Присъда № 106 от 01.06.2023, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 106/01.06.2023 г. по НОХД № 1694/2023 г. по описа на Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при БРП, с който подсъдимият Д. В. В., ЕГН **********, е обвинен в това, че на 21.02.2023 г., в гр. Б., ж.к. „З.“, в жилище - апартамент, находящ се в ..., без надлежно разрешително съгласно чл.

73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал у себе си и в дома си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр . чл.

3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: метамфетамин с общо нето тегло 2.047 гр., със съдържание на метамфетамин и хранителна добавка метилсулфонилметан, както следва: 0.277 гр. със съдържание на метамфетамин и хранителна добавка метилсулфонилметан 33.40 %, на стойност 6.92 лв.; 1.625 гр. със съдържание на метамфетамин и хранителна добавка метилсулфонилметан 35.10 %, на стойност 40.62 лв.; и 0.145 гр. със съдържание на метамфетамин и хранителна добавка метилсулфонилметан 2.20 %, на стойност 3.62 лв., или на обща стойност 51.17 лв., както и метадон с общо нето тегло 4.114 гр., на обща стойност 46.80 лв., като общата стойност на наркотичните вещества е 97.97 лв., определена съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и съгласно заключение от назначената съдебно-оценъчна експертиза по отношение изчисляване стойността на веществото метадон, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.

354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Делото протече по реда на Глава 28 от НПК. Доколкото п одсъдимият бе редовно призован, не посочи уважителни причини за неявяването си и е получил препис от съдебните книжа, на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, съдът разгледа делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Посочва, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и предлага да му бъде наложено административно наказание в размер на 1000 лв. по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия също моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. В. В. е роден на ............ **********.

На 21.02.2023 г. , в гр. Б., в ж.к. „З.“, полицейските служители - свидетелите С.... В., Я.Р. и И.....П...., извършили проверка за държане на наркотични вещества в апартамент, находящ се в ..., стопанисван от подс. Д. В.. Полицейските служители посетили адреса около 11:00 часа, като подс. Д. В. бил намерен в дома си. След легитимация на полицейските служители подс. В. ги допуснал в дома си за извършване на проверка, в хода на която и след признание от негова страна в дома му било намерено наркотично вещество „пико“. Били намерени също и спринцовки с „метадон“, като от изявление на подс. В. станало ясно, че не е включен в програма за лечение с него. Подсъдимият предал и бяло прахообразно вещество, като по думи на подсъдимия това било хранителна добавка.

От изготвената по делото химическа експертиза /л. 14-16/ се установява, че в 1 предоставените за изследване обекти № 1, № 2 и № 3, са установени общо 2,047 гр. хранителна добавка метилсулфонилметан и метамфетамин. В течностите от обект № 4 с тегло 4,114 гр. е установено наличие на метадон.

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че стойността на метадона с тегло 4.114 гр. е 49.37 лв.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на ДП доказателствен материал, преценен на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от самопризнанието на подсъдимия в ДП, протоколите за разпит на свидетелите в ДП - Я.Р., С.... В. и И.....П.... , протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, протокол за оглед на веществени доказателства, както и от заключенията по химическата и оценъчна експертизи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.Р., С.... В. и И.....П...., тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от писмените доказателства. Налице е и признание от страна на подсъдимия в хода на ДП.

Съдът кредитира изготвените на ДП химическа и оценъчна експертизи, като обосновани, компетентни и неоспорени от страните по делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 о т НПК, за да признае подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в "държане" на наркотични вещества. Държането по чл. 354а, ал.

5 от НК, вр. ал. 3, т. 1 от НК, представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият е съзнавал последното обстоятелство. От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката подсъдимият е държал наркотичното вещество, предадено с протокол за доброволно предаване. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е намирал във владение на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си подсъдимият е "държал" наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.

Видно от заключението на приобщената експертиза, веществото, което е било държано от подсъдимия в обекти № 1, № 2 и № 3, е общо 2,047 грама хранителна добавка „метилсулфонилметан“ и „метамфетамин“, а в течностите от обект № 4 с тегло 4,114 грама е 2

„метадон“ на обща стойност 97.97 лв.

Посочените наркотични вещества подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Метамфетаминът е включени в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Метадонът е включен в Списък № II към Приложение № 2 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗКНВП. Подсъдимият не е имал разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.

На последно място, съдът счита, че деянието на подсъдимия носи всички признаци на "маловажен случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 о т НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл е Тълкувателно решение № 23/81 г. на ОСНК).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. II н.о., Решение № 69/2010 г., II н.о., Решение № 306/2009 г. , III н.о.). В настоящия случай, квалификацията на деянието на подсъдимия по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. чл. 93, т. 9 от НК, е обусловена от вида на самите държани от подсъдимия наркотичн и вещества , от ниското тегло, процентно съдържание на активно вещество и стойността на наркотиците. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.

Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият не е осъждан и по негови думи в хода на ДП е заявил, че е наркозависим от десет години .

Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Същевременно, съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на наркотичн ите вещества, държани от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да 3 обосновава приложението на "маловажния случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Както бе посочено, същият е съзнавал, че държи високорисков и наркотични вещества, без да има надлежно разрешително за това съгласно чл. 30 и чл. 73 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, като от волева страна подсъдимият е искал именно това упражняване на фактическа власт.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата е неосъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ca32706-16e8-4915-bc98-028cce4181b5