Решение № 4951 от 15.10.2026, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4951

Стара Загора, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20267240600621 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. М., против Решение № 46 от 05.02.2026г., постановено по АНД № 1087/ 2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 107 от 18.04.2023г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен извода на въззивния съд, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Поддържа, че от съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства – официални документи, вкл. представени такива от оператора „Енерджи-2“ ООД, по несъмнен начин се установява, че в рамките на посочения в наказателното постановление период е осъществявана дейност, която системно или инцидентно преминава прага на Комплексното разрешително. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на касационния жалбоподател писмено становище съображения, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно № 107 от 18.04.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Енерджи-2“ ООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмено възражение и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Енерджи-2“ ООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление (НП) № 107 от 18.04.2023г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 107 от 20.10.2022г., на „Енерджи-2“ ООД, на основание чл. 164, ал.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, за извършено нарушение на чл.117, ал.1 от ЗООС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че за периода 01.01.2021г. - 25.11.2021г., „Енерджи-2“ ООД, в енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции, находяща се в имот *** по КККР на гр. Нова Загора, с оператор „Енерджи - 2“ ООД, експлоатира енергийната централа без издадено комплексно разрешително, когато такова се изисква по закон – операторът извършва дейности в обхвата на Приложение № 4 без Комплексно разрешително по чл. 117, ал.1 и ал.2 от ЗООС. Това обвинение се основава на констатации, че в енергийната централа за периода от 01.01.2021г. до 25.11.2021г. са доставени пилешка, кравешка тор и тор от норки и силаж, които се използват като суровини за производство на биогаз, като получените за този период количества отпадъци с код 02 01 06 в инсталацията за биогаз, с оператор „Енерджи 2“ ООД, са 45 153,790 тона или среднодневно, за описания период, в централата са доставяни 139,795 тона отпадъци. При така установеното надхвърляне на праговата стойност от 100 тона на денонощие на доставени отпадъци съгласно Приложение № 4, т. 5.3.2. към чл.117 ал.1 от ЗООС ,„Енерджи 2“ ООД, за да извършва дейността си е необходимо да има издадено комплексно разрешително от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото с оглед фактическите констатации, на които се основава обвинението, датата на извършване на нарушението, ако такова е извършено, е датата, на която операторът „Енерджи 2“ ООД е надвишил прага на количеството отпадъци по смисъла на т. 5.3.2 от Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС, посочването на период на извършване на нарушението в случая не покрива изискванията към съдържанието на АУАН и наказателното постановление, тъй като нито е обосновано, нито е доказано осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението през целия период. Прието е и че наказателното постановление не съдържа описание на всички релевантни за съставомерността и съответно за ангажирането на отговорността на „Енерджи 2“ ООД факти и обстоятелства за обосноваване наличието на допуснато от оператора нарушение на чл.117, ал.1 от ЗООС. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, вкл. заключенията на изпълнените съдебно-счетоводна и съдебно-техникобиологична (биотехнологична) експертизи, въззивният съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение, не е доказано от гл.т наличието на съставомерно изпълнително деяние.

При извършената служебна проверка касационният състав на Старозагорския административен съд установи, че за нарушението, за което е санкционирано „Енерджи 2“ ООД с Наказателно постановление № 107 от 18.04.2023г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора, е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване, като съображенията за това са следните:

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законово установени предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Безспорно в ЗАНН липсва нормативна уредба на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Съгласно разпоредбата чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго. Субсидиарното прилагане на чл.81 от НК и на давността като правен институт в административнонаказателните производства по ЗАНН, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС по тълк. дело №1/ 2014г., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая „Енерджи 2“ ООД е привлечено към административнонаказателна за нарушение, твърдяно като извършено в периода 01.01.2021г. - 25.11.2021г. Следователно абсолютният давностен срок (четири години и половина), за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо „Енерджи 2“ ООД, за санкционираното с НП № 107 от 18.04.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора на вмененото като извършено в периода 01.01.2021г. - 25.11.2021г. от дружеството нарушение, е изтекъл на 25.05.2026г. – след постановяване на обжалваното съдебно решение и три дни след образуване на настоящето дело. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и към настоящия момент, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Действително, към датата на постановяването на решението на въззивната инстанция, абсолютната давност не е била изтекла, поради което и правилно съдът се е произнесъл по съществото на спора. Районният съд е отменил оспореното наказателно постановление на други правни основания, произтичащи от разглеждането на спора по същество и след преценка за съответствието му с приложимия материален закон и относимите процесуални правила. Предвид констатацията за изтекла абсолютна давност за реализирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация, това съответствие не подлежи на преценка, като съдът, пред който е висящо оспорването на наказателното постановление, е длъжен да прекрати в цялост административнонаказателното производство. При това положение, въпреки съвпадащия правен резултат – отмяната на НП, с оглед на изложените по-горе мотиви, решението на районния съд следва да бъде отменено по настъпилите обективни причини, независимо от неговия резултат. Това е така, тъй като с прекратяването на административнонаказателното производство същото престава да съществува в правния мир и е недопустимо да е налице съдебен акт по преценка на наличието или липсата на укоримо поведение от страна на наказаното лице.

С оглед на изложените съображения касационната инстанция на съда намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови решение за отмяната на НП № 107 от 18.04.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, поради настъпването на абсолютната давност, както и да се прекрати образуваното административнонаказателно производство по издаването на това наказателно постановление.

При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено. Съдът приема за основателно направеното от процесуалния представител на касатора мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение в размер на 3 067.75 евро с ДДС. При прилагане, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът приема, че на „Енерджи-2“ ООД се следва присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция за сумата от 1 560 евро с ДДС.

По делото е постъпила и частна жалба от „Енерджи 2“ ООД, срещу постановеното по АНД № 1087/ 2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора Определение № 527/ 21.04.2026г., с което е оставена без уважение молбата на „Енерджи 2“ ООД за изменение на Решение № 46 от 05.02.2026г. в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, с искане за отмяна на определението и постановяване изменение на решението в частта за разноските, при присъждане на пълния размер на направените от санкционираното дружество разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.