Определение № 142 от 30.11.2020, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. София , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: полк. Генко Д. Драгиев

Членове: полк. Свилен Р. Александров полк. Петьо С. Петков като разгледа докладваното от полк. Петьо С. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20206000600044 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 22 от 14 септември 2020 година по нохд № 99/2020 година на Военен съд – Пловдив състав на същия съд е отменил постановление от 21 август 2020 година на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 96 – Сл/2017 година. Върнал е делото на прокурора за правилно приложение на закона. Разпоредил се е и с веществените доказателства по делото.

Съдът е констатирал по същество липсата на мотиви в атакуваното постановление за прекратяване. Прокурорът се е задоволил единствено да преразкаже обясненията на обвиняемия старшина И., посочвайки че им дава вяра изцяло, както и на една група свидетелски показания, а именно на М., И., М., В., Ц., К. и С. И.. Първата инстанция е установила, запознавайки се с показанията на тази група свидетели, че в тях се говори за събития станали през 2016 и 2017 година, а не за инкриминирания период през 2013 година.

Свидетелката Ц. пък е разказала събития от 2003 година, очевидно нямащи нищо общо с тези през 2013 година. По нататък основната инстанция отбелязва, че показанията на свидетеля С. И. нямат отношение към станалото между свидетелката Р. П. и обвиняемия И., 1 доколкото действията между последните двама са се развивали в стая, различна от местонахождението на С. И.. Съдебно психиатричната и психологична експертиза, касаеща Р. П., обсъждала данни за нея към настоящия момент, а не към инкриминирания период.

Експертизата не е взела предвид приложения по делото медицински доклад за тази свидетелка (на л.л. 91 – 100 от том II на ДП), в който е отразено състоянието й към инкриминирания период от време. Това налага назначаването на допълнителна или повторна експертиза, която да даде отговори за състоянието на пострадалата към инкриминирания момент. Военният съд в Пловдив е констатирал, че показанията на Р. П. и тези на В. Б. не са съпоставени със съдебно-медицинската експертиза (на л.л. 70-77 от том IV-ти на ДП), която ги подкрепя. Нещо повече, тази експертиза изобщо не е обсъждана от прокурора. Дадени са указания и за допълнителен разпит на свидетелката П..

Определението е протестирано от прокурор при Пловдивската военноокръжна прокуратура.

Оспорва се правото на съда в това производство да дава указания на прокурора за събиране на нови доказателства. Твърди се, че постановлението на ВОП – Пловдив било ясно и точно мотивирано и не следвало да бъде отменяно.

Срещу определението на съда е постъпила жалба и от адвокат Стоян Янков – защитник на обвиняемия старшина П. И.. В жалбата се сочи, че е неправилен изводът на съда за липсата на мотиви и липсата на анализ на доказателствата. Прокурорът правилно бил дал вяра на показанията на едната група свидетели, които не били в никакви връзки с пострадалите, а втората група свидетели били техни роднини. Разказите на двете групи свидетели били противоречиви. Необоснован бил изводът на съда, че свидетелката П. нямало как да е възприела наличните белези по пениса на обвиняемия, освен ако не ги е видяла лично, понеже в комплекса където са живели всеки знаел всичко за останалите. Неправилно било по - нататък съдът да отдава значение на съдебно-медицинската експертиза посочена погоре, понеже нейното заключение се отнасяло за абсолютно всеки мъж на планетата.

Ненужен бил допълнителен разпит на П. относно обстоятелството възприела ли е наличието на дефект в уринарния отвор на обвиняемия И. и това създало ли е у нея неприязненост от действията му. Не било ясно каква е връзката на дефекта с твърдените действия на обвиняемия И.. Необоснован бил и изводът на съда, че показанията на свидетеля С. И. нямали отношение към случилото се. Напротив, те имали значение за обективната истина, доколкото се твърди той също да е бил събличан гол от баща си пред пострадалите.

За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 ал. 1, във връзка с чл. 243 ал. 8 от НПК.

Обвиняемият старшина П. С. И. от в.ф. ….. – …. е обвинен в това, че в периода 25.06.2013 година – началото на месец септември 2013 година, на четири пъти, при продължавано престъпление, в село …, област П., извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на малолетните В. И. Б. и Р.

С. П., и двете от град П., заедно и поотделно – престъпление по чл. 149 ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, 2 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържа преразказ на показанията на двете пострадали момичета – В. Б. и Р. П., както и преразказ на заключенията на техническата експертиза, на съдебно-медицинската експертиза на живо лице – обвиняемия П. С. И., на повторните комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на В. Б., на Р. П. и на обвиняемия И.. На предпоследната страница на постановлението прокурорът е написал, че показанията на свидетелите С. М., И. И., Й.

М., Б. В., М. Ц., С. И. и Б. К. не подкрепяли обвинителната теза. Показанията им били последователни, вътрешно непротиворечиви и логични.

Такъв един извод е голословен, понеже липсва какъвто и да било анализ на тези показания.

Ако прокурорът беше обсъдил обстоятелствата, съдържащи се в показанията на тези свидетели, щеше да констатира, че те говорят за факти станали през 2016 и 2017 година.

Тогава се били скарали обвиняемият П. И. и семейство П.. Това обаче няма нищо общо с инкриминираните събития от лятото на 2013 година. Тези свидетели не са очевидци на разказаните събития от двете пострадали момичета, не възпроизвеждат техни твърдения пред други лица, нито в тях се съдържат данни за факти, случили се непосредствено преди или след събитията, описвани от Б. и П.. Ето защо показанията на посочената група свидетели не могат да опровергаят показанията на двете пострадали момичета, на техните родители и на лицата, оказвали им психологическа помощ.

В следващия абзац прокурорът е написал, че показанията на В. Б., Р. П., на техните родители и на психолозите работили с тях, подкрепяли обвинителната теза, но не ги кредитирал, понеже от тези показания не можело да се направи категоричен извод относно изпълнителното деяние. Подобен извод също е голословен, доколкото в постановлението не се съдържа анализ на конкретните факти, за които двете момичета говорят, както и дали тези факти са подкрепени от други доказателствени източници – например посочената в определението на основния съд съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не е коментирано от военния прокурор.

Поради изложеното изводът на основния съд, че липсват въобще мотиви в постановлението за прекратяване е правилен. Преразказът на свидетелски показания и на заключенията на експертизи, без анализ на конкретни факти и обстоятелства съдържащи се в тях и без съпоставянето им с данни от другите доказателствени източници, не представлява обсъждане на доказателствата и е приравнено на липса на мотиви. В този смисъл законосъобразно се е произнесъл Пловдивският военен съд.

В конкретния случай, в прокурорското постановление липсва и фактическата обстановка, която прокурорът е приел за установена. Ако той приема за установена фактическата обстановка изложена от пострадалите Б. и П., понеже друга не е описана в постановлението, то тогава не е ясно защо се прекратява наказателното производство. В този смисъл 3 постановлението е вътрешно противоречиво и логически неиздържано.

Досежно дадените указания за извършване на нови процесуално-следствени действия, то те са насочени към допълване на делото с факти и обстоятелства, които ще допринесат за оценката на отделните доказателствени източници и съпоставянето помежду им. В този смисъл тези указания следва да бъдат изпълнени.

Предвид изложеното, обжалваното определение на Военен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено.

По тези съображения и на основание чл.345 ал. 1 от НПК ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22 от 14 септември 2020 година по нохд № 99/2020 година на Военен съд – Пловдив, с което състав на същия съд е отменил постановление от 21 август 2020 година на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 96 – Сл/2017 година и е ВЪРНАЛ ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА със задължителни указания по приложението на закона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4