Решение № 2175 от 07.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2175 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330119170 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 от ЗЗД и насрещни обективно съединени евентуални искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Е. Е. от гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 481, 72 лева по чл.18, ал.1 от сключения между страните онлайн Договор за потребителски кредит № *************/**************г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Кредирект” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. От своя страна, с предявените обективно съединени евентуални насрещни искове, ответникът, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, моли съдът да осъди ищеца по основния иск да му заплати сумата 1 000 лева, представляваща дължима главница по сключения между страните онлайн Договор за потребителски кредит № ******************/************г., заедно със законната лихва, а, ако съдът отхвърли този 1 насрещен иск - да осъди ищеца по основния иск да му заплати сумата 1 000 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по сключения между страните онлайн Договор за потребителски кредит № ***********/****************г., заедно със законната лихва, по изложените в насрещната искова молба съображения. Претендира разноски, като моли съдът да извърши прихващане на разноските, ако присъди разноски в полза и на двете страни. Прави възражение за недължимост на пълномощника на ищеца по основната искова молба на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Ищецът по основната искова молба, в качеството й на ответник по насрещната искова молба, оспорва предявените при условията на евентуалност насрещни искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******************/*************г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 1 000 лева, платими на ченири равни месечни вноски, считано от 25.06.2024 г., като в чл.18, ал.1 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в двудневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 481, 72 лева.

Съдът намира, че така уговорената неустойка не противоречи на принципа на добрите нрави, не заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, не накърнява договорното равноправие между страните и не нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит – доколкото уговореният й размер не води до значително надвишаване (над 50%) на ГПР спрямо отпуснатия кредит в размер на 1 000 лева.

Както се установява от представените от ответника Справки за заплатените от ищеца суми по Договора (л.24 – л.26 от делото), П. Е. не заплатил на ответника никакви суми за погасяване на получения кредит в размер на 1 000 лева – поради което съдът намира, че предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 20.12.2024 г. – датата на подаване на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 532, 90 лева – платени ДТ (включително и за изготвяне на преписи от отговора на исковата молба, насрещната искова молба и приложените към тях писмени доказателства) и адвокатско възнаграждение с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на отхвърления иск и на 2 уважения насрещен иск, съдът намира, че направеното от ищца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Е. Е., ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„***************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “****************” № ***, адв. С. Н., против „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ********************* Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „“***************, № ***, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., иск с правно основание чл.26 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 481, 72 лева по чл.18, ал.1 от сключения между страните онлайн Договор за потребителски кредит № *****************/***************г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П. Е. Е., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредирект“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, СУМАТА 1 000 лева, представляваща дължима главница по сключения между страните онлайн Договор за потребителски кредит № **********/**************г., ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2024 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 532, 90 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3