Определение № 878 от 27.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно частно наказателно дело № 20265300601613 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна частна жалба от П. С.

С., против Определение с рег. № 433/22.07.2026 г. по ЧНД № 3191/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Постановление от 29.04.2026 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което производството по ДП № 272/2025 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив, водено за престъпление по чл. 217, ал. 3 НК, е било прекратено.

В жалбата се излагат доводи на несъгласие с направените от първоинстанционния съд изводи, довели до потвърждаване на постановлението на Районна прокуратура - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство. Твърди се, че определението на първия съд е неправилно и немотивирано, като се излагат подробни съображения в тази насока. В заключение се иска въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на Районна прокуратура – Пловдив със задължителни указания относно правилното приложение на материалния закон.

Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на жалбоподателя, материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Досъдебно производство № 272/2025 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив, е водено за престъпление по чл. 217, ал. 3 НК. По делото няма привлечено лице към наказателна отговорност.

С Постановление от 29.04.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 272/2025 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив, като е прието, че липсва 1 признак от обективна страна на престъпния състав по чл. 217, ал. 3 НК, поради което деянието е несъставомерно от обективна страна.

За да достигне до този извод, прокурорът е приел, че по делото липсват разпоредителни действия от страна на П.Я., доколкото извършеният опис по изпълнителното дело на движимите вещи, собственост на „***“ ООД и изнасянето им на публична продан са законосъобразни действия, извършени от съдебен изпълнител на база издаден от граждански съд изпълнителен лист във връзка с дължима сума от едно юридическо лице на друго такова, а не разпоредителни действия от страна на Я..

С определение с рег. № 433/22.07.2026 г. по ЧНД № 3191/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив е било потвърдено обжалваното постановление, което е и предмет на настоящата въззивна проверка.

За да се произнесе в горепосочения смисъл Районен съд - Пловдив е приел, че постановлението за прекратяване е обосновано, като прокурорът е изпълнил задължението си за всестранно и обективно изследване на събраните доказателства, изложил е и допълнителна аргументация за липсата на съставомерни признаци на престъпни състави по чл. 316, вр чл. 309, ал. 1 НК и чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Ето защо съдът е преценил, че действително от обективна и субективна страна не се установява реализиране състава на престъплението злоупотреба с доверие като прокурорът правилно е прекратил производството.

Вън от горните констатации на първоинстанционния съд, според настоящия съдебен състав определението на Районен съд - Пловдив следва да бъде отменено, тъй като е издадено в резултат на съдебно производство, което било образувано въз основа на негоден процесуален инструмент, какъвто се явява жалбата на свидетеля П. С. С. срещу постановлението на Районна прокуратура - Пловдив, с което наказателното производство е било прекратено, която жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят не разполага с активната легитимация да оспорва постановлението по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са пострадалият от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен.

Наказателното производство е било образувано и водено за престъпление по чл. 217, ал. 3 НК. При злоупотреба със запорирана вещ се засягат отношенията, които възникват за осигуряване запазването на вещите, поставени под надзор, до тяхната продажба от съдия – изпълнител. Те се пораждат от особен акт на публичната власт. Тези обществени отношения осигуряват нормалната дейност на държавните органи и имат публичен характер. Следователно в тези случаи евентуална злоупотреба би засегнала правата на кредиторите, отколкото правото на собственост, доколкото тези 2 отношения, възникнали по повод наложения запор, са облигационноправни или търговскоправни и като такива принадлежат към сферата на частното право.

Следва да се посочи, че за разлика от престъплението по чл. 217, ал. 1 НК, при състава на злоупотребата по чл. 217, ал. 3 НК не се засягат пряко имуществени интереси, доколкото извършването на деянието не води по необходимост до отрицателно изменение в съотношението между активите и пасивите на дадено имущество.

От изложеното по-горе става ясно, че жалбоподателят П. С. С. няма качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 74 НК. В тази връзка в Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди /имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена последица от престъплението. В настоящия случай въззивният съд е на мнение, че жалбоподателят не би могъл да търпи вреди от престъпния състав на чл. 217, ал. 3 НК, доколкото това престъпление не е от естеството да засегне отрицателно условията за упражняване правото на собственост.

Независимо от изложеното, дори хипотетично да се приеме, че в конкретния случай е налице засягане на имуществени интереси, то не би следвало да е спорно, че засегнати пряко биха били имуществените интереси на дружеството „***“ ООД, а не тези на жалбоподателя П. С. С., макар той да има качеството на съдружник в дружеството. Движимите вещи, спрямо които е извършен опис в рамките на изпълнителното производство, са собственост на „***“ ООД.

Поради това именно дружеството би могло да бъде определено като ощетеното юридическо лице по смисъла на закона, доколкото евентуалното засягане на имуществените права би се отразило върху неговото имущество, а не пряко върху имуществото на жалбоподателя в лично качество.

Независимо от посочено по-горе, настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че престъплението по чл. 217, ал. 3 НК е резултатно и е довършено, когато разпоредителното действие е довело до невъзможност вещта да бъде продадена от съдия – изпълнител. Или казано с други думи – наказателна отговорност от лицето П.Я. би могла да се търси само и единствено ако последната се е разпоредила в качеството и на пазач на същите в полза на трето лице, с което да осуети действията по публична продан на ЧСИ, а такива действия по настоящото дело липсват.

Не е налице състав на престъпление по чл. 217, ал. 3 НК и доколкото по делото няма данни лицето П.Я. да е извършила разпоредителни действия със запорираното имущество. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, а и в прокурорското постановление е обсъдено – разпоредителното действие /публичната продан на запорираните движими вещи/ е била извършена от ЧСИ на правно основание – издаден от граждански съд изпълнителен лист.

3

Извън горните съображения следва да бъде посочено и това, че пред всеки от субектите, които не попадат сред тези по чл. 243, ал. 4 НПК, за жалбоподателя е открит пътя за сезиране на горестоящата прокуратура, с искане за осъществяване на контрол върху постановление на прокурор, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Този процесуален път е очертан от разпоредбите на чл. 46, ал. 4 и чл. 243, ал. 10 НПК, който път в конкретния случай не е преграден от влязъл в сила съдебен акт, издаден по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК, тъй като компетентният съд не е бил сезиран с такова искане от субект, разполагащ с процесуалната легитимация за това.

Поради това и на основание чл. 243, ал. 8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 433/22.07.2026 г. по ЧНД № 3191/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено постановление от 29.04.2026 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което производството по ДП № 272/2025 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив, водено за престъпление по чл. 217, ал. 3 НК, е било прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалбата на П.

С. С. срещу постановление от 29.04.2026 г. на Районна прокуратура – Пловдив, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 272/2025 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 3191/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4