Решение № 1619 от 23.10.2026, Административен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1619

Видин, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

БОРИС БОРИСОВ

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ канд № 20267070600473 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Ц. В. А. от гр. Видин, чрез пълн. адв. Л. М. от АК-Видин, против решение № 97/30.03.2026 г., постановено по АНД № 138/2026 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 321/05.09.2025 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева/153,39 евро, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за нарушение по чл.109, ал.1 от ЗГ.

В жалбата се развиват съображения за това, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението, както и потвърденото с него НП. Претендират се направените разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не взема становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, не вземат становище по касационната жалба и не изпращат процесуален представител.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на касатора и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на имот с идентификатор № ***, отдел 64, подотдел „г” в землището на с. Делейна, общ. Брегово, обл. Видин, собственост на физически лица, били установени около 70 бр. неотсечени маркирани дървета. Установено било при документална проверка, че касаторът, в качеството на лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал позволително за сеч № 0814717/06.04.2025 г. за гореописания имот, като в последствие изготвения протокол за освидетелстване на сечището от 01.05.2025 г. вписал, че в имота няма неотсечени маркирани стъбла.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН сериен № 0112869/12.06.2025 г., по който уличеният не направил възражения. Въз основа на установените факти било издадено процесното пред ВРС постановление.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са събрани безспорни писмени и гласни доказателства за осъществяването на процесното деяние от обективна и субективна страна, както и за авторството му. Приел още, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения, а наложеното наказание е справедливо, като определено в минималния нормативно установен размер и в съответствие с изискванията по чл.27 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Правилно съставът на ВРС е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, деянието е описано в достатъчно конкретна степен, като са посочени времето, мястото и начина на осъществяването му и доказателствата, които обуславят отговорността на уличеното лице, като не е накърнено правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения в хода на административно наказателното и на съдебното производство. Правилно е установена фактическата обстановка и е приложен относимия материален закон, като не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които биха довели до накърняване правото на защита на нарушителя, да разбере в какво конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства. Не намира опора в доказателствения материал по преписката твърдението на защитата за неяснота в описанието на процесното деяние и необсъждане на твърдения в жалбата, инициирала първоинстанционното производство, което е довело до накърняване процесуалните права на уличения.

Съдът констатира, че въззивния състав е приел изрично в мотивите на атакувания акт, че съдът не споделя тезата на процесуалния представител на оспорващия, че в случая са допуснати процесуални пропуски, довели до опорочаване на административно-наказателното производство, поради което не е основателно твърдението, че ВРС не е обсъдил възражението за незапознаване на жалбоподателя с всички доказателства, въз основа на които е ангажирана отговорността му.

Във връзка с искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, направено с въззивната жалба, съдът констатира, че в проведеното открито съдебно заседание през ВРС процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че няма други доказателствени искания, поради което съставът на съда не е допуснал нарушение, като не се е произнесъл по това искане. Не са ограничени процесуалните права на лицето. Следва да се посочи още, че искане за съдебно-техническа експертиза с идентичен предмет е направено и с касационната жалба, но в подадената непосредствено преди проведеното съдебно заседание молба от пълномощника на касатора се заявява изрично, че няма да се сочат други доказателства. В действителност в касационното производство не се допускат други освен писмени доказателства, предвид разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК, поради което това доказателствено искане така или иначе щеше да бъде отхвърлено.

Необсъждането от страна на наказващия орган приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая не представлява съществено нарушение, на първо място защото липсва пречка това да бъде направено и на по-късен етап от производството, а на следващо място, тъй като се касае за евентуално нарушение, допуснато по повод издаване на НП, което не е предмет на настоящето касационно производство, което изследва дейността на първоинстанционния съд по разглеждане на правния спор и постановения съдебен акт по същество, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН спрямо касатора, предвид естеството на деянието и на субекта на нарушението, както и естеството на засегнатите от процесното нарушение обществени отношения, отличаващи се с висока степен на обществена важност и засягащи широк кръг от екологични, икономически и правни въпроси.

При постановяване на съдебния акт на ВРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/30.03.2026 г., постановено по АНД № 138/2026 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 321/05.09.2025 г. на директор на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�