Присъда № 5 от 28.03.2023, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 211/2022
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 05.09.2023
- Състав
- Сирануш Сахак Артинян
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И
Гр.Средец, 12.04.2023г. към Присъда № 5/28.03.2023г., постановена по нохд № 211/2022г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.
ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е повдигнало обвинение против подсъдимата С. Т. С. за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 03.07.2021г., около 18.30 часа, в село Момина Църква, община Средец, област Бургас, чрез извиване на пръсти на лявата ръка, причинила средна телесна повреда на Л. Д. К., изразяваща се в счупване на проксимална фланга на четвърти пръст на лява ръка, което увреждане довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло с участието на акцесорни страни, а именно частен обвинител и граждански ищец – Л. Д. К., представлявана от повереника адв.Г. С..
Прокурорът в хода на съдебните прения прави подробен анализ на приобщените по делото доказателства. Счита, че вследствие на хващането от страна на подсъдимата, лявата ръка на Л. К. и осукването й, съобразно посоченото в Съдебно – медицинската експертиза, е довело до затрудняване движението на крайника за повече от месец и половина. По отношение на наказанието, изхождайки от чистото съдебно минало на подсъдимата С., Прокурорът предлага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като това наказание щяло да доведе до постигане на генералната и специалната превенция на закона.
По отношение на предявения граждански иск счита, че следва да бъде уважен и разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Л. Д. К. – адв.Г. С., при проведените съдебни прения заявява, че всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, безспорно се потвърждават от свидетелските показания на сестрите К.и.
Счита, че техните показания са идентични и много ясно и точно описват конкретната фактическа обстановка, при която подсъдимата е нанесла средна телесна повреда на пострадалата Л. К.. По отношение на свидетелските показания на дъщерята на подсъдимата – Г. М., счита, че следва да бъдат кредитирани единствено и само в частта, в която тя заявява, че майка й е хванала лявата ръка на Л.. В останалата част показанията на свидетелката Г. М. били чиста художествена измислица и не кореспондирали с останалите доказателства по настоящото производство. Намира обясненията, дадени от подсъдимата за защитна теза, като те не се подкрепяли от останалите доказателства по делото. Адв.С. заявява, че пострадалата К. е млада жена, майка, която е решила да заведе детето си на детската площадка, за да играе и да му създаде разнообразие, но там е срещнала с нищо непредизвикана агресия, вследствие на което й е причинена средна телесна повреда. От така причиненото освен, че Л. била претърпяла болки, страдания и затруднения в движенията, е била лишена от възможността да се грижи за семейството си. Предвид това намира, че гражданският иск следва да бъде уважен в предявения от тях размер и да им бъдат присъдени разноски. По отношение на наказанието – предоставя на съда да определи какво да бъде наказанието и в какъв размер, за да може да бъде постигната индивидуалната и генералната превенция, която се цели с налагането на съответното наказание.
Частният обвинител и граждански ищеца Л. Д. К. поддържа казаното от адв.Г. С., както и че по отношение на думите, които казала С. С., че била изрекла, не присъствали в нейния речник.
Защитникът адв.К. К. в хода на проведените съдебни прения релевира възражение 1 относно въпроса кога е настъпила травмата на пострадалата К., както и че механизмът на увреждането не бил установен от вещото лице. Счита, че за да бъде признато едно лице за виновно за извършено престъпление, обвинението следвало да бъде доказано по безспорен и категоричен начин. В конкретния случай намира, че Прокуратурата и частното обвинение по безспорен и категоричен начин не доказали, че именно подзащитната му умишлено била нанесла телесната повреда, описана в обвинителния акт. Отправя искане подсъдимата С. да бъде призната за невиновна за извършеното престъпление, за което била предадена на съд.
Подсъдимата С. С. релевира, че е съгласна с казаното от нейния защитник, като в последната си дума заявява, че се надявала истината да излезе наяве.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата С. Т. С. е родена на 07.09.1972 г. в гр. Балчик, българка, българска граждА., с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, с адрес: село Момина Църква, община Средец, област Бургас, с ЕГН **********
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимата е неосъждана.
На 03.07.2021г. около 18.00 часа сестрите свидетелките Д. Д. К., М. Д. К., П. Д. К., пострадалата Л. Д. К. и нейният три годишен син М. отишли в центъра на село Момина Църква, община Средец, област Бургас. Свидетелката Д. К. била отвън пред кафето – на 1520 метра от детската площадка, а свидетелките М. К. и П. К. тръгнали към магазина. Детето М. отишло да си играе на детската площадка, където бил и С. – внукът на подсъдимата С.
С., като последната била също на площадката. В това време майката на С. – свидетелката Г.
А. М. била отвън пред кафето в близост до детската площадка и пиела сок с бармА.та на заведението. Докато децата си играели на топка на детската площадка, С. хванал М. за врата и започнал да го души. Тогава пострадалата Л. К. направила забележка на подсъдимата С.
С. да разтърве децата, на което последната се изсмяла. Л. К. започнала да разтървава децата, като ги дръпнала двете леко, за да не се сбият. В този момент подсъдимата С. С. хванала Л.
К. за лявата ръка и по – конкретно за пръстите, при което я стиснала и й извила пръстите, в резултат на което била причинена травма – счупване на проксимална фланга на четвърти пръст на лява ръка. Пръстът на пострадалата както бил горе, отишъл на страни и се изкривил целия, като тя пищяла от болка. След това Л. К. отишла в болницата в Бургас, където се установило, че пръстът й е счупен и се налага да бъде опериран. На 03.07.2021г. в 19,46 часа бил извършен преглед на пострадалата от д-р Р.З., като била поставена основна диагноза „Счупване на друг пръст на ръката, закрито“, като бил увреден четвърти пръст на лява длан. Назначени били изследвания – рентгенография на длан и пръсти две равнини и спешен преглед, както и терапия – гипсова иммобилизация. Издадено било направление № 003526 от 03.07.2021г. от д-р Р.З. на Л. К. за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури с насочваща диагноза „Счупване на друг пръст на ръката, закрито“. На 04.07.2021г. била извършена операция на Л. К. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като след въвеждане в обща анестезия, щателно почистване на оперативното поле, покритие със стерилно бельо, се извършила кръвна репозиция на четвърти пръст на лявата ръка и фискация с 2-К-игли перкутанно, била направена стерилна превръзка и имобилизация. От приобщеното в хода на производството Заключение на Съдебно медицинска експертиза № 399/2021г. на вещото лице Д. Ш., става ясно, че на Л. К. е причинено счупване на проксималната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, което увреждане води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от месец – месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес. Приема се в заключението, че получените наранявания отговарят да са получени по време и начин както се съобщавало от пострадалата – хващане за ръката и извиване на пръстите от познато лице, при действието на стискане и извиване на пръста на лява ръка.
2
След причинената травма от подсъдимата, Л. К. не можела да се грижи за малкия си син М., не можела да обслужва както себе си, така и детето в продължение на два – три месеца. За детето се грижела майката на пострадалата – свидетелката И. А. К., като й помагала и в домакинството, тъй като тя нищо не можела да прави сама с едната ръка. През това време я боляло, като все още изпитвала затруднение с ръката й, където бил счупен пръста и все още я боляло, не можела хубаво да си движи пръста. Л. К. била десничарка, а през лятото на 2021г. не работела и не учила.
От приобщеното Съдебно медицинско удостоверение № 252/2021г., издадено от Д.
Ш., става ясно, че към момента на прегледа на подсъдимата С. С. няма видими травматични белези, като е посочено, че имала болки в главата по нейни данни. От заключението на Съдебно медицинската експертиза № 400/2021г., изготвено от вещото лице Д. Ш. се установява отново, че подсъдимата няма видими травматични белези, като е прието, че С. имала болки в главата, като получените наранявания отговаряли да са получени по време и начин както се съобщавало от пострадалата, при действието на твърд тъп предмет, каквито можели да бъдат ударите с части от човешкото тяло и нямало пречка да са нанесени с човешки юмрук. Посочено е в заключението, че болката била субективно усещане и нейният праг на чувствителност бил различен в зависимост от толерантността на съответния организъм, като установяването на болката се осъществявало на база данните, които пациентът бил съобщил. От извършеното рентгенологично изследване на подсъдимата на л.99 от досъдебното производство, се установява, че при рентгенография на лицеви кости, носни кости и череп нямало травматични промени.
По доказателствата:
Според преценката на съда, наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели – Д. Д. К., М. Д. К., П. Д. К., И. А. К., както и частично от свидетелските показания на Г. А. М., а също и от събраните по делото писмени доказателства, приложени на досъдебното производство: справка за съдимост на подсъдимата, медицинска документация и заключенията на изготвените Съдебно медицински експертизи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От свидетелските показания на свидетелите Д., М. и П. К.и се установява, че на 03.07.2021г. около 18,00 часа са отишли заедно с тяхната сестра Л. К. и нейният три годишен син М. в центъра на село Момина Църква, община Средец, област Бургас, като оставили там детето да си играе на детската площадка. Свидетелките сочат, че на детската площадка била подсъдимата С. С. заедно с четиригодишния си внук С., като последният започнал да души М.. Пострадалата Л. К. направила забележка на подсъдимата, но тя се изсмяла. От свидетелските показания на Д., М. и П. К.и се установява, че Л. К. започнала да разтървава децата, но в това време подсъдимата я хванала за лявата ръка и й извила пръстите, вследствие на което Л. извикала от болка и пръстът й бил счупен. Обстоятелството, че С. е биел М. се установява и от свидетелката Г. М., която била в непосредствена близост до детската площадка – пред кафето, както и това, че С. С. е хванала Л. К. за лявата ръка.
Относно нанесената телесна повреда на пострадалата на дата 03.07.2021г., а именно счупване на проксимална фланга на четвърти пръст на лява ръка, същата се установява и от приобщената по делото медицинска документация – Лист за преглед на пациент от дата 03.07.2021г. в 19,46 часа, извършен от д-р Р.З., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури № 003526/03.07.2021г., Съдебно медицинско удостоверение № 3
265/2021г., издадено от Д. Ш., Епикриза от Отделение Ортопедия и Травамтология от МБАЛ Бургасмед ЕООД.
Видът и механизмът на увреждането на Л. К. се установява от заключението на Съдебно медицинската експертиза № 399/2021г., изготвена от вещото лице Д. Ш., която съдът кредитира като обосновано, обективно и изготвено с необходимите професионални знания и умения в областта на медицината, като същото кореспондира и с приобщени по делото доказателства – медицинска документация и свидетелски показания. Относно релевираните в хода на делото възражения от защитника на подсъдимата адв.К. К. относно посочената в Съдебно медицинското удостоверение № 265/2021г. дата, на която пострадалата е съобщила, че е станал инцидента – 04.07.2021г., на първо място следва да се посочи, че вещото лице не е имало за задача да определи кога е била причинена процесната травма на пострадалата Л. К., а отделно от това обстоятелството, че пръстът й е бил счупен именно на 03.07.2021г. безспорно се установява от свидетелските показания на свидетелките Д., М. и П. К.и, така и от медицинската документация съставена непосредствено след инцидента - Лист за преглед на пациент от дата 03.07.2021г. в 19,46 часа, извършен от д-р Р.З. и Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури № 003526/03.07.2021г. Относно въпросът за механизма на причинената телесна повреда, същият е описан в достатъчна степен в заключението на Съдебно медицинската експертиза, за да бъде направена преценка как е осъществено деянието, за което е предадена на съд подсъдимата.