Решение № 1881 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110108070 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на О. А. А. да заплати на ЗД „****“ АД сумата от 1539.90 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по МПС „*** ****“ с рег. № РВ *** ТС, от ПТП от 11.04.2021г., настъпило на път II- 86- гр. ***- гр. А.град, отговорен за което е ответникът като водач на лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС, чиято **** в това му качество била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите и който управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 11.04.2021г. ответникът О. А. А., управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС на път II- 86- гр. ***- гр. А.град, не спрял на знак „Стоп“, при което отнел предимството на и ударил лек автомобил „****“ с рег. № РВ *** МВ, като последният отскочил и ударил лек автомобил „*** ****“ с рег. № РВ *** ТС, в резултат от което на последния били причинени увреждания на стойност 1514.90 лева, която сума ищецът като застраховател на гражданската отговорност на ответника заплатил в полза на правоимащото лице. С оглед на това и доколкото към момента на ПТП ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, същият бил поканен да възстанови на застрахователя заплатеното от него обезщетение и извършените разноски за определянето му в размер на 25.00 лева, което последният не сторил. Поради това ищецът претендира процесната сума, законна лихва върху нея, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

Съдът, като съобрази твърденията и доводите на ищеца, процесуалното поведение на ответника, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено 1 следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „****“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ соченото за делинквент лице да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „****“ в полза на правоимащото лице.

В случая ответникът не е оспорил настъпването на процесното застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите на управлявания от него лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС, мястото и времето на осъществяването му, механизма на ПТП, вкл. че неговото поведение е причина за инцидента, настъпването на поддържаните от името на ищеца увреждания по лек автомобил „*** ****“ с рег. № РВ *** ТС, наличието на причинно- следствена връзка между произшествието и вредите, стойността на същите, както и изплащането й в полза на собственика на увредената вещ. Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд относно наличие на застраховка „****“ на автомобилистите на лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС, протокол за ПТП с рег. № ****/11.04.2021г., уведомление до ищеца за настъпило застрахователно събитие, съставените след ПТП срещу ответника акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, описи по щета, платежно нареждане от 18.08.2021г. за извършено от ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил плащане на сумата от 1514.90 лева.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че заявените от ищеца с исковата молба доказателствени искания- за допускане извършването на съдебно- автотехническа и съдебно- счетоводна експертизи, както и за събиране на гласни доказателства, по които съдът поради пропуск не се е произнесъл в първото по делото открито съдебно заседание, са насочени- съобразно изричните твърдения и искания на ищеца, към установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните и които съдът възприе за доказани въз основа на приобщените писмени доказателства.

Същевременно, въпреки указаната му с доклада по делото съобразно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест, ищецът не е доказал пълно и главно осъществяването на специалната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС, на която се е позовал в исковата молба и която е предвидена в нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Конкретни данни за управление на МПС от ответника под въздействие на алкохол, респ. за установена концентрация на такъв в кръвта му не се съдържат както в протокола за ПТП, в който няма посочване на конкретно количество алкохол, което да е установено при тестването на водача с техническо средство, а същевременно, над графата „талон за кръвна проба“ в протокола е изписано с ръкописен текст „нетестван“, така и в приобщените по искане на ищеца като 2 писмени доказателства документи, приложени към образуваната по случая административнонаказателна преписка. Нещо повече, в адресираното до съда писмо от Районно управление- А.град на ОД на МВР- **** изрично е удостоверено, че извършените с техническо средство проверки за употреба на алкохол на участниците в процесното ПТП са били отрицателни.

С оглед на това, недоказаното обстоятелство, на което ищецът основава регресната си претенция и което е елемент от правопораждащия спорното материално притезателно право фактически състав, следва да се приеме за неосъществено в обективната действителност, поради което предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде изцяло отхвърлен.

При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват единствено на ответника, комуто в случая такива не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана претенция за реалното извършване на разходи за настоящото производство.

Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на О. А. А., ЕГН **********, да заплати на ЗД „****“ АД, ЕИК ***, сумата от 1539.90 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по МПС „*** ****“ с рег. № РВ *** ТС, от ПТП от 11.04.2021г., настъпило на път II- 86- гр. ***- гр. А.град, отговорен за което е ответникът като водач на лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** НС, чиято **** в това му качество била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите и който управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда13.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3