Решение № 176 от 07.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500749 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.

№ 271117/26.03.2021 г. на РС Бургас) на К. А. Д. от ***, против решение № 260430 от 11.03.2021 г. по гр.д.7989/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивницата срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, БУЛСТАТ: 129010164, за признаване за незаконосъобразно и за отмяна на наложеното на въззивницата със заповед № 1983к-1664/16.11.2020 г. дисциплинарно наказание „забележка”, и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. Твърди се, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, а по същество – и неправилно. На първо място се твърди, че съдът грубо е нарушил процесуалните правила и правото на защита на въззивницата, като е призовал същата чрез адв.Живко Бойчев, който не е бил упълномощен по делото, а не чрез единствено упълномощения от ищцата по делото адвокат – адв.Н.Славов, който освен всичко е посочен и като съдебен адрес за ищцата. Твърди се, че при това положение ищцата не е била редовно призована за делото, което е нарушило правото й на защита. Според въззивницата, това е основание за обезсилване на обжалваното решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав. На второ място се твърди, че обжалваното решение е нищожно, тъй като поради обстоятелството, че мотиви на 1 съда са изложени само досежно спазване на давностните срокове, но не и по съществото на спора, не може да се разбере волята на съда. Твърди се, че липсата на мотиви в съдебното решение е основание за неговата отмяна, тъй като прави невъзможно страната да се защити посредством обжалване на решението. Изложени са подробни съображения за основателност на предявения иск. Твърди се, че съдът не е обсъдил твърденията на ищцата за нарушаване на чл.189 КТ, съотв.за липсата на правилна преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение и за неговите евентуални последици за работодателя. Липсата на такава преценка е довела до неправилен извод по отношение съответствието на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание. Твърди се на следващо място, че съдът не е обсъдил твърденията на ищцата за нарушаване от страна на работодателя на принципа на добросъвестност по чл.8 от КТ, с което е допуснал поредно нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че първоинстанцинният съд, отново в нарушение на процесуалните правила, не е указал на ищцата, че тя носи тежестта за доказване на твърдяната от нея злоупотреба с право от страна на работодателя. По отношение на злоупотребата с право от страна на работодателя се твърди, че тя се изразява в това, че: работодателят е взел решение за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, преди да проведе дисциплинарната процедура; е налице опит за оказване на неправомерен натиск на ищцата, в случай, че продължи да търси правата си; отказан е полагащият се на ищцата отпуск по КТ за обучение; е налице тенденциозно отношение спрямо ищцата.

Твърди се, че съдът не е обсъдил твърдението на ищцата за само формално спазване на дисциплинарната процедура от страна на работодателя. Поддържа се твърдението за изтекла давност по чл.194 КТ, както и за липсата на извършени от ищцата дисциплинарни нарушения. Твърди се, че в случая работодателят не е спазил задълженията си по чл.228а КТ за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите; не е осигурил на ищцата условия за работа, поради което тя не носи вина за неизпълнение на възложените й задачи в пълен обем. На следващо място се твърди, че ищцата е наказана именно заради спазване от нея на установените от работодателя правила.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на ищцата, и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав. Евентуално се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са заявени искания по доказателствата.

Въззиваемата Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“МВР, е представила в законовия срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Оспорва се оплакването за нарушаване на процесуалните правила по отношение на призоваването на ищцата като се твърди, че тя е била призована чрез адв.Ж.Бойчев – посочен на първо място в исковата й молба като неин пълномощник.

Оспорва се твърдението във въззивната жалба за нищожност на обжалваното решение като се твърди, че в мотивите му последователно и непротиворечиво са разгледани всички 2 обстоятелства, подлежащи на обсъждане и преценка. Твърди се, че са неоснователни и недоказани оплакванията на въззивницата за несъразмерност на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение с оглед доказването в рамките на образуваната проверка на пет отделни нарушения на трудовата дисциплина и налагане на най-лекото дисциплинарно наказание. Оспорват се твърденията на въззивницата за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя. С твърдения за правилност и обоснованост на обжалваното решение се претендира неговото потвърждаване. Претендират се разноски – присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивницата К.Д. срещу въззиваемата ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, за отмяна на наложеното на въззивницата със заповед № 1983к1664/16.11.2020 г. на директора на ответната дирекция дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди се, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата по налагане на наказанието - не са поискани обяснения от ищцата по реда на чл.193 КТ, както и не е извършена преценката по чл.189 КТ на тежестта на нарушението, по-точно процедурата е спазена само формално.

Твърди се, че в отправената до ищцата Покана, с която са й поискани обяснения, се съдържат изявления и намеци, осъществяващи натиск върху ищцата и сдържащи заплаха за уволнение, които действия на работодателя представляват злоупотреба с право, както и лично и тенденциозно отношение от прекия ръководител. Твърди се, че е налице изтекла давност по чл.194 ГПК за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е изтекъл давностния срок от 2 месеца от откриването и 1 година от извършването за нарушението по т.2 от заповедта за наказание, което се твърди, че е извършено на 31.10.2019 г., изтекъл е давностният срок от 2 месеца от откриването за нарушението по т.3 от заповедта за наказание, което се твърди, че е извършено на 22.11.2019 г.; също, че е изтекъл е давностния срок от 2 месеца от откриването за нарушението по т.4 от заповедта за наказание, което се твърди, че е извършено на 15.06.2020 г.; изтекъл е давностния срок от 2 месеца от откриването за нарушението по т.5 от заповедта за наказание, което се твърди, че е извършено на 12.08.2020 г. На следващо място се твърди, че обжалваната заповед не отговоря на изискването на чл.195 КТ, тъй като в нея не са посочени нарушените законови текстове и текстовете на нарушените вътрешни актове, ако такива нарушения има, а са посочени единствено цифрови изражения. Сочи се още, че не е изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за работодателя и работещите за него и/или възникнала опасност от такива последици, като това е пропуск, който поставя съда в невъзможност да извърши преценка относно тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното наказание отговоря 3 на тежестта на извършеното или е несъразмерно. Твърди се, че устройствата за копиране на работодателя не са технически изправни и същите е следвало да бъдат извадени от употреба поради амортизацията им. Оспорва се, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения - твърди се, че ищцата не е успяла да изпълни в срок част от поставените задачи, заради техния голям обем и стара, неработеща, често отказваща да копира и сканира техника, тъй като работодателят не изпълнил вменените му по закон задължения, в това число да осигури нормални условия на работа.

Предявеният иск е с правно основание чл.357, ал.1, вр.чл.195, вр.чл.188, т.1 КТ.

Ответната ГДПБЗН - МВР е оспорила иска с писмен отговор в срока по по чл.131 ГПК. Излагат се твърдения, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл.126, т.4 и т. 7 от КТ. По-конкретно се твърди, че при извършена проверка от комисия, назначена със заповед на директора на ГДПБЗН-МВР на:

24.10.2019 г., 31.10.2019 г., 22.11.2019 г., 15.06.2020 г. и 12.08.2020 г., е установено, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в отказ за извършване на копирно-размножителни дейности на: 24.10.2019 г., 31.10.2019 г., 22.11.2019 г., 15.06.2020 г. и 12.08.2020 г. Сочи се, че отказ за извършване на възложените й задачи се установява и от саморъчно нанесеното от ищцата изявление върху писмо № 431р13547/07.08.2020 г.: „Отказвам да изпълня поставената резолюция поради некомпетентност!

К.Д. 12.08.2020 г. 09:25 ч.”. Оспорва се твърдението на ищцата, че обстоятелството, че „си върши работата повече от добре“ се установявало от многократното й награждаване, като в тази връзка се твърди, сочените от ищцата награди не са награди за лични индивидуални постижения, а суми изплащани в края на календарната година съгласно заповеди на министъра на вътрешните работи, касаещи целия състав на МВР и свързани с отчетната година. Излагат се твърдения, че след извършена проверка на 13.08.2020 г. на работното място на ищцата е констатирано, че същата не е изготвила необходимите копия, което е наложило гл.инспектор Николаев да възложи изпълнението на копирните дейности на други служители на Първа РСПБЗН - Бургас за да бъдат спазени сроковете по представяне на доказателства по текущите към онзи момент огромен брой дела за т.нар.„коефициент за извънреден труд” пред PC-Бургас. Оспорва се възражението за изтекла давност по смисъла на чл.194 от КТ, като се сочи, че ищцата е ползвала общо 16 работни дни - отпуск за временна неработоспособност и 32 работни дни - платен годишен отпуск, поради което не е налице хипотеза на изтекьл/предстоящ да изтече законово регламентиран едногодишен давностен срок от датата на извършване на деянието 24.10.2019 г., до 24.10.2020 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че обжалваното дисциплинарно наказание е наложено при спазване на законовата процедура, по-конкретно – на чл.193 КТ, в срока по чл.194, ал.1 КТ, а извършването от ищцата на дисциплинарните нарушения, описани в процесната Заповед на директора на ответната ГДПБЗН-МВР, е доказано. Ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски.

4

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на валидността на решението съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че обжалваното решение е нищожно, тъй като поради обстоятелството, че мотиви на съда са изложени само досежно спазване на давностните срокове, но не и по съществото на спора, не може да се разбере волята на съда. Съгласно трайната съдебна практика, нищожно е съдебното решение, когато поради абсолютната неразбираемост на решението не може да се установи волята на съда, т.е. абсолютно неразбираема следва да е волята на съда, изразена в диспозитива на решението. В случая от диспозитива на обжалваното решение волята на съда е разбираема– отхвърляне на предявения иск. Доколкото оплакването на въззивника е за неразбираемост на волята на съда поради липсата на мотиви по отношение на извършването на дисциплинарното нарушение, следва да се посочи, че съгласно съдебната практика, липсата на мотиви не води до нищожност на съдебното решение. Липсата на мотиви съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл.236, ал.2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. В този смисъл е Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д.