Решение № 6474 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6474 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Д. Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20261100505502 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7143 от 17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 53420/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, Б. Б. А. е осъден да заплати на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 91 лв.

(46,53 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода м.07.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 28.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 22, 9 6 лв. (11,74 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 15, 34 лв. (7,84 евро), представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за сумата от 7, 5 0 лв. (3, 83 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати н а ищеца разноски по делото в размер на 213, 75 лв. (109, 29 евро), а ищецът е осъден да заплати на адв. Михаел Любомиров адвокатско възнаграждение в размер на 18 лв. (9, 20 евро).

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът Б. Б. А. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявените срещу него осъдителни искове са били уважени. Излага доводи за недопустимост на решението в обжалваната част. Посочва, че първоинстанционното производство е следвало да се счита за производство по чл. 422 ГПК, в което е недопустимо изменение на иска от установителен в осъдителен. Поддържа, че издадената заповед за изпълнение по заповедното производство по ч.гр.д. № 4596/2025 г. по описа на РС – Плевен не е обезсилена, с оглед на което районният съд е следвало да прекрати исковото производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Отделно от това, 1 поддържа, че в рамките на заповедното производство Б. А. е подал възражение в законоустановения срок, с което е оспорил дължимостта единствено на сума в размер 3, 75 лв., представляваща лихва за забава върху главница за дялово разпределение, но въпреки това ищецът е предявил срещу него иск и за останалите вземания по заповедта за изпълнение. В тази връзка намира за недопустимо в производството по установителния иск да се претендират различни суми от претендираните в заповедното производство. Моли решението в обжалваните части да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност отменено и предявените исков отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като допустимо, правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявени са отрицателни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главница за топлинна енергия, главница за дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници като в частта относно иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място, във връзка с допустимостта на първоинстанционното решение следва да се проследи хронологията на действията на страните и постановените актове в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 4596/2025 г. по описа на РС – Плевен.

Заповедното производство е било образувано по подадено на 24.07.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Б. А. и Г. А.а за по ½ част от дължимите суми за топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях за имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 241856. На 24.07.2025 г. по посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу двамата длъжници за по ½ от общите дължими суми за имота.

В срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения и от двамата длъжници, като Г.

А.а е възразила срещу всички претендирани срещу нея суми, а Б. А. единствено срещу сумата от 3, 75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение, като е признал дължимостта на останалите претендирани срещу него суми. В съответствие с това заповедният съд с разпореждане е указал на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителни искове срещу двамата длъжници за съответно оспорените от всеки от тях като недължими суми. Препис от това разпореждане е бил връчен на дружеството на 30.10.2025 г.

На 28.11.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е предявила осъдителни искове срещу Б. А. за процесните суми за главница за топлинна енергия, главница за дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях, съответстващи на ½ част от общото задължение за процесния имот.

На 02.12.2015 г. заповедният съд е издал изпълнителен лист срещу Б. А. за следните суми: 91 лв. главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 24.07.2025 г. до окончателното плащане, 22, 96 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, и 15, 34 лв. главница за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 2

24.07.2025 г. до окончателното плащане.

На 09.07.2026 г. заповедният съд е обезсили издадената заповед за изпълнение в частта относно длъжника Г. А.а, като това определение е влязло в сила на 22.07.2025 г.

(видно от датите на връчването му на страните).

В хода на първоинстанционното производство ищецът с две уточнителни молби с вх. номер 406459/11.12.2025 г. (л. 52) и вх. номер 417928/22.12.2025 г. (л. 60) е посочил, че предмет на предявените осъдителни искове са вземанията, които в рамките на заповедното производство е претендирал от другия длъжник Г. А.а, тъй като при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е смятал, че процесният имот е бил придобит от двамата длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, а впоследствие е установил, че имотът е бил придобит единствено от Б. А. преди сключването на граждански брак.

С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Производството по осъдителните искове, предявени срещу Б. А. не е продължение на заповедното производство, а е самостоятелно исково производство, което има за предмет частта от претенциите в заповедното производство, претендирани в него срещу друго лице – Г. А.а. След като ищецът е установил, че тя не притежава право на собственост върху имота, тъй като той е бил придобит преди двамата да сключат граждански брак, той не е предявил срещу нея установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, тъй като те биха били неоснователни. Същевременно, срещу собственика на целия апартамент дружеството се е било снабдило с изпълнителен лист за суми, отговарящи на ½ от общо дължимите (с изключение на сумата от 3, 75 лв., която дружеството не претендира и за която не е завело исково производство), поради което няма пречка да предяви осъдителни искове срещу него за останалата ½ част от общия размер на задълженията. Не са били налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК, на които се позовава въззивникът, тъй като в рамките на заповедното производство същата ½ част е била претендирана срещу различно лице – Г. А.а, поради което не е налице идентичност в страните. Отделно от това, към настоящия момент заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение от 09.07.2026 г. по отношение на същата тази част от вземанията, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид от въззивния съд по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е допустимо в обжалваните части, като изложените от въззивника доводи за недопустимост са неоснователни.

По отношение правилността на решението в обжалваните части въззивникът не е изложил конкретни оплаквания. Не се спори, че ответникът е клиент на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което се установява и от приетите по делото договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, като с отговора на исковата молба ответникът изрично е признал, че претендираните суми съответстват на стойността на реално потребената топлинна енергия.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 50 евро.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7143 от 17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 53420/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, в обжалваната част, с която Б.

Б. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 91 лв.

(46,53 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода м.07.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 28.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 22, 9 6 лв. (11,74 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 15, 34 лв. (7,84 евро), представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за сумата от 7, 5 0 лв. (3, 83 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк ****, ап. 18, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца – “Техем сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4