Определение № 260325 от 31.05.2021, Окръжен съд - Кюстендил

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е гр. Кюстендил,31.05.2021 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №61 по описа за 2021г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение по чл.423, ал.1 ГПК , подадено от Р.М.С. с ЕГН ********** ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, **, действаща чрез процесуалния представител адв. Ю.Д., със съдебен адрес ***, във връзка с издадена против длъжницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2017 г. по ч.гр.д.№404/2017 г. по описа на РС – Дупница.

Депозираното възражение се мотивира с обстоятелството, че длъжницата не е надлежно уведомена за издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Пояснява се, че за издадената заповед узнала на 01.02.2021 г. когато й било връчено съобщение за образувано изпълнително дело №20207420400575 по описа на *** и район на действие Окръжен съд – Кюстендил. В съобщението, с което била връчена заповедта за изпълнение, било отразено, че същата се връчва на 21.03.2017 г. на ** – дъщеря на адресата. В тази връзка длъжницата С. пояснява, че няма дъщеря с такова име, като и че на посочената дата тя и дъщеря й били извън пределите на Р. България, в подкрепа на което представя два броя удостоверения, издадени от ОД на МВР гр. Кюстендил и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Община Сапарева баня.

Иска се да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради нередовното й връчване и лишаване от възможността за оспорването й, както и да бъде спряно изпълнението на същата. Претендират се съдебни разноски за производството.

По повод депозираното възражение е постъпил отговор от заявителя – „**, чрез който се навеждат доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на възражението. Възразява срещу искането на длъжницата за присъждане на разноски в производството.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и приложимия закон, приема за установено следното:

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница по заявление на кредитора „Булпойнт 2015“ ЕООД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2017 г. срещу Р.М.С. за описаните в заявлението суми.

Твърди се от длъжницата С., че за издадената срещу нея заповед за изпълнение узнала с получаването на съобщение за образувано изпълнително дело, като видно от разписка за връчване, съобщението е било връчено на длъжницата на 29.01.2021 г. Възражението е депозирано на

16.02.2021 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. Същото е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената заповед за изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд, с оглед на което съдът приема, че производството по чл. 423 от ГПК е допустимо.

По същество на искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК:

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините на връчване на съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл. 43 от ГПК.

Видно от данните по ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на ДнРС, заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на посочения от кредитора адрес на длъжницата Р.М.С.,***.

На върнатия отрязък на съобщението е отразено от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, че същото е връчено на Виолина С. – дъщеря. При това положение съдът е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Към възражението длъжницата С. представя удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Община Сапарева баня, в което е отразено, че същата има дъщеря с имена ***. От приложеното удостоверение рег.№348000 1233/11.02.2021 г. от ОД на МВР гр.

Кюстендил се установява, че лицето **т ** на

17.06.2016 г. в 04.54 ч. е излязла от Р България през ГКПП Аерогара София, а на 31.12.2017 г. в 13.28 ч. е влязла в Р България през ГКПП Аерогара София.

При така установеното съставът на въззивния съд намира, че в конкретния случай не може да се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:

Съобразно обективираните в разписката за връчването й данни, съдебният състав приема, че не са спазени установените в ГПК правила при връчване. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изисква от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност /чл. 44, ал. 1 от ГПК/. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата. В разписката, удостоверяваща връчването в случая липсва отбелязване на извършените от длъжностното лице действия във връзка с връчването, а именно посочване на конкретните факти обосновали необходимостта от връчване чрез друго лице - че връчителят не е намерил адресата, дали и каква информация е събрал за него, включително и релевантните за приложението на чл.

46 от ГПК обстоятелства. Доколкото липсва конкретизация на посочените обстоятелства и с оглед представените с възражението доказателства, се установява една процесуална несигурност относно качеството на лицето, на което е връчено процесното съобщение за издадената заповед за изпълнение.

На това основание, ОС - Кюстендил приема, че в конкретния случай връчването е извършено в нарушение правилата на чл. 44 и чл. 46 от ГПК. Налице е ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла чл.423, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото при връчването не са спазени установените в ГПК правила, поради което възражението на Р.С. следва да бъде прието.

Делото следва да се върне на РС - Дупница, като на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК разглеждането на делото следва да продължи с указания по чл.415, ал. 1 от ГПК.

По разноските за настоящото производство:

Производството по реда на чл. 423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно изброени в закона предпоставки, касаещи възможността на длъжника да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение, съответно да оспори обективираното в нея вземане. Повдигнатият пред въззивния съд спор има процесуалноправен характер и определението, с което се приема подаденото възражение, не разрешава материалноправния спор, респективно не приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК (освен в хипотезата на чл. 423, ал.

3 във вр. с чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК, каквато настоящата не е).

В конкретния случай приемането на възражението поражда правните последици на подадено възражение в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК, като заповедното производство следва да продължи с указания до заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на оспореното вземане и компетентен да се произнесе по отговорността за разноските в заповедното производство, включително извършените такива в настоящия процес, е заповедният съд в хипотезата на чл. 415, ал.

2 ГПК (при обезсилване на заповедта за изпълнение), или исковият съд при разрешаване на материалноправния спор в производството по реда на чл. 422 ГПК.

В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното , Кюстендилският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражение на длъжника Р.М.С. , ЕГН **********, срещу издадена против нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.03.2017 г. по ч.гр.д.№404/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница.

СПИРА изпълнението на заповед от 09.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № ** по описа на ** с район на действие района на

Окръжен съд – Кюстендил, на основание чл. 423, ал.

3 ГПК.

ДА СЕ

ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на

***, с район на действие – Окръжен съд

Кюстендил- за сведение

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за даване указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК;

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.