Решение № 286 от 07.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300502517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, против Решение №261872 от 05.07.2021г., постановено по гр.д. №13717/2019г., по описа на Районен съдПловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ХР. Р. СТ., ЕГН **********, от гр. П., Пловдивска обл., бул. „****, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при условията на евентуалност – обективно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 5 493, 17 лева – главница; сумата 79, 35 лева, представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 19.10.2011 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното плащане на вземането, дължими по сключен между ответника и праводателя на ищеца (Банка „ДСК“ ЕАД) Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006 г., които суми е било 1 разпоредено ответникът да заплати на праводателя на ищеца (Банка „ДСК“ ЕАД) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 12190/20.10.2011 г., издадена по ч. гр. дело № 18177/2011 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, и при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5 493, 17 лева, представляваща дължим неплатен остатък от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 21.07.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се уважат предявените искове с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия Х. Р. СТ., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото А., с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пловдивският районен съд е бил сезиран със следните предявени от ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: 202317122 искове: 1.

Кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът – кредитополучател ХР. Р. СТ., ЕГН **********, дължи вземания, за които е издадена Заповед №12190 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.10.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№18177/2011г. по описа на ПдРС, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г., сключен с цедента „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, включващи сумата от 5493,17 лева –неизплатена главница ;сумата 2 от 79,35 лева-законна лихва за забава върху неизплатената главница за периода 02.07.2019г.-22.08.2019г., който период е уточнен от страната с подадената във възивната инстанция молба на 13.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019г. до окончателното й изплащане и 2. Предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане от страна на ответника на сумата от 5493,17 лева –неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г., сключен с цедента „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София , ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-22.08.2019г. до окончателното й изплащане.

Съдът като прецени събраните доказателства и изложеното от страните, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 18174/2011 г. по описа на РС-Пловдив е установено по делото, че на 20.10.2011г. е издадена Заповед № 12190 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, срещу ответника за сумата от 8301,68 лева – неизплатена главница ; сумата от 1464,32 лева- лихва, дължима за периода 21.12.2010г.-19.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2011г. до окончателното й изплащане . Срещу заповедта е било подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

С оглед на така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК предявеният от ищеца и разгледан от първоинстанционния съд иск за признаване за установено на вземането му срещу ответника за сумата от 79, 35 лева, представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 02.07.2019г.-22.08.2019г. се явява недопустим. Вземане за забавено плащане на главницата в размер от 79,35 лева за посочения период не е присъдено в полза на заявителя в заповедното производство, нито е претендирано от него , поради което и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването му.

Предвид това, в тази му част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото– прекратено. Решението следва да бъде обезсилено и в частта , с 3 която е отхвърлен установителният иск за законна лихва върху главницата за периода от 19.10.2011 г. до 02.07.2019г., като постановено свръхпетитум, тъй като досежно този период не е била заявена претенция от ищеца в исковата му молба.

Съобразно нормата на чл.270 ал. З ГПК следва да бъде обезсилено първоинстанционното решение и в частта, с която е разгледан и отхвърлен предявеният от ищцовото дружество в условията на евентуалност осъдителен иск , поради неговата недопустимост, по начина, по който е предявен.

При действието на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл.415 от ГПК или по искане на заявителя - кредитор. Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 / чл.417 ГПК , е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.422, ал.1 ГПК специален установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, т.11.б. /мотивите/, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно основание за възникването и съществуването на вземането.

В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.417 от ГПК – снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, надлежно издадена му. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право – неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г., основанието, от което произтича вземането, респ. вземанията за главница и лихва, по установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също.

4

Вземанията, предмет на двата вида иск, произтичат от едно и също договорно основание. Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане за главница, предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респ. цесионерът в исковото производство, се позовава на същото основание /договора за кредит за текущо потребление/, от което произтичат вземането, предмет на установителния иск и тези, предмет на осъдителния иск.

С оглед изложеното, предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на главница, произтичащ от неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г., е недопустим. Като такъв, същия следва да се остави без разглеждане и производството по него – да се прекрати като недопустимо.

По отношение на останалата част от вземането предявеният иск се явява допустим и съда дължи произнасяне по същество на правния спор.

От фактическа страна не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 21.07.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С., като кредитор, и ХР. Р. СТ., ЕГН **********, като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лева, със срок на издължаване - 96 месеца , считано от неговото усвояване чрез разплащателна сметка №8518857 , с титуляр Х.С.. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение , на 16.08.2012г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК” ЕАД, като продавач и „ОТП Факторинг” ЕООД, като купувач, по силата на който последният е придобил вземането на кредитора към ответника произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г., посочен под № 1501 в приложение №1 към договора за цесия .Цедентът е упълномощил цесионера да извършва от негово име уведомление до длъжника по смисъла на чл.99 от ЗЗД. На 03.09.2012г. до ответника е изпратено уведомително писмо от „ОТП Факторинг” ЕООД, за сключения между страните на 16.08.2012г. договор за прехвърляне на вземането, без данни писмото да е било получено от 5 адресата.

На 31.05.2016г. между цесионера „ОТП Факторинг” ЕООД и кредитополучателя ХР. Р. СТ., ЕГН **********, е сключено споразумение, с което страните са констатирали, че задълженията на длъжника по Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006г. възлизат в общ размер на сумата от 11902,03 лева, от която 8301,68 лева-непогасена главница; 1427,63 лева-лихва, като страните са постигнали съгласие ответникът да погаси дълга си на 59 равни месечни вноски в размер от 250 лева всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 24,11 лева, с падеж на всяка вноска -20-то число на текущия месец и с краен срок за погасяване на дълга20.05.2021г. С подписване на споразумението Х. С. изрично е декларирал, че е уведомен за сключения на 16.08.2012г. договор за цесия и извършената смяна на кредитора на основание чл.99 от ЗЗД.

По молба на ищеца от 27.03.2019г. е образувано изп.д.№ 101/2019г. по описа на ЧСИ Кремена Петрова , с район на действие ПдОС, като ПДИ и препис от заповедта са връчени на длъжника на 13.06.2019г. Производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл.420,ал.2 от ГПК с определение на заповедния съд от 10.07.2019г.

От заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя заемната сума, поради което за последния е възникнало задължението да върне същата при условията и в срока, посочени в договора. От неоспореното от страните заключението на съдебно- счетоводната експертиза, прието в съдебно заседание на