Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 12.04.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 3/2022
Вид
Решение № 46
Подписан
12.04.2023
Състав
Павел Александров Ханджиев, Десислава Динкова Щерева, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.на Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500003 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби на ЗАД“А.“ АД, представлявано от юрисконсулт М., и Г. И. И. от с.В., обл.Ямбол, ЕГН

**********, представляван от адв.М., против решение № 260041 от

11.08.2021 г. по т.д № 80/2019 г. на ЯОС, поправено с решение №260044/14.09.2021 год., с което ЗАД“А.“ АД е осъдено да заплати на Г. И.

И. сумата от 28800 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018 година, причинено виновно от водача на застраховано при дружеството моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А3“ с регистрационен № ********, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 07.02.2019 година до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер на обезщетението от 100 000 лв., както и за искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 07.11.2018 година до 06.02.2019 година претенциите са отхвърлени.

Въззивникът-ответник ЗАД“А.“ АД обжалва решението в частта, в която претенциите са уважени, както и в частта за разноските.

Обжалва решението като недопустимо, доколкото е постановено при наличието на предпоставки за спиране на производството на осн.чл.229 ал.1 1 т.4 от ГПК, предвид представените доказателства за образуване на наказателно производство спрямо водача на лек автомобил „Ауди А3“ с регистрационен № ******** Д. З. Д.. Прави искане за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното с окончателен акт. Решението се обжалва и като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Моли се за отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло с присъждане на сторените разноски. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач, което да се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на процесното произшествие и вредите. Заявява се, че твърдяния от страна на ищеца механизъм на настъпване на произшествието е останал недоказан, а от друга страна е оборена презумпцията за вина на застрахования водач, поради което не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Сочи се, че единствена причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на пътното превозно средство с животинска тяга И. А. - пътното превозно средство с животинска тяга се е движило в пътен участък, в който е било забранено движението на този вид превозни средства, то не е било боядисано, не само в контрастен цвят, а изобщо, не е било обозначено с тяло, излъчващо бяла светлина и/или светлоотразителни елементи съобразно изискването на член 71 и 72 от Закона за движение по пътищата, а произшествието настъпило в тъмната част на денонощието. С оглед на това, според въззивника-ответник, не само водачът на лекия автомобил не е в имал възможност да възприеме и съответно да реагира своевременно на наличието на това абсолютно непредвидимо препятствие на пътя, а и всеки друг участник в движението по пътищата.

Поддържа се, че поведението на водача на ППС с животинска тяга е единствената причина за настъпване на произшествието и вредите, както и че водачът на лекия автомобил няма вина. Сочи се, че Д. Д. е бил поставен в ситуация, която не е могъл да избегне, и е налице случайно деяние. От събраните доказателства се установява, че към момента, в който водачът Д. е имал възможност да възприеме неосветената и несигнализира на каруца на пътя, той се е намирал на такова разстояние от мястото на настъпване на удара, че не е имал възможност да предотврати настъпването му, въпреки че е предприел спиране.

2

В жалбата се оспорват и твърдените неимуществени вреди. Заявява се, че дори и да се намират в причинна връзка с процесното събитие, определения размер на обезщетението е силно завишен и не кореспондира със събраните доказателства и търпените от ищеца болки и страдания. Поддържа се, че според съдебно-медицинската експертиза и изложеното от вещото лице в откритото съдебно заседание, ищецът е бил подложен на консервативно лечение, продължило 15 дни. Уврежданията на ищеца са били съпроводени с изпитването на силни болки и страдания, голяма част от които постепенно с времето и напредването на възстановителния процес са намалявали по интензитет и към настоящия момент той е напълно възстановен от получените травматични увреждания. Твърди се, че свидетелските показания следва да бъдат ценени през призмата на чл.172 от ГПК, доколкото всички разпитани свидетели са роднини на пострадалия. Поддържа се, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 36 000 лв. е силно завишен и не кореспондира с разпоредбата на член 52 от ЗЗД. Заявява се, че следва да бъде отчетено обстоятелството за заявени претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и от водача на ППС с животинска тяга и останалите пътници в каруцата, които към настоящия момент са в съдебни производства и са висящи.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия, но според въззивника-ответник от въззивната инстанция следва да бъде отчетен много по-голям, преимуществен принос.

Моли се решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност, ако бъдат счетени за основателни, размерът на обезщетението да бъде намален, като се вземе предвид преимуществения принос на пострадалия за настъпване на вредите, както и този на водача на ППС с животинска тяга. Моли се да бъде взето предвид възражението, че застрахователят не дължи лихва от 07.02.2019 год., а от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по претенцията, както и че не дължи лихва за периода от 13.03.2020 год. до 15.07.2020 год. на осн.чл.6 от ЗМДВИП.

В срока по чл.263 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от Г. И. И., с която обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 28 800 3 лв. до 60 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 07.11.2018 година до 06.02.2019 година и в частта за разноските. Решението се обжалва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика по приложение на чл. 52 от ЗЗД и чл.51 алинея 2 от ЗЗД. Твърди се че, първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен болките, страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и състояния, които е претърпял и продължава да търпи въззивника-ищец от причинените му физически увреждания, не е съобразил животозастрашаващия характер на получените увреждания, както и факта, че пострадалият и към настоящия момент не е възстановен напълно. Сочи се, че искът е уважен в занижен размер, който не съответства на претърпените от пострадалия вреди и е в противоречие с принципа на справедливостта. Заявява се, че механизмът на процесното произшествие и вината на водача за процесната злополука са безспорно доказани от изготвените и приети по делото експертизи, както и от разпитаните свидетели-очевидци, в това число и виновния водач. Заявява се, че от допълнителната авто-техническа експертиза е установена технически безопасната и съобразена скорост, при която е следвало да се движи лекия автомобил на къси светлини, а именно 67 км/час, докато в случая Д. се движел с 88 км/час. От така приетото се установява, че с поведението си водачът е нарушил разпоредбата на член 20 алинея 2 от Закона за движение по пътищата. Поради обстоятелството, че движението се е осъществявало в нощни условия, при осветеност на фаровете на автомобила, на извънградски път, водачът е следвало да избере такава скорост съобразно ограничената си видимост, определена от фаровете му, която да му позволява да спре пред всяко препятствие на пътя. Вместо това, водачът е избрал да се движи със значително по-висока скорост, която не е била технически правилната, предвид на това, че не е могъл да спре в зоната на осветеност на фаровете.

Поддържа се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.

Заявява се, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е обусловило постановяване на неправилно решение. Не е била допусната съдебно4 психологическа експертиза и така е останала неизяснена фактическата обстановка и получените психологически травми.

Поддържа се, че неправилно и в противоречие с установената практика съдът е определил съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 20%. Заявява се, че доводите за съпричиняване на останали напълно недоказани. Сочи се, че спазването на изискването за оборудване на ППС с животинска тяга със светлоотразителни елементи е вменено като задължение на водача. В случай, че лице пътува в ППС с животинска тяга, което не е оборудвано със светлоотразителни елементи, то същото е резултат от противоправното поведение на водача и не е налице принос на пострадали за възникване или за увеличаване на вредите. Не може да се презумира, че други лица, извън водача, са знаели как е оборудвана каруцата и по какъв начин е следвало да бъде оборудвана. При евентуален извод, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение на разпоредбата на член 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, според въззивника-ищец ЯОС неправилно е определил процента на съпричиняване, като не е съобразил конкретната степен на приноса му за настъпване на вредите. Заявява се, че виновния водач на автомобила в качеството си на участник в движението е допуснал много повече по брой и по тежест нарушения, както и че извършените от него нарушения са основната причина за настъпване на произшествието.

Депозиран е отговор от ЗАД“А.“, с който се изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Третото лице-помагач не е депозирало отговори на въззивните жалби.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, взе предвид следното:

Предявеният иск пред Окръжен съд Ямбол е с правно основание чл.

432 ал.1 КЗ. Производството е образувано по искова молба от Г. И. И., действащ към онзи момент със съгласието на баща си И. И., против ЗАД“А.“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания в резултат на ПТП от 22.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на събитието до окончателното изплащане, като в хода на делото претенцията за присъждане на лихва е изменена, с начален момент 5 от датата на депозиране на извънсъдебната претенция до застрахователя.

Ищецът е поддържал, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на застрахован при ответника лек автомобил, са му били причинени телесни увреждания – множество контузни рани и разкъсно-контузни рани на лицето, със загуба на съзнанието, с окончателна диагноза от лечебното заведение Фрактура крании; Контузио церебри. Контузио капитис.

В отговора си ЗАД“А.“ АД е поддържал, че водачът на лекия автомобил няма вина за произшествието, че липсва причинно-следствена връзка между последното и вредите, оспорил е настъпването на вредоносните последици и размера на претендираното обезщетение и е въвел е защитно възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е заел, че водачът на превозното средство с животинска тяга е употребил алкохол, че самият пострадал е бил под въздействието на алкохол, който е допринесъл за загуба на равновесие, че е предприел пътуване в каруца, която не е била снабдена със светлоотразителни елементи, нито е имал такива елементи по облеклото си, и накрая – че въпреки броя на лицата се е качил като пътник в каруцата.