Определение № 1989 от 20.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1021/2025
- Вид
- Определение № 1989
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Иван Александров Анастасов, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1989 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
И. Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501021 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл.във вр.с чл.413,ал.1,предл.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ЕАД,ЕИК–130460283, чрез адв.В.Н.,против разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 2856/02.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 5368/25г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.,в частта за разноските.Излагат се твърдения,че неправилно разноските са присъдени в размер на 19лв.като разноски за юрисконсултско възнаграждение,вместо както са претендирани за адв.възнаграждение с ДДС.Иска се изменение на атакуваната част от Заповедта по чл.410 от ГПК,като се присъдят на дружеството-заявител разноски в пълен размер от 480лв.с ДДС,респективно разноските да бъдат определени съразмерно на базата на 480лв.с ДДС.
Пловдивският окръжен съд,5-ти възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима-доколкото няма данни да е връчван препис от заповедта на заявителя,съдът приема,че е спазен определения едноседмиен срок за обжалване,частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване,поради което същата подлежи на разглеждане.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД против длъжника И. Т. Т. за суми в общ размер на 1221,25лв.,произтичащи от сключени договори за мобилни услуги с различни предпочетени номера.Със заявлението са представени пълномощни и ДПЗС,с което е уговорено адв.възнаграждение в размер на 480лв.с ДДС за заповедното производство,платени в брой.
Със Заповед № 2856/02.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 5368/25г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с. е 1 уважено частично подаденото от кредитора
„Йеттел България“ЕАД заявление против длъжника И. Т. Т. до сумата в общ размер на 464,30лв.Съобразно уважената част в полза на дружеството са присъдени разноски за юрск.възнаграждение в размер на 19лв.
С частната жалба на „Йеттел България“ЕАД се релевират възражения, че съдът неправилно е присъдил разноските като за юрск.възнаграждение,вместо като за адвокатско такова и в този размер,след като от представеният ДПЗС е видно,че се претендира именно адв.възнаграждение с ДДС в размер на 480лв.Дори и да се изчислявал размера на възнаграждението съразмерно с уважената част от заявлението,то пак възнаграждението било по-високо от присъденото-182,40лв.Съдът нямал право да намалява адв.възнаграждение без направено възражение от другата страна за прекомерност.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за основателна.
От съдържанието на Заповед № 7575/08.11.2023г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се установява, че е уважено частично подаденото заявление на кредитора „Йеттел България“ЕАД против длъжника И. Т. Т..В случая разноските следва да се определят от съда по съразмерност,като в полза на дружеството-заявител се присъдят разноските за адв.възнаграждение съобразно уважената част от вземанията,която е в размер на 464,30лв.,а не при условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
Правото на страната да репарира сторените от нея разноски в съдебното производство е гарантирано от закона с разпоредбата на чл.78 от ГПК,която е приложима и в заповедното производство.При уважаване на искането на заявителя (в конкретния случай-частично уважаване на искането),и издаване на заповед за изпълнение,на длъжника се разпорежда да заплати и сторените от кредитора разноски в заповедното производство.Тези разноски включват заплатената
ДТ и адвокатско,респ.юриск.възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК,заплатените от ищеца такси,разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,ако е имал такъв,се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Доколкото тази разпоредба е приложима и в заповедното производство,на заявителя се дължат сторените от него разноски по делото в размер,съобразен с уважената част от иска,а този размер в случая е 182,48лв.
Релевираните в частната жалба възражения,че съдът не може служебно да се произнася по въпроса дали адв.възнаграждение е прекомерно,са основателни.Действително съдът не може да направи това и да намалява възнаграждението на адвоката на заявителя без направено искане за това по чл.78,ал.5 от ГПК,но случая не се касае за намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност,за да се прилага разпоредбата на чл.78,ал.5,предл.последно от ГПК,а за неправилно изчисляване от страна на заповедния съд на размера на определените разноски по съразмерност.
2
При частично уважаване на искането не следва да се присъжда пълния размер на претендираното адв.възнаграждение,с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.78,ал.1 от ГПК,а следва да се присъди по съразмерностсъобразно уважената част от претенцията.
В случая са претендирани разноски за адв.възнаграждение (не за юрск.възнаграждение,както неправилно е приел ПдРС) в размер на 480лв.с включен ДДС,които,изчислени съобразно уважената част от претенцията от 464,30лв.и съобразно общия претендиран размер от 1221,25лв.,се дължат в размер на 182,48лв.
С оглед на изложеното обжалваната Заповед по чл.410 от ГПК в частта й за разноските следва да се измени,като се увеличат дължимите на заявитея разноски за адв.възнаграждение от 19лв.на 182,48лв.
Воден от горните мотиви, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 2856/02.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 5368/25г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с. в частта му за разноските,като УВЕЛИЧАВА дължимите разноски,които длъжникът И. Т. Т.,ЕГН********** следва да заплати на заявителя „Йеттел България“ЕАД, ЕИК– 130460283,със седалище гр.София,от 19(деветнадесет)лв. на 182,48(сто осемдесет и два лв.и 48 ст.),.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3