Решение № 360 от 24.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100514996 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14996/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. С. Ш. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20275440 от 14.12.2020 г по гр.дело №43568/2019 г на СРС, 28 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди ЯС. Н. М.

ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС разликата над 245,08 лева до предявения размер от 3469,88 лева- обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения ап.№81 в гр.София ж.к.**** с площ от 60,32 лева за периода 06.02.2018 г – 21.02.2019 г / в диспозитива на решението на СРС е уточнено , че въпросната разлика касае периода 06.02.2018 г – 09.01.2019 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът не е предложил ползване на съсобствения имот на ищцата . Исковата молба по предходно дело за обезщетение е предявена на 16.11.2018 г и е ирелевантно обстоятелството кога исковата молба е връчена на ответника . Имотът е СИО , а не обикновена съсобственост .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Искова молба , която не е връчена не може да бъде покана по чл.31 ал.2 ЗС . В случая не е налице покана по чл.31 ал.2 ЗС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.01.2021 г , а е обжалвано в срок на 29.12.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част . В срок е и частната жалба срещу определението по 1 чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел следното . По делото не се спори , че страните по делото притежават по ½ идеална част от процесния имот за периода 06.02.2018 г – 21.02.2019 г , както и че ответникът е ползвал съсобствения имот . За покана по чл.31 ал.2 ЗС може да се вземе предвид само исковата молба по гр.д.№73270/18 г на СРС , 155 състав , която е връчена на ответника на 10.01.2019 г . Следователно за периода 10.01.2019 г – 21.02.2019 г и за размер от 245,08 лева искът е основателен , а в останалата част и за периода 08.02.2018 г – 09.01.2019 г искът е неоснователен .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Страните не спорят , че са съпрузи във фактическа раздяла за процесния период , както и че имотът е ползван само от ответника . По тази причина чл.31 ал.2 ЗС е изцяло приложим , като в този смисъл е решение №99 от 05.03.2010 г по гр.д. № 533/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че за покана по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС може да се счете исковата молба по воденото между същите страни предходно гр.д.

№73270/18 г на СРС , 155 състав ; както и че за да породи правни последици тази искова молба-покана трябва да бъде връчена . Връчването на исковата молба-покана е извършено с връчване на исковата молба за отговор на ответника , което е станало на 10.01.2019 г .

Не намират опора в закона твърденията на въззивника , че за връчване на исковата молба трябва да се приеме датата на предявяване на иска по гр.д.№73270/18 г на СРС , 155 състав.

Поканата винаги произвежда действие след връчването й , а не в по-ранен момент – такава е уредбата на чл.13-14 ЗЗД , с които е възприетата в нашето право теорията на получаването / . В този смисъл са и решение №294 от 13.07.2010 г по гр.д. № 2654/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, решение №112 от 02.07.2013 г по гр.д.№1011/13 г на ВКС , II ГО и др.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20275440 от 14.12.2020 г по гр.дело №43568/2019 г на СРС, 28 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на С. С. Ш. ЕГН ********** от гр.София да се осъди ЯС. Н. М. ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС разликата над 245,08 лева до предявения размер от 3469,88 лева- обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения ап.№81 в гр.София ж.к.**** с площ от 60,32 лева за периода 06.02.2018 г – 21.02.2019 г ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА С. С. Ш. ЕГН ********** от гр.София да заплати на ЯС. Н. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване като постановено по иск с материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3