Решение № 508 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100108803 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2 б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът – Я. А. Я. твърди, че е наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията – баща му – А. Я.А., които са предмет на разследването по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП №11-048/99г. по описа на ВОП - София. Поддържа, че е пострадал и в лично качество. Твърди, че:

- от 05.03.1985 г. до 09.05.1986 г. баща му е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагер на остров Белене;

- от 10.05.1986 г. до 30.03.1988 г. баща му е бил лишен от свобода в с.

Ружинци, обл. Видин.

Посочва, че преди задържането му баща му бил подложен на психически и физически натиск да доносничи на тогавашната държавна сигурност за хората от турската етническа общност, което разклатило физическото му и психическо здраве. След освобождаването от с. Ружинци, наблюдението му от държавна сигурност продължило, като нямал право да напуска селото и трябвало сутрин и вечер да се подписва в кметството, а през 1989г. са били прогонени от страната. Посочва, че на 23.12.1998 г. баща му е починал, като не доживял приключването на следственото дело и на основание чл. 74, ал. 2 от НПК правата му на пострадало лице са наследени от неговите наследници по закон, един от които е ищеца. Поддържа, че докато баща му е бил задържан и лишен от свобода, ищецът също е пострадал, тъй като са нарушени правото му на личен и семеен живот. За семейството му, включващо три деца, е трябвало да се грижи само неговата майка. Описва условията, при които е бил поставен 1 баща му докато е бил в затвора в Белене лишен от свобода - в килии, при крайно лоши условия – мръсотия, липса на елементарни условия за живот и лична хигиена, като за тоалетна трябвало да ползват една кофа в килията, липса на здравни и медицински грижи, лоша храна, принуден да работи тежък физически труд, като е следвало и да плати за престоя в затвора. Не му разрешавали да се свърже с близките си и да им съобщи къде е, след което свижданията били разрешени през 6 месеца. Твърди, че тези години не се признават за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Посочва, че в с.

Ружинци не бил заключен в килия. Там бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, не можел да напуска селото, не можел да контактува с близките си, не можел да си тръгне от там и да се върне в дома му, бил в пълна социална изолация, близките му трябвало да вземат разрешение, за да бъдат допуснати до свиждане. Всяка сутрин и вечер се подписвал в кметството. Още при задържането, властите му взели документите за самоличност. Докато баща му бил на остров Белене и после в с. Ружинци, сериозно пострадало здравето му, нуждаел се е от медицинска помощ и лечение, които не са му оказвани навреме и поради това после по спешност е бил приет в болница с инсулт. Властите държали него и семейството му дезинформирани за влошеното му здравословно състоЯ.е, за което разбрали едва след завръщането му у дома. Престоят му там оставил трайни и сериозни щети върху здравето му. След освобождаването на баща му от с. Ружинци и връщането у дома му в с. Киченица, той отново не е бил свободен – трябвало е сутрин и вечер да се разписва в кметството и да не напуска селото. През 1989г. били принудени да напуснат страната. С по един куфар, почти никакви валута и пари, с разклатено здраве на баща му, и на майка му, и той с брат му и сестра му - ученици били принудени да се установят да живеят в Република Турция. Част от пострадалите, които били изгонени и се установили в Турция, учредили Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“ с цел – да подпомага усилията им за комуникация с властите относно посоченото по-горе следствено дело. На 04.03.1996г. е депозирана обща жалба от мъжете, които са били заедно с баща му в Белене, която е внЕ.а в българското консулство в гр. Истанбул. Не е последвал отговор, поради което през м. май същата година са изпратили факс до главния прокурор на страната. Нови искания са внасЯ. от пострадалите на 01.04.1997г., на 18.09.1997г. Ищецът заявява, че нито баща му, нито той са получавали документи от ответника във връзка с наказателното производство, не са разпитвани като свидетели и не са им разяснени правата на пострадало лице. На 15.10.2001г. сестрата на ищеца - С. е предала документи на следовател /включително пълномощното от ищеца/, във връзка с качеството им на пострадали, за което е съставен протокол за разпит. В изпълнение на указанията на следователя сестрата на ищеца на 16.10.2001г. е изпратила по факс и по пощата допълнително документи. Ищецът твърди, че през 2018г., а след това и през 2021г. е подавал молби до ВОП, в които е посочен адрес за кореспонденция в Република България, но не е получавал никакъв отговор.

Ищецът посочва, че към настоящия момент наказателното производство е прекратено с постановление на 31.05.2022г. поради настъпила смърт на 2 последния жив обвиняем. Ищецът поддържа, че в резултат на нарушаване на разумната продължителност на наказателното производство са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство; фрустрация от бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, постравматично стресово разстройство и депресивни пристъпи. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:

- 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок, заедно със законната лихва от 18.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът

–

Прокуратурата на

Република

България в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е посочва, че чл. 2б от ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и тази норма няма обратно действие, поради което не може да се приложи за забавени действия преди влизането й в сила. Възразява срещу активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като, както е заявеното от него в исковата молба, нито той, нито неговият баща е придобил качеството пострадал в рамките на досъдебното производство. Поддържа, че посоченото наказателно производство е с изключителна фактическа и правна сложност, обусловена от няколко обвиняеми лица, огромен брой пострадали, повечето от които намиращи се извън страната, както и необходимост разследващите органи да извършат множество процесуални действия. В периода, в който делото е било внасяно с обвинителен акт до неговото прекратяване от съда и връщане на прокуратурата, се поддържа, че причината за забавата не може да бъде вменена във вина на ответника. Заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства за действително търпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото за разглеждане на наказателното производство по сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили в разумен срок. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложената заповед №I- 501 от 05.3.1985г. /л. 19/ А.Я.А., роден на ********* в с. Бисерци, живущ в с. Киченци, Разградски окръг, е настанен за две година в Белене на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за Народната милиция, като основание е вписано „При провеждане на мероприятие на национално осъзнаване на турчеещите се българи се е противопоставял на органите на властта като се е държал грубо предизвикателно с длъжностните лица”.

3

Съгласно приложената заповед №I- 501 от 19.3.1986г. /л. 23 - 24/ на А.Я.А., роден на 13.05.1935г. в с. Бисерци, живущ в с. Киченци, Разградски окръг, му е наложена превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за Народната милиция – принудително установяване в с. Ружинци, Видински окръг за срок от три години, като основание е вписано „Националист, след принудително заселване остава на остри националистически позиции, не възприема възродителния процес, очертава се като лидер”. Със заповед издадена на 30.03.1988г. /л. 28/ е отменена посочената мярка.

С решение на НС, публикувано в Държавен вестник бр. 44/01.06.1990г. е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене общо 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българите и са изброените тези лица, сред които е и А.Я.А. /л. 34 – 36/.

На 04.03.1996г. е подадена пред Консулство на Република България в Истанбул вх. №351 жалба до главния прокурор, подписана от 94 лица, едно от които А. Я.А., който е посочил, че принудително дадените му имена са А.Я.А.

/л. 37 - 39/.

Съгласно представеното удостоверение изх. №172 от 07.08.2013г. издадено от с. Киченица, община Разград, лицето А.Я.А., освен това име има и имена – А. Я.А..

Съгласно представеното удостоверение изх. №015 от 25.01.2019г. издадено от с. Киченица, община Разград, лицето Я. А. Я., освен това име има и имена – Я.А.Я..

Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. №017 от 25.01.2019г. издадено от с. Киченица, община Разград А. Я.А. е починал на 27.09.2000г., като е оставил за свои наследници по закон – съпруга и три деца, едно от които е ищецът.

От представения документ на л. 60 от делото се установява, че ищецът е подал заявление №РС – 13 – 558/06.08.2013г. до министерство на правосъдието във връзка с процесното наказателно дело.

На 21.05.2018г. ищецът е подал молба до Военно - окръжна прокуратура – София с искане да участва в наказателното производство в качеството на пострадал /л. 67/. Молба с идентично искане е депозирана и на 14.07.2021г. /л.

99 – 100/. На 14.07.2021г. ищецът е подал молба до военно – окръжна 4 прокуратура – София отново по това наказателно дело относно преквалифициране на обвинението, издирване и привличане към отговорност на съучастниците. На 13.12.2021г., на 20.12.2021г. отново ищецът е един от лицата, които са подали молба до Военно – окръжна прокуратура относно процесното наказателно производство. На 06.01.2022г. ищецът е едно от лицата, които са подали жалба до Софийски градски съд срещу постановлението от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство.

На 14.06.2022г. ищецът е едно от лицата, които са подали жалба срещу постановлението от 31.05.2022г. за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 15.11.2023г. съдът е отделил като безспорни между страните следните факти:

-предмет на наказателното производство е заявеното от пълномощника на ищеца, а именно – всички деЯ.я, с които е осъществен възродителния процес – агресивна принудителна смяна на имената, институционална агресия, принудително изселване и други, и

- наказателното производство е образувано през 1990г.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: С. А. Ю. – сестра на ищеца и Д.Ф.К.. Първият свидетел посочва, че знае за наказателно производство в България, което е започнало през 1991г. и с предмет – извършените престъпления по време на възродителния процес.

Знае, че брат й се интересува и следи това наказателно дело. Разказва какво се е случило със семейството й в периода 1985г. – 1989г. Семейството им се състои от родители и три деца, едно от които е ищеца. Баща им е бил взет от дома им, пред очите на децата, по най – груб начин, с белезници, без да им е казано къде го отвеждат и какво престъпление е извършил. Майка им започнала да работи и след 6 часа, за да ги изхрани. В училище ги наричали деца на престъпник, така си мисли и хората в населеното място. Едва след два месеца от МВР са казали на майка им, че баща им е умрял. След 4 месеца им казали, че баща им е в Белене и могат да отидат при него, но само трима човека. Свидетелката посочва, че е била заедно с брат си на това свиждане и не е могла първоначално да познае баща си – бил с белезници и отслабнал.