Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 493 от 16.05.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 48/2026
Вид
Решение № 493
Подписан
16.05.2026
Състав
Ваня Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Стара Загора, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20265530100048 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 912164/12.12.2022 г., както и евентуален иск за нищожност на клаузата за неустойка от същия договор. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 80,00 лв. представляваща надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 912164/12.12.2022 г., при евентуалност заплащане на сумата от 50,00 лв. представляваща недължимо платена неустойка по договора.

Ищецът Ц. С. твърди в исковата си молба, че е сключил Договор за кредит от 12.12.2022г. с ответника „Стик - кредит“ АД. Съгласно договора ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1374.89 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПР от 42.58 %, както и ГЛП от 36 %, при срок на кредита от 3 месеца. Съгласно чл. 27, ал.1 от договора било предвидено, в случай че ищецът не предостави допълнително обезпечение, да дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В тази връзка, дължал неустойка в размер на 311.63 лева, добавена към дължимата главница и лихва, видно от предоставения погасителен план към договор за кредит №912164/12.12.2022г. Ищецът погасил предсрочно Договор за кредит №912164/12.12.2022г., като заплатил по договора сумата в размер на 1080 лева.

Намира сключения договор за недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за 1 прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г, бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г, била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР.

Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Тези съставни елементи обаче, както се сочело и по-горе, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. В процесния договор е налице неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Наред с това процесният договор за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез неустойка не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит се сочел ГПР, но чрез включването на 2 възнаграждението за несутойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят се въвеждал в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неутойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г, следвало да се прогласи за недействителен.

Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно било прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато бил нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл сочи практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г, определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай.

Сочи, че неустойката по Договор за кредит била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, което водело до нищоцност на неустойката по настоящия договор.

Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна 3 оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.

С неустойката по Договор за кредит № 912164 / 12.12.2022 г., в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорените клаузи щяла до доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Цитира практика.

Искането до съда е да постанови решение, с което:

- да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, т.9, т.10, т. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, да обяви за нищожна неустойката по Договор за кредит № 912164 / 12.12.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

- на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 80 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.12.2025г./, до окончателното изплащане на сумата; в условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит от 12.12.2022г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.12.2025г./до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в която заявява, че счита исковата молба за недопустима и неоснователна

Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като твърди, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, даже напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 4 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който е сключен процесния договор.

Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Разяснява действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора.