Решение № 2663 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110116101 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „С. К.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Х. Н. срещу Т. А. В., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер от 1 142.65 лева, оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 751619 от 04.11.2021 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 23.08.2022год. до датата на окончателното и изплащане, сумата от 583,40 лева договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 751619 от 04.11.2021 година, както и сумата от 394,99 лева други разходи съгласно чл. 1 т. 8 и чл. 10 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 751619 от 04.11.2021 година.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

Ищцовото дружество на 04.11.2021 год. по повод на попълнена от страна на ответника заявка на сайта на Дружеството е сключило със същия Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 751619. С въпросния договор страните са се договорили Дружеството да предостави на ответника сумата от 1150 лева като потребителски кредит.В изпълнение на поетите от страна на 1

Дружеството договорни задължения, същото на 04.11.2021 година е предоставило на Т. А. В. за изплащане на каса на „***" заемната сума от 1150 лева, с което действие Дружеството е изпълнило договорните си задължения по процесният договор. Страните са се договорили също така ответника да заплати възнаградителна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника е предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Съгласно подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от разстояние ответникът е натиснал бутона „Подпис", с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 751619/04.11.2021 година е сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В изпълнение на поетите от страна на ответника Т. А. В. задължения по Договора, същият е направил една вноска за погасяване на задължението си по договора, а именно на 19.11.2021 година сумата от 168 лева. Видно от изложеното е, че ответникът не изпълнява поетите от него задължения и в период от повече от два месеца, съгласно постигнатата договорка между страните отразена в чл.

24 ал. 1 от Договора, ищцовото дружество счита, че са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора считано от 04.02.2022 година като дължимите към този момент суми по договора от ответника са следните: Остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит 751619 от 04.11.2021 година към дата 13.07.2022 година в размер на 1142,65 лева;

Начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата до 13.07.2022 в размер на 583.40 лева. Други разходи съгласно чл. 1 т. 8 и чл. чл.

10 от Договора в размер на 394,99 лева.

Моли съда да приеме настоящия иск и като изпратено до страна писмено уведомление направено от страна на ищцовото дружество, за настъпването на условията за предсрочната изискуемост на задължението по договора, както и за волята и желанието на Дружеството за обявяване на тази предсрочна изискуемост на целия размер на задължението по договора.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.

Счита исковата молба за редовна и допустима, но изцяло неоснователна и недоказана Навежда следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават: На първо място, сключеният Договор за потребителски кредит № 751619 сключен със „***" АД безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г.). Същевременно, към него е приложима и 2 общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИР на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на II т.о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители н търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, сключеният Договор за потребителски кредит № 751619 сключен със „***" АД. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № 751619 е посочен ГПР:42.58 и Годишен лихвен процент 36%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за потребителски кредит № 751619 сключен със „***“ АД е посочено, че ГПР-42.58 %. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен 3 процент 36%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на съдилищата в страната: Решение № 242 от 18.02/2016 г., по гр.д.

№ 45/2016 г. , на Окръжен съд П., VI състав, Решение № 1561 от 30.ll/2016r., по гр.д.№ 2355/2016 г„ на Окръжен съд П., VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017 г. , по гр.д№ 499/2017 г., на Окръжен съд П., VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018 г., по гр.д.№ 3025/2017 г., на Окръжен съд П., VI състав.

В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашия случай имаме погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл е и трайната практика на:

Решение №526 от 02.05/2017 г., по гр.д.№ 393/2017 г., на Окръжен съд П., VIII състав, Решение № 1435 от 20.11.2017г., по гр.д.№2283/2017 г., на Окръжен съд П., VI състав. Наред с това в Договор за потребителски кредит № 751619 сключен със „***-Кредит" АД е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради явната и нищожност, счита че фактически се дължи не за неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.

Следователно годишният лихвен процент няма да е 36 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 2 268.60 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява 4 самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2 246.46 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем сключени с фирми за бързи кредити предвиждащи подобна неустойка, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР, обективирана в: Решение №989 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 2998/ 2021 г. на Районен съд – Бургас, Решение № 260428 от 10.09.2021 г. по гр.д. № 1512/2021 г. на ІІІ състав на Районен съд – Враца, Решение № 261804 от 23.06.2021 г. по гр. д, № 15292/2020 г. на I състав на Районен съд - П., Решение № 260526 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1241/2020 г. на XX състав на Районен съд – Бургас, Решение № 55 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 2525/2019 г. на ІІІ състав на Районен съд – Враца, Решение № 260860 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 10195/2019 г. на XXXVI състав и много други. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем, предвиждащи подобни неустойки, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР, обективирана в: Решение № 749 от 17.07.2020 г. по в. гр. д. № 1064/2020 г. на VII състав на Окръжен съд – П., Решение № 260182 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 12 / 2021 г. на ХVІІІ състав на Районен съд – Велинград, Решение № 260257 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на I състав на Районен съд Асеновград, Решение № 261835 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 15027/2020 г. на V състав на Районен съд – П., Решение № 261541 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 12912/2020 г. на XIV състав на Районен съд – П., Решение № 260604 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 7232/2020 г. на XXXVII състав на Районен съд – 5