Определение № 707 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. София, 13.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002102134 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. чрез адвокати Е. и К. – Д. против решение № 1363 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 2320/2022 г. на Апелативен съд - София, 14-ти граждански състав (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1388 от 01.12.2023 г. по същото дело).

Ответникът Българска народна банка (БНБ) чрез адв. Г. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за основателност на искането за достъп до касация по поставения от жалбоподателя Т. четвърти въпрос (вж. по – долу в изложението), а също и поради очевидната неправилност на въззивното решение в частта, в която са обезсилени решение № 260447 от 03.02.2021 г. и определение № 262658 от 18.04.2022 г., постановени по гр. д. № 8109/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 14 състав и е прекратено производството по делото в тази му част. По същество на жалбата, централната банка счита, че същата е основателна в частта й досежно очертаното произнасяне от апелативния съд, което следва да се отмени и делото в тази част се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество и по жалбата на ищеца против първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете, предявени срещу БНБ.

Ответникът Народно събрание (НС) на Република България (РБ) чрез гл. юрисконсулти Г. и С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ангажира становище за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение (поправено по реда на чл. 247 ГПК с 1 решение № 1388 от 01.12.2023 г. по същото гр. д. № 2320/2022 г.), с което : 1/ е обезсилено решение № 260447 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 8109/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, 14 състав и определение № 262658 от 18.04.2022 г. по същото гр. д. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която са отхвърлени исковете на С. И. Т. против БНБ с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4 §3 ДФЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на 1 982 954. 14 лв., представляваща причинени имуществени вреди - разликата между размера на вложения от ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, („КТБ“ АД (н), депозит общо от 2 673 514. 26 лв. и изплатената му сума като сбор от гарантиран депозит от 196 000 лева, заедно с разпределената сума съгласно частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБНБ в производството по несъстоятелност на банката (279 995. 59 лв. + 214 564. 53 лв.), както и сумата от 1 013 187. 35 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 04.12.2014 г. до датата на ИМ, както и на сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с блокиране на банковите сметки на ищеца в „КТБ“ АД и невъзможността да разполага с тях, ведно със сумата от 4 610. 59 лв. - обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 04.12.2014 г. до датата на ИМ, ведно със законната лихва върху главниците за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от датата на исковата молба до изплащането им и е оставено без уважение искането на ищеца за изменение по чл.

248 ГПК на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на БНБ (определението по чл. 248 ГПК), прекратено е производството по делото в тази му част и то е изпратено по компетентност на Административен съд София – град (АССГ).

2/ е потвърдено първоинстанционното решение на градския съд в останалата му част – за отхвърляне на предявените от С. Т. против НС на РБ горепосочени искове за заплащане на обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в описаните им размери, ведно с обезщетение за забава в плащането на обезщетенията, считано от 04.12.2014 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от последната дата до изплащането им.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът в качеството му на потребител на платежни услуги е сключил с „КТБ“ АД (н) рамков договор за платежни услуги от 02.08.2012 г. С четири анекса на името на ищеца са открити четири банкови сметки в евро и лева, по които при условията на безсрочен депозит е била вложена общата сума от 1 366 946. 13 евро. Установил е, че с писма с изх. №№ 4098 и 4099, и двете от 20.06.2014 г., изпълнителните директори на търговската банка отправили искане до БНБ за налагане на специален надзор върху нея, на основание чл. 115 ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност. В първото писмо искането е мотивирано с предизвиканата загуба на доверие, с възникналата масова паника сред вложителите и с проблеми, свързани с ликвидността на банката, което е довело до затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите й. Във второто писмо е посочено, че „КТБ“ АД е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Установено е, че писмата са получени от БНБ на 20.06.2014 г. като след това същият ден с решение № 73 и на основание 2 чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗКИ, Управителният съвет на БНБ е поставил „КТБ“ АД под особен надзор за срок от три месеца, спрял е за срок от три месеца изпълнението на всички нейни задължения и е ограничил дейността на банката, като й е забранил да извършва всички дейности, съгласно издадения й лиценз. Със същото решение са отстранени от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния й съвет, назначени са квестори, а акционерите, притежаващи повече от 10 % от акциите са лишени от право на глас за срок от три месеца. Констатирано е, че с решение от 06.11.2014 г. и на основание 36, ал. 2, т. 2, чл.

103, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал.1, предл. 1 ЗКИ и чл. 16, т. 15 ЗБНБ Управителният съвет на БНБ е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД като е приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Установено е, че с последващо решение № 61/18.11.2014 г.

Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е приел да започне изплащане на сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014 г. За безспорно по делото е прието, че на същата дата (чрез касово теглене от „Райфайзенбанк България“ АД) сумата от 196 000 лв. е изплатена на ищеца , а с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VI - 4 състав е обявена неплатежоспособността на банката, открито е производство по несъстоятелност и търговецът е обявен в несъстоятелност. Установено е също, че след изплащане на гарантирания депозит от 196 000 лв. в полза на ищеца е извършено плащане на разпределена сума, съгласно частична сметка за разпределение на суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), в размер на 279 995. 59 лева, при което вложителят има вземане (остатък от депозитите си) в размер на 2 197 518. 67 лв. След изплащане на разпределени суми, съгласно втора частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на банката, размерът на вземането на ищеца възлиза на 1 982 954. 14 лева.

В обжалваното решение са обсъдени представено съобщение на Европейската комисия от 25.09.2014 г., с което се съобщава за откриване на процедура за нарушение срещу Република България за неправилното транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. (Директивата относно схемите за гарантиране на депозити), както и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали съгласно чл. 63 ДФЕС. Съобразена и представената препоръка на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО като са констатирани нарушения на нормите на европейското законодателство, поради неспазване на срока по чл. 10, § 1 от директивата за изплащане на гарантираните вземания - 20 работни дни от установяване на неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, §3. Изтъкнато е, че в цитирания документ е застъпено становище, че на практика влоговете са станали неналични от момента на поставяне на банката под специален надзор и е спряно изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца на 20.06.2014 г., като неналичността на депозитите не е била надлежно обявена от българските органи. Съставът на втората съдебна инстанция е обсъдил и депозираните по делото свидетелски показания относно търпените от гореописаните нарушения на правото на ЕС неимуществени вреди от ищеца. Приел е, при 3 преценка на тяхната достоверност по реда на чл. 172 ГПК (касателно разпита на св. К. фактически съжител с ищеца), че в резултат на поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор и последвалата от това невъзможност да разполага със средствата по банковите си сметки, ищецът е търпял неимуществени вреди. Същите се изразявали в притеснение и тревожност от случилото се, което споделял да променило живота му – неговия и на семейството (тогава той живеел със свидетелката и четирите им деца) и създавало у несигурност и безпокойство, че може да осигури издръжката на семейството (тъй като дълго време се разчитало на заеми за посрещане на ежедневните нужди) и се променил коренно станал различен човек.

При горните фактически обстоятелства въззивният съд е приел следното.

По претенциите срещу Българска народна банка.

В тази част на предявените искове решаващият състав на апелативния съд е приел, че компетентен да се произнесе по тях по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е административния съд (в случая местно компетентния АССГ), поради което е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част и е прекратил производството по делото в частта по исковете срещу централната банка като го е изпратил за разглеждане по компетентност на АССГ.

Изтъкнатите мотиви за постановяване на този резултат се основават на изложените от ищеца твърдения, че отговорността на БНБ по исковете произтича от пряко нарушаване на разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 (чл. 63 б. “в“ във вр. с чл. 62, б. „а“), дефиниращи изискванията към надзора от централната банка и пруденциалните правила към банките, с оглед защитата на вложителите в тях, което нарушение е материализирано с издаването на заповед № 43011/28.03.2014 г., с която подуправителят на БНБ разрешил на „КТБ“ АД да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35 милиона евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между тази търговска банка (като заемател) и „ТЦ ИМЕ“ АД (като заемодател), финансирайки непряко плащанията към банката, извършени от заемодателя „ТЦ – ИМЕ“ АД със средства осигурени от самата нея по пет договора за кредит от 25.03.2014 г. с „Дунарит“ АД, „Търговски парк Тракия“ ЕАД, „Планасат“ АД, „Равас инвест“ АД и „Оптима интертрейд“ АД. Така се сочи да е нарушен Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС.

С оглед на заявените правопораждащи факти и при позоваване на трайно установената съдебна практика на ВКС и ВАС – петчленни състави, изразена в определение № 7 от 17.03.2021г. по гр. д. № 33/2020 г. на ВКС, според която разграничителният критерий за приложимия правен ред - ЗОДОВ или чл. 45-49 ЗЗД при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, въззивният съд е приел, че родово компетентен да разгледа спора по исковете на С. Т. против БНБ, е административния съд, а местно компетентен е АССГ. Развил е съображения, че в случая претендираните за обезщетяване вреди се твърди да са произтекли от административна дейност (каквато е основната дейност на БНБ съгласно чл. 2 ал. 6 ЗБНБ и чл. 79 ал. 1 ЗКИ – 4 да упражнява властнически правомощия – има надзорни функции върху дейността на банките и кредитните институции, за да поддържа стабилността на банковата система и да защитава интересите на вложителите). Без значение е източника на процесните вреди - акт, действие или бездействие на органа (определение № 43/19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 18/2019 г., 5-членен състав, ГК; определение № 63/09.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 50/2019 г., 5-членен състав, ГК). Довод за горния извод е черпен и от текста на чл. 203, ал. 1 АПК в редакцията му към датата на исковата молба - 19.06.2019 г., (в сила от 01.01.2019 г.), според която обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI „Производства за обезщетения“ на АПК. По тези съображения е прието, че предявените против БНБ искове намират своето основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което пък определя и компетентността на административния съд по тях.