Решение № 488 от 20.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. ************, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ************, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630101057 по описа за 2025 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ГПК, съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Ищцата П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42 е предявила срещу ответното дружество

,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 20.03.2023 г.,предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110 лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит; осъдителен иск за заплащане на сумата от 110 лв., с която ответното дружество неоснователно се обогатило за сметка на ищцата по нищожната клауза.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се излагат пространни съображения от ответника. Моли съда да отхвърли 1 иска, като неоснователен и недоказан, като претендира деловодни разноски.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледани по същество, съдът намира: установителният иск е основателен, а осъдителният- неоснователен, като погасен в хода на делото.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Видно от приобщените писмени доказателства, между страните

П. П. П., ЕГН ********** и ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 бил сключен

Договор за потребителски кредит № 0L00099705 от

25.06.2024 г. при следните параметри на кредита:

-Сума по кредита-500лв. предоставен кредит;

-Вид на кредита-потребителски;

- Лихвен процент- 0%‘;

- Годишен процент на разходите- 0 %;

-Такса експресно разглеждане- 110 лв.;

-Срок на кредита- 30 дни;

-Обща дължима сума по кредита- 610 лв.;

Процесната такса от 110 лв. за експресно разглеждане съдът безспорно намира за неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като с нея се цели единствено неоснователно обогатяване на **********ра за сметка на длъжника, възползвайки се от моментното затруднено финансово положение на последния. Срещу таксата липсва каквато и да е реална услуга от страна на **********ра, като това единствено представлява начин за неправомерно оскъпяване на кредита, което представлява т.нар. скрит разход.

Освен горното, съдът намира, че реално е налице признаване на иска от страна на ответника, тъй като в хода на делото е приложена разписка зa върната в полза на ищцата сума от 110 лв., което обаче, тъй като е станало в хода на делото е дало повод за завеждането му, както и правен интерес от водене на производството.

Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая, ответното дружество безспорно е получило сумата от 110 лв. за такса експресно разглеждане по нищожна клауза, т.е. при първоначална липса на основание, неоснователно се е обогатило за сметка на ищцата, предвид което дължи връщане на сумата на 2

**********получателя. Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК обаче, съдът следва да съобрази и фактите, настъпили след завеждане на делото. Видно е от приложената на л. 36 от делото разписка, че ответното дружество е заплатило в полза на П. П. П. сумата от 476,56 лв.- надвнесени суми по кредита, т.е. вземането от 110 лв. като погасено в момента е недължимо.

Не са налице обаче предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на деловодните разноски на ищеца, тъй като плащането е станало в хода на делото, а не преди подаване на исковата молба на дата 22.04.2025 г., предвид което и на общо основание по чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да й се заплатят деловодните разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. Сторените от ищцата деловодни разноски са в общ размер от 103 лв.- за внесени държавни такси.

Предвид гореизложеното, установителняит иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване от съда, а осъдителният следва да се отхвърли, като погасен в хода на делото.

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. при този изход на делото, в полза на пълномощника на ищцата-адв. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адв. защита в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата- 480 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК , вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата от сключения между страните: П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42 и ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 Договор за потребителски кредит № 0L00099705 от 25.06.2024 г. предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110 лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

3

ОТХВЪРЛЯ като погасен в хода на делото предявеният от П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42 срещу ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за заплащане на сумата от 110 лв.- платена сума при изначална липса на основание за такса експресно разглеждане на кредита, с която сума дружеството неоснователно се обогатило за сметка на ищцата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК

,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42 сумата от 103 лв.- деловодни разноски за внесени държавни такси.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв .

,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.

Г., вписан в АК-****** с № 1900017355 със служебен адрес:гр.***********н, ул.,,*******‘‘, ет.4, офис № 30 сумата от 480 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд************ в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ************: _______________________ 4