Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 603 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14021/2025
Вид
Решение № 603
Подписан
28.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Стоян Стоянов Петров, Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100514021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. Д. Г. срещу действия на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по изпълнително дело № 20258510403060, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банковите сметки на В. Д. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху изплащаната пенсия от Националния осигурителен институт.

В жалбата се поддържа, че на 07.11.2025 г. длъжникът Г. е установила, че е наложен запор на банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, по която постъпвала пенсия за осигурителен стаж и възраст, която била несеквестируема, поради което намира действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху пенсията й за незаконосъобразни. С посочените съображения се иска наложеният запор върху пенсията на длъжника да бъде вдигнат.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, в които се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Взискателят „Сити Кеш“ ООД не е подал възражение срещу жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, при представен документ за внесена държавна такса 1 в необходимия размер, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Действително, срещу длъжника В. Г. по молба на взискателя „Сити Кеш“ ООД е образувано изпълнително дело № 20258510403060 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, като по същото е наложен запор върху получавана от длъжника пенсия от НОИ, както и върху всички сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Установено е, че по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД длъжникът получава само пенсия.

Следва обаче да се посочи, че запорът върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, където получава пенсия, е вдигнат, съгласно съобщение за вдигане на запор с изх. № 64983/12.11.2025 г.

На следващо място, разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният върху пенсията запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.

Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение.

При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част - тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК.

В случая в запорните съобщения до НОИ и до „Уникредит Булбанк“ АД изрично е указано удръжките да се правят при спазване на разпоредбите на чл.

446, респ. чл. 446а ГПК. Същевременно по изпълнителното дело няма данни да са постъпвали несеквестируеми суми, поради което следва да се приеме, че третите задължени лица и ЧСИ зачитат несеквестируемата част от пенсията, респективно не е насочвано изпълнение срещу несеквестируеми доходи на длъжника. Както се посочи и по-горе, запорът на несеквестируемо вземане не забранява на третото задължено лице да го изплаща на длъжника. Следва да се посочи още, че при евентуално постъпване по сметка на длъжника на други секвестируеми доходи, респективно при увеличаване на пенсията му над размера на минималната работна заплата съдебният изпълнител има основание да прави съответните удръжки.

Предвид всичко гореизложено, жалбата следва да се остави без уважение.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. Д. Г. срещу действия на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по изпълнително дело № 20258510403060, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банковите сметки на В. Д. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху изплащаната пенсия от Националния осигурителен институт.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3