Решение № 1537 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110103790 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Столична община, П. Н. Д. и Н. Г. С., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: Столична община – 2/4, а П. Н. Д. и Н. Г. С. – по 1/4 от следните суми: 1051,18 евро (2055,92 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул.

„И.н Р.“ **** вх. „А“, ет. 1, ап. 1, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.01.2023 г. до изплащане на вземането;

188,84 евро (369,33 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.; 31,34 евро (48,83 лв.), представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 25.01.2023 г. до изплащане на вземането; 5,66 евро (11,07 лв.) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ищецът доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „И.н Р.“ **** вх. „А“, ет. 1, ап. 1, която не била заплатена от потребителите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което последните изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Столична община, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба. Излага съображения, поради които счита, че не разполага с пасивна 1 процесуална легитимация по отношение на предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД искове.

Счита, че процесните суми се дължат от Н. С.. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците П. Н. Д. и Н. Г. С., чрез назначения им особен представител – адв. Р., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да са собственици или ползватели на процесния имот. Считат, че предявените искове са погасени по давност. Оспорват потреблението и количеството на доставена от дружеството топлинна енергия, съответстващо на претендираната сума за главница, както и извършването на услугата за дялово разпределение в сградата. Оспорват общите топломери на сградата да са преминали периодичен метрологичен контрол, както и въвеждането на абонатната станция в експлоатация. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират разноски.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е изразило становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1,95583 лева за 1 евро.

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда.

Предвид гореизложеното с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2026 г., настоящият съдебен състав е обявил, че посочените в проекта за доклад суми се считат превалутирани по официалния фиксиран валутен курс на лева към еврото.

2

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е представен окончателен разпределителен протокол от 31.03.1985 г. на проведено общо събрание на член кооператорите от ЖСК „Енергетик“, гр. С., ул. „И.н Р.“ **** м. Б., в т. 1 от който е посочено, че апартаментите, мазетата, таваните и гаражите в сградата се разпределят, както следва: Г. А. Д. – ½ и Н.К.П. – ½ ид.ч. получават в дял и придобИ.т право на собственост върху процесния Апартамент № 1, находящ се в гр. С., ул.

„И.н Р.“ **** вх. „А“, ет. 1.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище (апартамент), построено върху държавно място от ЖСК „Енергетик“ № ***, том V, дело № ****/****. от 26.02.1986 г., се установява, че на посочената дата Н.К.П. придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния Апартамент № 1, находящ се в гр. С., ул. „И.н Р.“ **** вх. „А“, ет. 1.

От представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот ****, том XIV, от ******* г., се установява, че на посочената дата Н.К.П. прехвърлила на А. П. С. и съпруга й Н. Г. С. собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент № 1, находящ се в гр. С., ул. „И.н Р.“ **** вх. „А“, ет. 1, в замяна на което А. П. С. и Н. Г. С. прехвърлили от своя страна на Н.К.П. единствения си жилищен имот, придобит по време на брака им, а именно: апартамент № 76, находящ се в гр. С., ж.к. „К.П.“, бл. „Е“, вх. „Г“, ет. 3.

От доказателствата по делото се установява, че Г. А. Д. е починал на 20.08.1986 г. със семейно положение „разведен“, без деца и без данни за родители, братя и сестри. Съгласно действащата към датата на смъртта на Г. Д. разпоредба на чл. 11 ЗН (обн. - ДВ, бр. 22 от 1949 г.), когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата. Ето защо ответникът Столична община не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на суми за потребена топлинна енергия.

От представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на партида (л.12-13 от делото), се установява, че на 17.09.1997 г. А. П. С. отправила искане до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 2 члена.

От доказателствата по делото се установява, че А. П. С. е починала на 12.01.2020 г. и към тази дата семейното й положение е било „разведена, пореден брак 1“, като е оставила за наследник по закон своята дъщеря П. Н. Д.. Ето защо, при съобразяване на обстоятелството, че сключеният между А. П. С. и Н. Г. С. граждански брак е бил прекратен, следва да се 3 приеме, че Н. Г. С. е собственик на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот на основание Нотариален акт за замяна на недвижим имот ****, том XIV, от ******* г., а П. Н. Д. е наследила притежаваната от А. П. С. ¼ от имота по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците Н. Г. С. и П. Н. Д. са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.

По отношение на Столична община ищецът не е представил надлежни доказателства за наличие на облигационно правоотношение, поради което при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените срещу Столична община искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че Н. Г. С. и П. Н. Д. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците Н.