Определение № 465 от 27.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. ХАСКОВО, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20255600600566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П. от АК – Хасково, защитник на подсъдимия Д. Д. Д. от гр.Д. против протоколно определение № 252/26.06.2025г. постановено по НОХД №69/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което съдът по реда чл.306 ал.1 т.1 от НПК, на осн.чл.343 б ал.5 от НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег. № *******, ведно с ключ за него, на съхранение в РУ – Димитровград, което било изключителна собственост на Д..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се противоконституционност на разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК /противоречие с чл. 4, чл.5, ал.4, чл.17, ал.1 и ал.3, чл.56 и чл.57 от Конституцията на Р България и несъобразеността й с правото на ЕС /чл.2, т.4 от Директива 2014/42, чл.2, пар.1 от РР 2005/212, чл.49, пар. 3, чл.52, пар.1 и чл. 54 от ХОПЕС за съразмерност и пропорционалност на наказанието. Отделно от това се излагат съображения, че МПС не е послужило за извършване на престъплението, както е приел съдът, следователно не представлява средство, послужило за извършване на престъплението, което само по себе си било в противоречие на възприетото в РР 2005/212, като се пояснява подробно разликата между предмет и средство на престъплението, обосновано със задължителните указания, дадени в ТР №104/1959год., ТР № 84/2960 год., ТР № 18/1977год. на ОСНК на ВС, както и Постановление №1/1971год. на Пленума на ВС относно приложението на чл. 53, ал.1 б. “а“ НК. Молбата за спиране на делото се обосновава с образуваното КД № 15/2024г., присъединено към КД № 16/2024год. и предстоящото по него произнасяне, както и 1 отправено от РС – Велики Преслав преюдициално запитване до СЕС, по което било образувано Дело С-655/24 на Съда на ЕС. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира определението за правилно, обосновано, законосъобразно и предвид произнасянето на Конституционният съд, иска да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му редовно призовани, не се явяват.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по наведените от страните доводи и служебно, на осн.чл.314 от НПК намира, че жалбата е допустима, но неоснователна, поради следните съображения:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП – Хасково – ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по ДП № 664/2024г. по описа на РУ МВР – Димитровград, пр.пр. 5387/2024год.на РП- Хасково- ТО- Димитровград, с който подсъдимият Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., е предаден на съд за престъпление по чл.343б ал.3 и за престъпление по чл. 354а, ал.5,вр.ал.3,т.1 от НК. В проведеното на 26.06.2025г. съдебно заседание е одобрено споразумение по делото, постигнато на 25.06.2025год. между прокурор при РП – Хасково – ТО – Димитровград и защитника на подсъдимия, с което последният е признат за виновен в извършените престъпления, посочени в обвинителния акт, а именно за това, че на 04.12.2024год. в гр. Д., обл. Х., е управлявал МПС, лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег. № ******* след употреба на високорискови наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин, включени в Списък № 1 по чл. 3, ал.1 Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред с техническо средство / тест Drug Test 5000 с фабр. №ARLK -0007, съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017год. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години, а на осн. чл. 343г НК му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 8 месеца, както и за това, че на същата дата, без надлежно разрешително по ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество- 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА екстази/, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък 1 „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ с нетно тегло от 1,36 г и със съдържание на активно действащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин - 28,6 % тегловни процента, на стойност 66,00лв съгласно Приложение към Постановление №23/29.01.1998год. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3,т.1 НК, за което му е наложено наказание 2

„глоба„ в размер на 500 лв. Приспаднато е времето, през което Д. е бил задържан, както и времето, през което е бил лишен от правото за управлява МПС по административен ред.

Съдът е приложил и разпоредбата на чл. 23 НК, като е определил едно общо наказание между определените такива за извършените от Д. престъпления, а именно „лишаване от свобода„ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години, като е присъединил наказанието глоба в размер на 500лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 8 месеца и е приспаднал времето, през което Д. е бил задържан, както и лишаването му от право да управлява МПС. Произнесъл се е и за разноските и веществените доказателства.

След одобрение на споразумението, в същото съдебно заседание съдът по реда на чл.383, ал. 2, пр. 2 от НПК, провел производство по чл.306, ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.53 от НК относно приложението на чл.343 б, ал.5 от НК по отношение на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението и след изслушване становищата на страните приел, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК се явява приложим закон в случаите на чл.343 б ал.1- 4 от НК, предвиждащ отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца или присъждане на равностойността му, когато деецът не е негов собственик. Конкретно в случая е прието, че въпросното МПС, послужило за извършване на престъплението е изключителна собственост на дееца и с тези доводи, с обжалваното определение на осн.чл.343 б, ал.5, вр. ал.3 от НК, РС- Димитровград е отнел в полза на държавата лекия автомобил.

Настоящият съд споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато лесно доловимо смешение между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК – предмет и средство. Принципно, съображения относно невъзможността управляваното от употребилия наркотици водач моторно превозно средство да бъде средство за извършване на престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата, могат да се допълнят и с редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на автомобила в наказателното правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата законова предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на нормативна конструкция, предполагаща, че идентично по правната си природа престъпление във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородно по характера си средство – положение, което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И. Н., Наказателно право, Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън общественото отношение и предмета вещ, той ще пригоди, така че да влияе върху защитения обект противоправно. В този смисъл немислимо е наказателната норма да посочва и така изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. Поради това управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния състав в чл.343б ал.3 от НК категорично не може да се дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно такова е правното му значение при буквалния и необременен от законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343 б, ал 5 от НК. В постановеното на 17.07.2025 г. Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд е приел, че тази непрецизност на правната норма не влияе върху нейното съзвучие с 3 основния закон, тъй като не засяга принципа на законоустановеност и не се компрометира с изискването за известност и предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява провеждането на тълкуване в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че макар и несъвършена, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната цел и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на засегнатите от престъплението. В заключението, Конституционният съд не открива такава степен на вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да налага обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е уточнено, че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и разпоредбите в „Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо тълкуване“, което е неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от правоприлагането. Това означава, че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то поради изложените по-горе съображения, изключва третиране на автомобила като средство на престъплението. Следва да бъде съобразено представеното към Решението на КС особено мнение, според което моторното превозно средство е предмет на престъплението, тъй като „защитените обществени отношения са свързани с движението по пътищата, които произтичат от взаимодействието на човек, моторно средство и път“. И след като автомобилът е предметът на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), което настоящият съд е длъжен да приложи, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК. И макар напълно да се споделя обоснованата отново в „особеното мнение“ на петимата конституционни съдии невъзможност за отнемане на непритежавана към момента на деянието и към момента на постановяване на превантивната мярка вещ, то нормата в чл.

343б, ал.5 от НК остава част от действащото позитивно право, поради което, но с пояснението, че засилената наказателна интервенция е насочена към предмета на престъплението, а не към средството за осъществяването му,определението на РСДимитровград следва да бъде потвърдено.

Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден с одобреното споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, е умишлено. Лекият автомобил, с който престъплението е било извършено от подсъдимия, следователно е негов предмет, защото е елемент от фактическия му състав, а не средство, както непрецизно се сочи в разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК. Тази непрецизност обаче не води до противоконституционност на цитираната разпоредба, а налага тълкуването й, както вече се посочи с приетото в Решение № 8 /17.07.2025 г. по к. д. № 15/2024 г. на КС на Република България. Посочената норма на чл.343б, ал.5 от НК, макар да намира принципно основание в чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, я доразвива и се явява специална по отношение на нея, поради което намира приложение в случая, защото касае престъпленията, обхванати от чл.343 б ал.1- 4 от НК и по отношения на тези престъпления, се явява императивна. Ето защо, след като подсъдимият е признат за виновен и осъден с одобреното споразумение за престъплението по чл.343б ал.3 от НК, приложението на чл.343б ал.5 от НК относно МПС, което е управлявал при извършването му, е задължително. Въпросният автомобил представляващ марка „Ауди“ модел „А6“ с рег. № *******, е изключителна собственост на подсъдимия с оглед отбелязано в регистрационния му талон, в който единствено подсъдимият е вписан като негов собственик.