Решение № 99 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пазарджик, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600145 по описа за 2024 година С Присъда №60 от 25.09.2023 година,постановена по НЧХД №1291/2022 година на Пазарджишкия районен съд,е признат подсъдимия С.

В. Б. за виновен в това,че на 27.07.2022 година в град *** публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. К. от *****, в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в участък *** към РУ на МВР Септември при ОД МВР Пазарджик, в изпълнение на службата му – определен за нощна смяна на 27.07.2022 година съвместно с полицай М. М. К. , като на основание чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Осъден е подсъдимия Б. да заплати на Д. К. К. сума в размер на 2500 лева , представляваща претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 27.07.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за размера над 2500 лева до 1 пълния предявен размер от 6000 лева.

Осъден е подсъдимия Б. да заплати на Д. К. К. сума в размер на 612 лева,представляваща направените по делото разноски.

Осъден е подс.Б. да заплати държавна такса в размер на 100 лева , с оглед размера на уважения граждански иск, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.С. В. Б. - адв.П. В. от САК.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи.Твърди се,че наложеното наказание е явно несправедливо.Иска се присъдата да бъде отменена изцяло,като подс.Б. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Алтернативно се иска изменение на присъдата,като се намали размера на наложеното наказание и се отхвърли предявения граждански иск.

По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба от адв.В.,в което се твърди,че колегата на тъжителя К. в качеството си на полицейски орган е издал против подсъдимия заповед за прилагане на ПАМ,ограничавайки основното му право на свобода,която е отменена като незаконна.Твърди се,че частният тъжител като полицейски орган е действал като съставител на акт за установяване на дребно хулиганство и е повдигнал против подсъдимия обвинение.Твърди се,че с подаването на тъжбата по настоящото производство полицейският орган от състава на МВР признавал,че бил повдигнал срещу подсъдимия наказателно обвинение по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ,без да са налице предпоставките на закона да стори това.Твърди се,че по волята на едно и също лице-веднъж действало като орган на власт и втори път като частноправен субект/тъжител/ срещу подсъдимия се водят две последователни наказателни производства.Сочи се,че държавните органи нямат чест и достойнство,а авторитет и че настоящото производство е образувано и се води в нарушение на разпоредбите на ЕКПЧ и Протокол №4 към нея,както и на МПГПП.

Твърди се,че мотивите на първоинстанционния съд са клиширани,което представлява липса на мотиви.Твърди се,че липсва анализ на доказателствата,в това число и на събраните писмени такива.Твърди се,че показанията на свидетелите К.,Г. и Б. са непълни,неточни,не са ясни и 2 категорични.Твърди се,че инкриминираните думи,посочени в тъжбата,не се доказват по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите.Твърди се,че св.К. е заинтересован от изхода на настоящото дело,като от показанията на този свидетел не се доказва и времето на извършване на вмененото на подсъдимия деяние.Твърди се,че на посоченото в тъжбата място нямало еднопосочна улица,както и нямало нито едно доказателство по делото,че на шофьора е съставен АУАН.

Твърди се,че не е доказано по делото тъжителят и св.К. да са чули подсъдимия да ******,поради което не било довършено престъплението по чл.146 от НК,тъй като евентуално думите не са били изречени в присъствието на тъжителя и той самият не ги бил възприел пряко от подсъдимия.

Твърди се,че съдът не е спазил изискването по свой почин да събере доказателства за разкрИ.е на обективната истина,като разпита като свидетели П. и А.,които били очевидци.Твърди се,че делото е останало неизяснено от фактическа страна,като се иска П. и А. да бъдат допуснати като свидетели.

Сочи се,че присъдата не може да почива на предположения.Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за завишената обществена опасност на подсъдимия.Иска се да се обсъди приложението на чл.55 от НК.Твърди се,че не са събрани никакви доказателства относно претърпените от частния тъжител неимуществени вреди.Твърди се,че определеният размер на обезщетението е многократно завишен и се явява несправедлив.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда,с която подс.Б. да бъзе признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,като се отхвърли гражданския иск.

Иска се да бъде изискано служебно НАХД №1094/2022 година по описа на Районен съд – Пазарджик.

Жалбата и допълнението към нея се поддържат от защитата изцяло в съдебно заседание.Сочи се също,че нормата на чл.148,ал.1,т.3 от НК е отменена.Твърди се,че е нарушена забраната на правилото нон бис ин идем.Счита се,че деянието не е обществено опасно.Твърди се,че тъжителят и неговият колега К. били обидени по един и същи начин.Представя се писмено доказателство.Твърди се,че не било установено по делото,какви са страданията на частния тъжител.Счита се,че полицаите са смесили личните си отношения със служебните си отношения.Подсъдимият дава обяснения,иска 3 да бъде оправдан.

Частният тъжител и неговият повереник поддържат становище,че в хода на въззивното следствие не са били установени нови факти и обстоятелства,като се иска да се потвърди първоинстанционната присъда,с корекция единствено по отношение на т.3 на чл.148,ал.1 от НК,в която част законът е изменен.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните,събраните и от въззивната инстанция доказателства, и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено,че подсъдимият С. В. Б. на 27.07.2022 година в град *** публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. К. от ***** в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в участък *** към РУ на МВР Септември при ОД МВР Пазарджик, в изпълнение на службата му – определен за нощна смяна на 27.07.2022 година съвместно с полицай М. М. К..

За да направи този извод, обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите К.,Г. и Б.,както и приетите по делото писмени доказателства.

Във въззивната инстанция е извършен преразпит на свидетелите К.,Г. и Б.,разпитани са като свидетели по делото и И. Г. П. и И. А. Д.,подс.Б. е дал обяснения,изискани са и са приложени по делото две АНДела,заверени преписи от присъда и решение,както и от тъжба,приети са по делото писмо от Регионален център 112-Кърджали,две разпечатки от съдържанието на компактдиск,изпратен с писмото,както самия компактдиск,чието съдържанието бе възпроизведено в съдебно заседание в присъствието на страните.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата тъжителят Д. К. К. бил старши полицай в 4 участък *** към РУ на МВР Септември при ОДМВР Пазарджик и като такъв има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б „а“ НК, доколкото му е било възложено да изпълнява със заплата,поС.но,служба в държавно учреждение,каквото се явява МВР на РБългария,а така също и на орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК. Именно в качество си на полицейски служител,на 27.07.2022 година той изпълнявал служебните си задължения съвместно със своя колега полицай – св.М. К.,като двамата били по график нощна смяна.

На същата дата се провеждала специализирана полицейска операция за проверка на МПС и след 20,00 часа двамата полицаи се намирали на бул.

„******“ в град ***, в района на автогарата. Тогава забелязали, че срещу тях идва лек автомобил марка ******, който се движи в еднопосочна улица след забранителен знак. По тази причина тъжителят К. и св.М. К. спрели автомобила.Тъжителят и св.К. поискали документите на водача на автомобила - св.И. П.,за проверка,както и личните карти и на другите двамата пътници в автомобила,които били подсъдимият Б. и св.И. Д.. Подс.Б. се возил на предна дясна седалка. Водачът – св.П. и пътникът на задната седалка – св.Д. представили документите си за самоличност на полицаите.

Подсъдимият Б. не дал личната си карта,като започнал да говори на тъжителя К. и колегата му - св.К.,обръщайки се към тях с думите: „ **********************“. Тогава полицаите – тъжителят и св.К., разяснили на подсъдимия, че ако не представи документ за самоличност, ще бъде задържан за установяване на самоличността му.

Последвала реакция от страна на подсъдимия Б.,който слязъл от автомобила и започнал да обижда тъжителя К. и св.К. - наричал ги с обидни думи: „**************“. Вдигнал си ръката на метър от земята, с което показал колко пари има. Заявил, че си пие кафето с началници и че още от утре няма да са на работа, тъй като ще ги уволни.

През това време на място дошъл втори полицейски патрул в състав свидетелите В. Г. и И. Б.. Свидетелите Г. и Б. по това време също били на работа и изпълнявали служебни задължения във връзка със СПО по линия на мигранти.При обход на маршрута им до град *** на бул.“******“ забелязали колегите им полицаи – тъжителят К. и св.К.,да извършват проверка на лице,което крещяло.Тогава свидетелите Г. и Б. спрели,за да видят 5 какво се случва и при необходимост да окажат съдействие.Свидетелите Г. и Б. също станали свидетели на обидни думи,които подс.Б. отравял в този момент към тъжителя К. и св.К..Те чули, как подсъдимият псува и обижда тъжителя и свид.К., след като тъжителят и св.К. влезли в служебния автомобил, за да извършат необходимата проверка.Конкретните думи на подс.Б. били: „**********************“. Подсъдимият Б. в този момент се намирал на около 2 метра от автомобила на полицаите К. и К., обърнат към него, като вратите на автомобила били отворени.В непосредствена близост на около 3 метра,докато подсъдимият обиждал и псувал тъжителя К. и св.К.,се намирали още един-двама човека.

В един момент – в 20:25:22 часа подсъдимият Б. позвънил на тел.112 и подал сигнал срещу полицейските служители, като заявил, че искат да го арестуват без причина и агресират спрямо него. Докато течал разговорът с оператор на тел. 112, подсъдимият продължавал да разговаря и с полицаите, като твърдял, че го спират всеки ден,заявявал им : „*****************“.

След това на място пристигнал и бащата на подсъдимия, който се опитал да успокои сина си и му казал да престане да се държи по този начин,като искал да го отведе. Полицаите му обяснили, че това няма как да се случи, защото тече проверка. В същото време подсъдимият заявил, че отива да си пазарува до магазин в близост и не го интересува проверката.

Тъжителят К. и св.К. го изчакали и на излизане от магазина му поставили белезници , след което подс.Б. бил отведен от тях в сградата на РУМВРСептември, където бил задържан със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа.В това време пристигнала и майката на подсъдимия, която обвинила полицаите, че правят циркове.