите.

1

Софийски Апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването. Подадени са срещу валидни и допустими съдебни актове и следва да се разгледат по същество.

При анализ на доводите и обжалваните актове САС прави следните изводи:

Производството пред СГС е приключило с решение № 264746 от 15.07.2021 г., с което е осъден Софийскиа районен съд, да заплати на основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ на Х. Т. И., сумата от 1 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде разгледано и решено гр.д. № 96196/2018 г. по описа на СРС, 165-ти състав, в разумен срок. Присъдени са законните лихви върху главницата от датата на предявяване на иска – 08.02.2021 г. до окончателното изплащане. За разликата до претендираните 25 050 лева искът е отхвърлен. С решението в полза на повереника на ищеца са присъдени разноски на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Според Наредба № 1/09.07.04 г. на ВАС при присъдена сума от 1000 лв. адвокатския хонорар възлиза 51.71 лв.

С постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 263902 от 23.06.2023 г., СГС е допълнил своето решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил Х. Т. И. да заплати на СРС сумата от 96 лева – разноски по делото, а с определение № 264508/14.08.2023 г. е оставил без уважение молба на Х. И. за допълване на решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение.

Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че на ответника в производството, с оглед отхвърлената част от иска, се дължат съразмерни разноски. Ответната страна има право на уреденото в чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за нея изход на делото – отхвърляне на исковата претенция. В случая ответникът в производството по делото – СРС, е представляван от юрисконсулт Нерезова, видно от приложеното пълномощно (л. 20). Исковата претенция е отхвърлена за разликата над 1 000 лева до търсените 25 050 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 вр. Ал. 3 от ГПК, юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в размер, който не може да надхвърля максималния такъв за 2 съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба препраща към реда за определяне на възнаграждения за предоставена правна помощ, съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 25, ал. 1 от НЗПП е предвидено, че за защита по дела с материален интерес възнаграждението се определя в размер от 100 лв. до 300 лв. Съблюдавайки разпоредбата, СГС е определил правилно дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответната страна - в размер на 96 лева.

Твърдението, че съдът е следвало да определи по-голямо възнаграждение на представлявалия го адвокат С. И. е основателно.

Съразмерно на уважената част от иска минимално дължимото възнаграждение в полза на адв. И. е 400 лв. и на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв следва да се увеличи със сумата 348.29 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263902 от 23.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 1613/2021 г., с което е допълнено решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил Х. Т. И. да заплати на СРС сумата от 96 лева – разноски по делото.

ОТМЕНЯ определение №264508/14.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1613/2021 г., с което е оставена без уважение молба на Х. И. за допълване на решение № 264746/15.07.2021 г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Софийския районен съд да заплати в полза на адвокат С. И. на основание чл. 38 ЗА допълнителен адвокатски хонорар в размер на 348.29 (триста четиридесет и осем, 0.29) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4